Решение № 4283 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11233/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП, подадена чрез юрск. А. Лимберова, срещу Решение 310/25.09.2023г. по адм. дело 313/2023г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-121-0116184/10.03.2023г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП. Касаторът излага подробни доводи в касационната жалба, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради материална незаконосъобразност, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Воаяж ООД гр.Казанлък, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АС Стара Загора отменя Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-121-0116184/10.03.2023г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП, с която на Воаяж ООД гр. Казанлък е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисвания от него търговски обект туристическа агенция в гр.Казанлък, ул. Розова долина 1 и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, б.а и чл. 187, ал.1 ЗДДС. Административният съд е стигнал до извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. След преценка на фактическата обстановка, установена при извършване на описаното в ЗПАМ нарушение, съдът е счел, че в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й по отношение на конкретното дружество и определеният срок от 14 дни е немотивиран и несъразмерен. Приел е тези нарушения за съществени, поради което е отменил оспорения пред него акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл.221, ал.2, пр. последно АПК касационният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Установено е, че към момента на осъществената проверка в търговския обект при извършена контролна покупка на 06.03.2023г.на туристическа услуга екскурзия до Турция и заплатено по нея в брой капаро в размер на 130лв., не е издаден фискален бон от регистрираното и работещо в обекта ФУ. Спорно по делото е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Административният орган в акта си не е изложил конкретни мотиви за продължителността на избрания от него срок на ПАМ, не е обосновал необходимостта от налагане на ПАМ за срока от 14 дена. Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение. Решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат за касатора. В полза на ответника също не се присъждат разноски поради липса на данни за сторени такива. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение