Решение № 9775 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10870/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Б. Л. от гр. Самоков, чрез процесуален представител адв. Е. А. срещу решение 5177 от 31.07.2023 г., постановено по адм. дело 9927/2022 г. от Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Решение ППН-01-633/2020 г. от 09.07.2022 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) в частта му, с която е обявена жалба рег. ППН-01-633/03.09.2020 г. за основателна и е издадено разпореждане на администратора на лични данни, на осн. чл. 58, § 2, б. г от Регламент 679/2016 г., за нарушение на чл. 5, б. в от същия Регламент, да премахне камера 4 /номерация съгласно КА с ППН-02-513/2021/ и в частта за разноските. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна в обжалваните части и постановяване на друго, по същество на правния спор. Претендира се присъждане на понесените по делото разноски в цялост и съобразно изхода на спора. Представят се писмени доказателства по опис. Касационна жалба срещу решение 5177 от 31.07.2023 г., постановено по адм. дело 9927/2022 г. от Административен съд София-град е подадена и от Комисията за защита на личните данни /КЗЛД или Комисията/ в частта му, с която е отменено, като незаконосъобразно, нейно решение ППН-01-633/2020 г. от 09.07.2022 г., прието на осн. чл. 58, § 2, б. г от Регламент 679/2016 г., за нарушение на чл. 5, § 1, б. в от същия Регламент и е разпоредено на П. Б. Л. да премахне камери 1 и 2 /номерация съгласно КА с ППН-02-513/2021/, както и в частта, с която КЗЛД е осъдена да му заплати разноски по делото в размер на 710 лв. В касационната жалба се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса и се прави възражение по чл. 78, ал. 5 досежно претенцията на П. Л. за присъждане на разноски. Касационна жалба срещу решение 5177 от 31.07.2023 г., постановено по адм. дело 9927/2022 г. от Административен съд София-град е подадена и от А. С. Л., чрез пълномощник адв. В. Деспотов, в частта му, с която е отменено, като незаконосъобразно, решение ППН-01-633/2020 г. от 09.07.2022 г. на КЗЛД, прието на осн. чл. 58, § 2, б. г от Регламент 679/2016 г., за нарушение на чл. 5, § 1, б. в от същия Регламент и е разпоредено на П. Б. Л. да премахне камери 1 и 2 /номерация съгласно КА с ППН-02-513/2021/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му, решаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата на П. Л. и се претендира присъждане на понесените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. В касационната жалба се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. П. Б. Л., чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на касационните жалби на КЗЛД и на А. С. Л.. А. С. Л., в писмен отговор чрез пълномощника си възразява срещу основателността на касационната жалба на П. Л. и моли същата да бъде оставена без уважение. Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебно решение и предлага на съда същото да бъде оставено в сила. Намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, на основанията посочени от касаторите, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационните жалби са неоснователни. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение ППН-01-633/2020 г. от 09.06.2022 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД, Комисията/ с което на основание чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД вр. чл. 58, § 2 от Регламент 2016/679, е обявена жалба с рег. ППН-01-633/03.09.2020 г. за основателна в частта за твърдяно нарушение, изразяващо се в обработване на лични данни посредством система от камери 1, 2 и 4 /номерация съгласно КА с ППН-02-513/2021/ за видеонаблюдение и е издадено разпореждане на администратора на лични данни П. Л., на осн. чл. 58, § 2, б. г от Регламент 679/2016 г., за нарушение на чл. 5, б. в от същия Регламент, да премахне камери 1, 2 и 4 / съгласно КА с ППН-02-513/2021/ в срок от един месец след влизане в сила на решението и да уведоми КЗЛД за изпълнението, като предостави съответните доказателства. За да отхвърли оспорването по жалбата на П. Л. по отношение камера 4 и да я уважи по отношение на камери 1 и 2 първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на правото на защита на участниците в административното производство и в съответствие с материалния закон. Досежно камера 4 е споделил приетото от административния орган, че в обхвата на видеонаблюдението попадат помещения, намиращи се в дома на А. Л., като по този начин се събира информация за ежедневни дейности на сниманите лица в техния дом, в нарушение на неговата неприкосновеност и на разпоредбите на ОРЗД /Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободно движение на такива данни/. Решението е правилно. Съдът е извършил дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗЛД на всички основания по чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите и възраженията на страните в съвкупност с представените по делото доказателства и е стигнал до обосновани правни изводи за частична законосъобразност на оспорения пред него акт, като мотивите на първоинстанционния съд се споделят напълно и не е необходимо да се преповтарят. Ето защо на основание чл. 221, ал. 2, предл. "последно" от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях. За да е налице законосъобразно обработване на личните данни по смисъла на чл. 4, § 2 от ОРЗД, е необходимо и достатъчно то да се извършва