Решение № 13537 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3111/2011 г.

Решение № 13537 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3111/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Медицински център "Примамед" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Казанлък срещу решение № 401 от 14.12.2010 г. по адм. дело № 425/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Стара Загора. Релевирани са оплаквания недопустимост на съдебния акт, за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Стара Загора моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна спрямо оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С решение № 401 от 14.12.2010 г. по адм. дело № 425/2010 г., Административния съд - гр. Стара Загора, е отхвърлил като неоснователно оспорването на писмена покана изх. № 29-01-0064 от 4.08.2010 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Стара Загора, за възстановяване на сумата 10 512,04 лв., получени без правно основание. С решение № 7 от 18.01.2011 г., постановено по същото дело, след извършена служебна проверка, съдът е констатирал, че е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоначалното решение и е извършил поправка, която е в смисъл, че на ред втори да се чете "изх. № 29-04-1031 от 2.08.2010 г." вместо "изх. № 29-01-0064 от 4.08.2010 г." и на ред трети от диспозитива да се чете "3159,06 лв." вместо "10 512,04 лв.". Предвид изложеното не се споделя тезата на касатора, че след като съдът се произнесъл по стойност, която не се съдържа в писмената покана, той е надвишил правомощията си и е постановил недопустимо решение. Очевидната фактическа грешка е била отстранена по реда на чл. 175 АПК, обстоятелство, за което жалбоподателят по първоначалното дело е уведомен, видно от съобщението от 24.01.2011 г. Следователно обжалваният съдебен акт не страда от визираното в чл. 209, т. 2 АПК отменително основание. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е разяснено от фактическа страна. По първоначалното дело е било безспорно установено, че между НЗОК, представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Стара Загора, като възложител и ЕТ "АИПСМП - доктор Пламен Пенев" като изпълнител е бил сключен договор № 240739 от 16.02.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, включително и по програмата "Майчино здравеопазване", който е в сила от 1.01.2009 г. и е прекратен, считано на 1.03.2009 г. - виж допълнителното споразумение от 27.02.2009 г. Наред с това, между посочения възложител и Медицински център "Примамед" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Казанлък е бил сключен договор № 240979 от 26.02.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, също и по програмата "Майчино здравеопазване". Този договор също е в сила от 1.01.2009 г. Дружеството се представлява от Пламен Михайлов Пенев. Последният до края на м. февруари 2009 г., като акушер-гинеколог, е имал договори с директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Стара Загора, както като индивидуална практика, така и в "Примамед" ЕООД. Възниква въпроса защо на Медицинския център не са били отпуснати отделни регулативни стандарти по програмата "Майчино здравеопазване", при условията на втория договор. Финансовата проверка на Медицински център "Примамед" ЕООД е извършена за периода I, II и III тримесечие на 2009 г. В тази връзка основателно е било искането на процесуалния представител на жалбоподателя по първоначалното дело да се постави допълнителна задача на експертизата, чийто смисъл е как са се формирали регулативните стандарти по програмата "Майчино здравеопазване" на този център. Съдът е отхвърлил искането. Наред с това вещото лице Даков изрично заявява в съдебното заседание, състояло се на 16.11.2010 г., че не е разглеждал амбулаторните листове на пациентките и не може да отговори дали направените изследвания са по програмата "Майчино здравеопазване". Обяснява това с конфиденциалност. Вещото лице Антов също не твърди, че е проверил амбулаторните листове. В раздел III от заключението е отразено, че експертизата е ползвала данните по делото и тези при РЗОК - гр. Стара Загора. По първото те не фигурират, а в РЗОК - гр. Стара Загора - не се съхраняват. Те се съхраняват в индивидуалната практика. Освен това вещите лица не са проверили и другите медицински документи, които биха потвърдили необходимостта от извършването на изследванията. Трябва да се има предвид, че вещите лица са могли да се запознаят с тях в индивидуалната практика без да нарушават чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, тъй като такива не е било необходимо да се цитират в заключението. В тази връзка задачата, по т. 4, абзац 2, поставена от съда в заседанието, състояло се на 12.10.2010 г., която е в смисъл, че по извършените прегледи на бременни назначени ли са медицински изследвания, отговарящи на задължителните изисквания по програмата "Майчино здравеопазване", не е отговорено. Предвид изложеното се приема, че първоинстанционният съд не е разяснил делото от фактическа страна, което като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ето защо решението се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,