Решение № 6892 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2017 г.

Решение № 6892 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. В., срещу решение № 1435 от 1.08.2017 г., постановено по адм. дело № 880/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 62-ОП от 24.03.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - гр. В.. С отменената заповед на ЕТ "В. М. - В." - гр. Р., ЕИК ********* е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект", представляващ магазин в гр. М., общ. Р., ул. "О. П." №... и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "В. М. - В.", не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител, дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че е налице касационно основание по реда на чл. 209, т. 3, изречение първо от АПК. Предлага решението да бъде отменено, а жалбата подадена срещу него да бъда отхвърлена. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и при съобразяване разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд - В., е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 62-ОП от 24.03.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. В.. С отменения административен акт на ЕТ "В. М. - В." - гр. Р., ЕИК ********* е наложена ПАМ - запечатване на обект - магазин в гр. М., общ. Р., ул. "О. П." №... и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Съдът, след преценка на представените доказателства по делото е приел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на съразмерност. Административният съд е изложил мотиви, че в конкретния случай налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори да е установено някое от нарушенията на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, не отговаря на нито една от целите на налагането на принудителни административни мерки, които са закрепени в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба. Въз основа на изложеното съдът е приел, че запечатването е допълнителна санкция, извън предвидените за нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, което противоречи на законоустановената цел на ПАМ и съставлява превратно упражняване на власт. Първоинстанционният съд е мотивирал извод, че при упражняване на правомощието за определяне срока на наложената принудителна административна мярка, административният орган действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от 7 дни, в случая е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като първоинстанционният съд е приел, че в обжалвания акт са изложени общи мотиви, които не кореспондират с направените правни изводи от органа, относно срока. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Не е спорно между страните, че при проверка, извършена на 21.03.2017 г., в търговския обект на ЕТ "В. М. - В." - магазин в гр. М., общ. Р., ул. "О. П." №..., е установено, че не е издаден фискален бон от наличното, монтирано и работещо фискално устройство в обекта, за сумата от 5 лв., платена в брой. В случая е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при извършване на плащането в брой. Въз основа на установеното нарушение на съответната разпоредба, за административния орган е било налице задължението при обвързана компетентност успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС с последиците по чл. 187 ЗДДС, с оглед на което правилно е приложена относимата материалноправна разпоредба. В случая определеният срок за налагане на принудителната административна мярка е 7 дни, който е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни. Освен това в обжалвания акт са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Неправилни са изводите на първоинстанционният съд, по отношение на несъответствието на наложената ПАМ с целта на закона. След като законът императивно предвижда в чл. 186, ал. 1 ЗДДС, в кои случаи административният орган има задължението успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС с последиците по чл. 187 ЗДДС, то той действа при обвързана компетентност. С оглед на това след като законодателят изрично е посочил, че в тези случаи следва да бъде наложена ПАМ - "запечатване на обект за срок до един месец", и фактическата обстановка съответства на хипотезата на нормата (което е установено в хода на производството), то налагането на принудителната административна мярка от този вид във всеки случай съответства с целта на закона. По изложените съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на едноличният търговец срещу спорната заповед. Касаторът е претендирал юрисконсултско възнаграждение, но по делото не следва да му се присъждат разноски, тъй като същият не е представил доказателства, че е бил надлежно представляван от юрисконсулт. В проведените по делото съдебни заседания не административният орган не е представляван, а касационната жалба е подписана от органа издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение