Решение № 11054 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2671/2010 г.

Решение № 11054 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2671/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. във вр. с чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Созопол против решение № 1229 от 3.12.2009 г. по адм. дело № 636 по описа за 2009 г. на Административен съд - Бургас, с което са отменени разпоредбите на чл. 58, чл. 104, чл. 105, чл. 106, чл. 107, чл. 08, чл. 109, чл. 111, чл. 137 и чл. 143 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Созопол, приета с Решение № 522 от 26.03.2009 г. Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на § 7, т. 6 и 7 от ПЗР на ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), чл. 19 от Закона за водите, чл. 6, ал. 1 и 2 от ЗМДТ (Закон за местните данъци и такси). Ответникът Областен управител на Област Бургас е оспорил касационната жалба по съображения, изложени в подробно писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Бургас е отменил като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 58, чл. 104, чл. 105, чл. 106, чл. 107, чл. 108, чл. 109, чл. 111, чл. 137 и чл. 143 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Созопол, приети с Решение № 522 от заседание на Общински съвет - Созопол на 26.03.2009 г., с което на основание чл. 9 от ЗМДТ и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА е приета Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Созопол и повторно приети на основание чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА с Решение № 555 на Общински съвет - Созопол, обективирано в Протокол № 25/24.04.2009 г. За да постанови решението си, Административен съд - Бургас е обосновал правилния извод за издаване на оспорените разпоредби в противоречие с норми от по-висок ранг. Законосъобразно Административен съд - Бургас е приел, че въведеното с чл. 58 от Наредбата ограничение за предоставяне на изброените в раздел V технически услуги на лица, които имат неизплатени задължения към община Созопол, би довело до отказ от изпълняване на законовите задължения на общината, свързани с обслужване на населението и не е обосновано от гледище на ЗМДТ. Изложените в т. 1 от касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение в горната част са неоснователни. Таксите за технически услуги, събирани от общината, са уредени в раздел VI на Закона за местните данъци и такси. С наредбата, която приема на основание чл. 9 от ЗМДТ, общинският съвет определя и администрира местните такси и цени на услуги, в т. ч. и техническите. С приетата на това законово основание наредба общинският съвет не може да лишава гражданите и юридическите лица от законоустановеното им право да получат съответната административна услуга. Съгласно изричния текст на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ общинският съвет може само да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9. Като е създал забрана за ползване на услугите по раздел V от юридически и физически лица, които имат неизплатени задължения към Община Созопол, Общински съвет Созопол е излязъл извън рамките на правомощията му, делегирани от закона. Обжалваното съдебно решение е правилно в частта, с която Административен съд - Бургас е отменил разпоредбите на чл. 104, чл. 105, чл. 106, чл. 107, чл. 108, чл. 109, и чл. 111 от Наредбата, които предвиждат допълнителни такси за изготвяне на книжа в производства по прехвърляне на собственост и учредяване на права върху общински недвижими имоти. Така предвидените такси, които са квалифицирани от съда като местни такси за предоставяне от общината на услуги и права по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, са установени без да е спазено изискването на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ за определянето на размерите им въз основа на необходимите материално- технически и административни разходи по предоставяне на услугата, както и на принципите по чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, за създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество. Отделно от това по тълкувателен път след преценка и анализ на оспорените текстове съдът е стигнал до извода, че създадените допълнителни такси по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ дублират предвидената с чл. 93 от Наредбата такса в размер на 2 % върху определената пазарна цена при извършването на услуги в случаите на разпореждане с недвижими имоти (продажба, замяна, отчуждаване, право на строеж, делба и др.). Изложените в т. 2 от касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Заплащането на такси по производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти е предвидено от чл. 111, раздел VII Такси за административни услуги, от ЗМДТ. Изготвянето на договорите за извършване на сделките с общински имоти е част от визираните производства по чл. 111 от ЗМДТ. В разглеждания случай евентуалното възприемане на становището, че спорните такси не съвпадат с предвидените от чл. 93 от наредбата режийни разноски за услуги при разпореждане с недвижими имоти, не променя извода за тяхната незаконосъобразност. Твърдението на касатора за определянето на размерите на тези такси при спазване на императивните изисквания на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ за материално-техническа обоснованост не е подкрепено от доказателства. Законосъобразно Административен съд - Бургас е приел, че регламентираната в оспорената норма на чл. 137, ал. 1 от Наредбата местна такса за ползване на общинска инфраструктура няма своята законова опора. Алинея 2 на чл. 137 обвързва таксата с издаване на разрешение за строеж, а алинея 3 - с извършване на преустройство и ремонт. Непрецизно формулираният текст затруднява анализа и води до невъзможност да бъде извършена индивидуализация на съответната инфраструктура, за да се прецени дължимостта на определената цена за нейното ползване. Липсват данни относно направените разходи по предоставянето на услугата за материално-техническата й обосновка в съответствие с изискването на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ. Процедурата по издаването на разрешение за строеж по реда на ЗУТ не предвижда обвързване на издаването му с предварително заплащане на цена на услугата за ползване на общинска инфраструктура, което сочи, че въведените с оспорения текст допълнителни такси са извън кръга на законово предвидените. Неоснователни са развитите в т. 3 от касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 6, ал. 1 и 2 от ЗМДТ. Местните такси по чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ се заплащат за предоставени от общината услуги и права: услугите по събирането, извозването и обезвреждането на битови отпадъци, за ползване на средство за подслон, за притежаване на куче и пр. Предоставянето на услуга "ползване на общинска инфраструктура" не е предвидено със закон, поради което попада в хипотезата на ал. 2. С чл. 137, ал. 1, т. 1 от наредбата са определени цени "за сгради", а с т. 2 - за линейни обекти. След като касаторът твърди, че е въвел "цена за услуга", то в съответствие с чл. 8, ал. 2 от ЗМДТ би следвало да посочи и разграничи дейностите по извършване на тази услуга. Таксите са възмездни плащания за реално извършени услуги, поради което е било необходимо размерите им да бъдат определени съответно на разходите за поддържането на визираните най-общо в т. 1 сгради и в т. 2 - линейни обекти. Допуснатото нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената разпоредба. Нарушен е и принципът по чл. 8, ал. 1, т. 3 за постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Посочените в касационната жалба разпоредби на § 7, т. 6 и 7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 19 от Закона за водите са неотносими към спора за законосъобразност на установената от чл. 137 местна такса. По аналогични на горните съображения са неоснователни и изложените в т. 4 от касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение в частта, с което е отменен чл. 143 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Созопол. Доводът относно правото на собственост на общината върху обекти на водоснабдителната и канализационната система в случая е ирелевантен. Предвид естеството и характера на описаната услуга - присъединяване и ползване на водопроводна и канализационна мрежа в местност "Месаря" - съдът законосъобразно е приел за обективно невъзможно предоставянето на регламентирана услуга от община Созопол. Позовал се е на нормата на чл. 84, ал. 2 от Закона за устройство на територията, съгласно която присъединяването на недвижимите имоти и потребителите на вода към водопроводните и канализационните мрежи се извършва при спазване на разпоредбите на този закон и със сключване на писмен договор за присъединяване между потребителя и експлоатационното дружество. Приложил е и разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, които също регламентират заплащането на такса за присъединяване на обект към ВиК мрежата. Неотносими към спорния предмет са изложените в т. 5 от касационната жалба доводи за незаконосъобразност на заповед № РД-09-59 от 13.05.2009 г. на Областния управител на област Бургас поради несъответствие с целта на закона. Извършваният от областния управител контрол върху актовете на общинските съвети съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА включва преценка за законосъобразност, която същият упражнява при условията на оперативна самостоятелност и която не подлежи на съдебен контрол. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което оспорените подзаконови нормативни разпоредби са отменени като незаконосъобразни, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,