съобразно принципите, прогласени в чл. 5 от ОРЗД и при наличие на някое от основанията, визирани в чл. 6, § 1 от ОРЗД. Неоснователни са твърденията в касационните жалби, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. След като е приел жалбата за редовна и процесуално допустима съдът е разпределил доказателствената тежест между страните като е дал съответните указания. В защита на процесуалните им права е приел представените от тях доказателства и е събрал относимите за правилното решаване на спора. Изслушал е поисканата техническа експертиза и след като страните не са я оспорили е приел заключението като обективно и компетентно. В мотивите си е анализирал събрания доказателствен материал в неговата взаимна връзка и във връзка с възраженията на оспорващите и ответника, след което е приложил материалния закон, за което се е обосновал. Безспорно са установени релевантните за спора факти, а именно: че в имота, находящ се в гр София, ул. 132-ра 24А са монтирани 5 бр. видеокамери 2 бр. на навес/гараж, условно обозначени като 1 и 2, в чиито обхват попадат входната врата, двора и част от двора до улицата и 3 бр., монтирани на къщата, обитавана от П. Л., условно обозначени като 3, 4 и 5, с насоченост към къщата обитавана от А. и К. Л., в чиито обхват попадат част от двора между двете къщи и части от тях. Установено е още, че една от камерите - 4, от системата за видеонаблюдение, за която в имота са поставени информационни табели, се наблюдават помещения в дома на А. и К. Л., като с това се нарушава неговата неприкосновеност. При безспорно установената фактическа обстановка, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обработването на лични данни, по смисъла на чл. 4, § 2 от ОРЗД, от субектите при ползване на собствените им имоти следва да става съобразно регламентирания в чл. 5 от ОРЗД принципи. Посредством осъществяваното видеонаблюдение с една от камерите, в случая 4, макар и да не могат да се идентифицират лица, могат да се наблюдават ежедневни дейности в дома на А. и К. Л., техни контакти и навици и да се съхранява тази информация. Затова обосновано съдът е приел решението на административния орган в тази част за законосъобразно и го е потвърдил. Обосновани също така са изводите на съда, че в останалата част обработването на личните данни е съобразено с чл. 6, § 1, б. е , изр. 1 от ОРЗД, т.е. налице е преимуществен интерес на администратора на лични данни, като обработването на данните е подходящо и ограничено до необходимото във връзка със защитата на собствеността и здравето на него и членовете на семейството му. С оглед изложеното изводите на първоинстанционния съд за законосъобразното обработване на лични данни, с изключение на тези от камера 4, и отсъствие на нарушение на условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 6 от Регламента, са законосъобразни. Издаденото на основание чл. 58, § 2, б. "г", за нарушение на чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент /ЕС/ 2016/679, разпореждане администраторите на лични данни да се преустанови видеонаблюдението и да се демонтира камера 4, правилно е прието за законосъобразно от първоинстанционния съд. В тази връзка твърдението в касационните жалби за несъответствие на обжалваното решение с материалния закон се явява несъстоятелно. Неоснователно е и твърдението в касационните жалби, че обжалваното решение е необосновано. Анализът на решаващия съд на представените по делото доказателства и приложимото право е логичен и последователен и отразяват формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото съдът е разпределил тежестта за разноски между страните като е осъдил КЗЛД да заплати на оспорващия П. Л. съдебни разноски в размер на 710 лв. /10 лв. внесена държавна такса за завеждане на делото, 300 лв. от разходите за експертизи, представляващи половината от внесения депозит и 400 лв. от разходите за възнаграждение за адвокат, представляващи Ѕ от заплатеното възнаграждение; осъдил е П. Л. да заплати на ответника КЗЛД сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и на заинтересованата страна А. Л. сумата от 275 лв,. представляваща половината от направените от нея разноски за възнаграждение на експерта по делото и за адвокатско възнаграждение. По молбата на П. Л. за изменение на решението в частта за разноските съдът се е произнесъл с определение 8637 от 09.10.2023 г. като е отхвърлил същата по отношение присъдените в полза на КЗЛД разноски и по отношение искането за увеличение на разноските, понесени от жалбоподателя от 710 на 1 143 лв. Съдът е изменил решението в частта относно присъдените в полза на А. С. Л. разноски като е намалил сумата от 275 на 233 лева. За да постанови този резултат е приел, че по отношение дължимите на А. Л. разноски е допуснал фактическа грешка при изчислението. Определението е съобщено на П. Л., чрез процесуалния му пълномощник на 30.10.2023 г. и в законоустановения срок не е било обжалвано, поради което се ползва със сила на пресъдено нещо и не подлежи на по-нататъшен контрол за законосъобразност. С оглед изхода на спора и претенцията на страните в процеса за присъждане на понесените по делото разноски настоящата инстанция намира, че такива не следва да се присъждат. Касаторите следва да понесат разноските пред настоящата инстанция така, както са ги направили. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. "първо", предл. "първо" АПК, Върховният административен съд, Пето отделение