Решение № 8899 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2259/2018 г.

Решение № 8899 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2259/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община - Л., срещу Решение № 2155/06.12.2017 г., постановено по адм. дело № 2540 по описа на Административен съд /АС/ - П. за 2016 г., с което е отменена негова Заповед № 62/01.04.2015 г., с одобрено изменение и попълване на кадастралния план на с. Д., общ. Л., обл. П., за образуване на нов имот, с кадастрален № 211, с определени граници и площ от 41,69 кв. м. по КП на с. Д., част от УПИ IV-155,188, в кв. 46 по ПУП на с. Д., а с кадастрален номер 212 е образуван нов имот, с граници и площ по КП на с. Д. от 130,38 кв. м., съставна част от УПИ V-155, в кв. 46 по ПУП на с. Д.. Твърди се нищожност, недопустимост и неправилност на съдебния акт, на всички посочени в хипотезата на чл. 209 от АПК, основания. Ответната страна - Ц. Х. В. и Р. Г. В., чрез. адв. Д. - АК П., възразяват срещу основателността на касационната жалба. Молят първонистанционното решение да бъде оставено в сила. Ответните страни - А. К. М., К. К. М., Р. Я. К., Н. Л. К. и П. К. П., не изразяват становище по постъпилата жалба и не вземат участие в проведеното по делото заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Процесната жалба е допустима, като подадена в срок от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед възраженията на валидност и нищожност на съдебното решение и изложените основания за неправилност в съответствие с чл. 209, т. 3 АПК, настоящият съдебен състав съобрази: С подадено заявление, с вх. № К-104/21.01.2015 г. и приложено към него Решение на Районен съд - А., А. М. е поискал да бъде изменен кадастралният план на с. Д.. На основание § 4, ал. 1, т. 2, вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, отчитайки наличието на влязло в сила съдебно решение и нотариален акт № 117, т. 16, рег. № 4339, д. № 2654/26.11.2009 г. на Службата по вписвания при Асеновградски районен съд и факта, че същите не са отразени в действащия кадастрален план, Кметът на община Л. е одобрил исканото изменение. За да отмени така постановената Заповед, първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на непълнота и грешка, т. е., че посоченото правно основание е неприложимо от органа, тъй като "непълноти и грешки могат да се твърдят само при неточно и непълно отразяване на границите между два съседни имота". Успоредно с това, съдът е приел, че по силата на решението на РС-А. се установява, че заявителите са "били собственици на някаква част от имота" притежаван сега от оспорващите, което не създава презумпция за собственост, тъй като съдебното решение има установително действия към 1990 г. След този момент са настъпили изменения и в частност - наличието на решение № 1285/27.5.1993 г., на Поземлена комисия (ПК), за възстановяване правото на собственост на оспорващите върху процесния имот, индивидуализиран с граници по скица от 1998 г., на община Л., като имотът е бил прехвърлен с н. а. за покупко-продажба от 1998 г. и в този смисъл, за да бъдат признати за собственици, наследниците на К. М. следва да са провели иска по чл. 108 ЗС, а не иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, поради което и е отменил заповедта. Така постановеното решение е неправилно. На първо място и противно на възприетото от първоинстанционния съд, чрез позоваване на практика на ВКС, относима в друго производство, различно от административното, както и противно на твърденията на ответниците, непълноти и грешки не са налице само при неточно отразяване на границите на между два съседни имота в кадастралния план. По силата на действалата към момента на постановяване на процесната Заповед редакция на § 1, т. 16 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.), "непълноти или грешки", са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Т. е., за да приложи процесната норма, административният орган по § 4, ал. 1, т. 3 ЗКИР, е необходимо да установи несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КК и КР. Като погрешното, или неточно отразяване на границата между съседни имота, е само една от възможните хипотези на допусната грешка или непълнота и не ограничава приложението на нормата спрямо други, съставомерни хипотези на несъответствие. В процесния казус наличието на хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е безспорно, тъй като по смисъла на ЗКИР, изменението на КК или КР, чрез отстраняването на непълнота или грешка, свързана със спор за материално право, е допустимо след решаване на спора по съдебен ред. Правно основание на иска, е действалата към онзи момент редакция на чл. 53, ал. 2, изр. последно, аналогична с настоящия текст на чл. 54, ал. 2, изр. първо ЗКИР. В този смисъл и рамките на административното производство по ЗКИР, именно искът по изменения чл. 53, ал. 2, изр. последно, настоящ чл. 54, ал. 2, изр. първо, е правния способ на установяване на действителното положение. По силата на Решение № 124 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2207/2012 г. по описа на РС-А. е признато за установено: По отношение на Н. К..... и С. К....., че към момента на одобряване на ПУП на с. Д.-през 1990 г., А. М..... и Р. М.... са били собственици на недвижим имот с площ от 41.69 кв. м., означена като площ № 1 и с цифри 1,12,16,11,1 на скица 3 към заключението на вещото лице..., неправилно заснет като част на УПИ IV-155,188 кв. 46 по плана на с. Д., а по отношение на Р. В. и Ц. В....., че към момента на одобряване на ПУП на с. Д. през 1990 г., А. М....., К. М....и Р. М.... са били собственици на недвижим имот с площ от 130,38 кв. м., означена като площ № 2 и с цифри 2,3,16,12 на скица № 3 към заключението на вещото лице..., неправилно заснета в УПИ V-155, кв. 46 по плана на с. Д., като е отхвърлен искът спрямо тях, до пълния размер от 140 кв. м. "Посочената скица № 3 към заключението на вещото лице по приключилото дело, е неразделна част от цитираното съдебно решение. Така постановеният акт е потвърден с Решение № 1938/14.11.2014 г. по в. гр. д. № 1860/2014 г. на ОС П. и е влязло в сила от този момент. В този смисъл, правото основание за издаване на оспорвания административен акт е именно постановеното решение и приложената към Заповедта на кмета скица, съответсва и идентична със на скицата, приложена към съдебното решение. Възражението на ответника, че Заповедта не е съобразена с притежавания от него нотариален акт и реституционно решение на поземлената комисия в гр. Л., са въпроси, обсъждани в рамките на съдопроизводството по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР /в действалата му редакция/. В този смисъл, именно към него следва да бъде отнесен първоинстанционния извод за необходимост от предявяване на собственически иск по чл. 108 от ЗС, ако счита този способ за необходим, допустим и реален, с оглед претенциите му. Освен това, неправилен е и първоинстанционния извод, че след като по силата на ТР № 1 по Т. Д. № 11/1997 г. на ВКС решенията на поземлените комисии имат конститутивно действие и именно те определят индивидуализацията на имота, то няма как същият да бъде притежаван и владян от други лица. На първо място - защото именно този въпрос вече е получил разрешението си по силата на съдебната дискреция на влязлото в сила решение на РС-А.. На второ място - защото по силата на Решение № 8/19.06.1995 г. по к. д. No 12 от 1995 г. на КС, е изрично прието, че "ЗСПЗЗ възстановява правата на собствениците, които не са престанали да бъдат такива и никога не са загубвали своята собственост, но през определен период обективно не са могли да упражняват това свое пълно вещно право. "Т. е. индивидуализацията не се поражда, а се установява - по силата на решенията на поземлените комисии. Основен императив на ЗСПЗЗ, в неговата реституционна част е именно - възстановяване на земята в "реални граници", т. е. каквато е била. И в този смисъл, решението на ПК действа занапред, но следва да отразява съществувалото отпреди. И трето, защото решенията на ПК не ползват същия стабилитет като окончателните съдебни актове. Въпросът за разликата между силата на присъдено нещо на окончателен съдебен акт и правните последици и стабилитета на влезлия в сила административен акт, е въпрос, чието неправилно разрешение, в т. ч. и тезата на АС - П. за противопоставимостта на административен акт на съдебно решение, предполага също отмяна на оспорвания акт. Казаното не противоречи и на приетото в т. р. № 8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Щ. се отнася до въпроса с изписването на "Р. Б.", наместо "РЕПЕБЛИКА БЪЛГАРИЯ" или "РЕПУБЛИКА БЙЛГАРИЯ", е въпрос на граматическа подготовка на съда, правораздаващ в името и от името на народа. В тази връзка и при липса на настъпили след влизане в сила на решението на РС-А. обстоятелства, следва да се приеме, че административният орган е бил длъжен да изпълни съдебното решение, като се съобрази и отрази разрешеното със СПН между страните. От значение за изчерпателното разрешаване на спора, с оглед интересите на двете страни, е обстоятелството, че при наличие на доказателства за неправилно отразяване на имота на ответниците, спрямо действителното му състояние, правото на същите да искат изменение на кадастралната карта не се преклудира, извън понастоящем установеното между страните. С оглед изложеното дотук, като неправилно, решението следва да бъде отменено и вместо това - се отхвърли първоначалната жалба. Касационният жалбоподател е направил искане за присъждане на направени по делото разноски, каквито обаче не заявява като размер и не доказва с представен към искането документ, поради което искането му следва да се остави без уважение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение: