Решение № 238 от 30.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 901/2016 г.

Решение № 238 от 30.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 901/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалба на подсъдимия В. Е. Б. против решение № 287 от 6.07.2016 г., постановено по внохд № 263/16 г. на Апелативния съд-гр. София. Поддържа се, че са налице всички основания по чл. 348, ал. 1 от НПК с алтернативни искания за оправдаване или приложение на чл. 55 от НК. Пред ВКС защитата на подсъдимия - адв. К., поддържа жалбата.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение на оспорения съдебен акт.

За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:

Процесуалното развитие на делото е усложнено и това добре е видно от изложеното по долу.

С присъда по нохд № 6151/11 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия Б. за две престъпления - по чл. 304, ал. 1 (извършено на 29.03.2010 г.) и чл. 144, ал. 2 от НК, при условията на чл. 54 от НК, на по 1 г. лишаване от свобода, за всяко едно от тях, а за първо посоченото и на глоба в размер на 500 лева. При условията на чл. 23 от НК съдът определил едно общо наказание от 1 г. лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и глоба в размер на 500 лева.

По жалба на подсъдимия с решение по внохд № 1113/12 г. САС го оправдал по обвиненията, за които стана дума.

По протест на прокурора, насочен срещу оправдаването на подсъдимия за същите престъпления, с решение по кд № 184/13 г. ВКС, трето наказателно отделение отменил решението по внохд № 1113/12 г. на САС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С решение по внохд № 186/13 г. САС потвърдил присъдата по нохд № 6151/11 г. на СГС.

По жалба на подсъдимия с решение по кд № 1782/13 г. на ВКС, второто наказателно отделение, решението по внохд № 186/13 г. е отменено, а делото върнато на САС за ново разглеждане.

С решение по внохд № 374/14 г. САС отменил присъдата по нохд № 6151/11 г. на СГС и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснато от него нарушение на чл. 246 от НПК при изготвяне на обвинителния акт.

По нохд № 3005/15 г. СГС осъдил подсъдимия на основание чл. 304, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК на 1 г. лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и на глоба в размер на 500 лева, а на основание чл. 307а от НК отнел в полза на държавата сумата от 600 лева.

По жалба на подсъдимия с обжалваното решение САС изменил присъдата като отменил приложението на чл. 26 от НК, оправдал подсъдимия по пункт първи от обвинението, за деяние, извършено на 17.02.2010 г. и намалил размера на сумата, отнета по реда на чл. 307а от НК - на 400 лева. В останалата част присъдата е потвърдена.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Жалбата е частично основателна.

Оспореният съдебен акт следва да се измени и съображенията за това са следните:

1. Двата предходни състава на ВКС, взели отношение по настоящото производство, са констатирали пороци при формиране на изводите относно размера на обещаните от подсъдимия пари, ако св. У. и Г. извършат поисканата от него замяна (виж мотивите на решенията: л. 3-5 по кд № 184/13 г. и л. 3-4 по кд № 1782/13 г.). Относимите към тези изводи доказателства - показанията на свидетелите У. и Г., позволяват несъмнен и категоричен извод, че обещаната сума пари възлиза на 70 лева. За разликата до 400 лева е налице недоказаност, която няма как да се запълни с предположителни съждения, поначало недопустими в наказателното производство.

1. Основателно е възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. С едно малко изключение, процесуалното развитие на делото е предпоставено от поведението на подсъдимия, упражнил правото си на защита, чрез жалба срещу съответния съдебен акт. Обстоятелството, че последното разглеждане на делото - по нохд № 3005/15 г. СГС и внохд № 263/16 г. САС, е протекло при условията на чл. 269 от НПК, не елиминира значението на принципа по чл. 22 от НПК и необходимостта от съобразяването му при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия.

При казаното дотук подсъдимият следва да бъде оправдан за част от предявеното му обвинение, за разликата над 70 лева, а при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК наложеното му наказание лишаване от свобода - да се замени с пробация, с налагане на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 от НК, за срокове от по две години, а за първата от тях - да се определи периодичност два пъти седмично.

1. ВКС изцяло споделя съображенията на въззивния съд, че след връщане на делото от САС (внохд № 374/14 г.) не е съществувала процесуална възможност за органите на досъдебното производство да инкриминират спрямо подсъдимия и друго деяние, извън това, което е било предмет на делото до този момент, свързано с обвинението по чл. 304, ал. 1 от НК. В тази част първоинстанционната присъда е следвало да бъде отменена, а наказателното производство прекратено. Вместо това САС оправдал подсъдимия, без да съобрази чл. 304 от НПК, съгласно който оправдателна присъда се постановява когато е установено, че деянието не е извършено, не е извършено от подсъдимия или не е извършено от него виновно, и когато деянието не съставлява престъпление, каквито хипотези, по-горе посочената процесуална недопустимост, не разкрива. Доколкото с оправдаването правата на подсъдимия са защитени максимално, няма необходимост от намеса на ВКС.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение