Решение № 5309 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 790/2016 г.

Решение № 5309 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 790/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Инспекция на труда" - гр. К., срещу решение № 6202 от 19.10.2015 г. по адм. д. № 3593/2015 г. на Административен съд - С.-град, с което е отменено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписание за сключване на трудов договор, издадени на 23.03.2015 г. от главен инспектор в Дирекция "Инспекция на труда" - гр. К., с които е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Д. Н. Г. и "К. к." ЕАД, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ и е предписано "К. к." ЕАД да предложи на същото лице сключване на трудов договор, на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ. Осъдил е Изпълнителна агенция "Главна инспекция на труда" да заплати на "К. к." ЕАД сумата от 470 лева - разноски по делото. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли решението на Административен със - С.-град да бъде отменено и вместо него да се постанови друго от касационния съд, с което да се потвърдят оспорените административни актове. Ответникът - "К. к." ЕАД, чрез адв. Иванова оспорва касационната жалба и моли за присъждане на разноски. Ответникът - Д. Н. Г., не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните и с оглед на тях и на приложимата нормативна уредба приема следното по допустимостта и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения по чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество на наведените в същата пороци на решението, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С решение № 6202 от 19.10.2015 г. по адм. д. № 3593/2015 г., Административен съд - С.-град е отменил Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписание за сключване на трудов договор, издадени на 23.03.2015 г. от главен инспектор в Дирекция "Инспекция на труда" - гр. К., с които е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Д. Н. Г. и "К. к." ЕАД, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ и е предписано "К. к." ЕАД да предложи на същото лице сключване на трудов договор, на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице основания за отмяна на оспорените административни актове на контролния орган, тъй като разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ е приложима в случаите, когато е налице упражняване на трудова дейност, а в случая Д. Г. е била заета в осъществяването на определен резултат -търговско посредничество при предоставяне на финансови услуги, което е оформено в граждански договор. Съдът се е позовал на представения договор за търговско посредничество и начина на формиране на възнаграждението, обективирано в Схема на възнаграждение и платежни ведомости на дружеството, и е направил обоснован извод, че Г. не е полагала трудова дейност, поради липса на трайност и специфика на определени трудови функции. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. Със сключения договор за търговско посредничество при предоставяне на финансови услуги от 29.12.2014 г. Д. Н. Г. се е задължила да посредничи на "К. к." ЕАД при извършване на търговската му дейност и съгласно дадените му указания, като сключва договори за кредит, включително допълнения към тези договори, с желаещи за отпускане на кредит. В посоченият договор е посочено, че се сключва за неопределено време, срещу възнаграждение, чието формиране е описано в Приложение 2, което е неразделна част от договора. Видно от посоченото приложение възнаграждението се определя с оглед изпълнението на плана по продажби за нови клиенти и е в зависимост от броя на клиентите, както и в зависимост от плащането на договорния размер на кредита. По делото са приложени платежни ведомости от месец декември 2014 г. и месец януари 2015 г., в които са отбелязани възнагражденията, изплатени на Д. Г. в размери съответно за двата месеца 413.40 лв. и 523.40 лв., като е удържана сума за осигуровки и данъци. Липсват данни, че физическото лице е било наето да изпълнява трудовите функции на определена длъжност, при договорено основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. Видно от сключения договор за посредничество няма уговорена продължителност на работния ден или седмица и отпуски, както и спазване на трудова дисциплина. Като изпълнител по договора за търговско посредничество при предоставяне на финансови продукти лицето е поело задължение за предоставяне на конкретен резултат в рамките на месеца, като с оглед постигнатият резултат, се определя и възнаграждението, което й се следва. Обстоятелството, че в момента на проверката лицето е било в офиса за предоставяне на кредити, стопанисван от "К. к." ЕАД, не означава, че лицето е престирало работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. В подкрепа на твърденията си административният орган е представил само едно доказателство - декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, попълнена от Д. Г.. Това доказателство правилно не е кредитирано от първоинстанционният съд. Представената декларация не е годно доказателство, тъй като същата е предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Същата не представлява декларация в свободен текст. Административният орган не е ангажирал други конкретни доказателства, с оглед доказателствената тежест, и без изложени никакви факти от страна на Дирекция "ИТ" - К., в съответствие с материалния закон и обосновано първоинстанционният съд е приел, че правоотношението между "К. к." ЕАД и Д. Н. Г. е гражданско. От останалите събрани по делото доказателства се налага същия извод: на Д. Г. са били възложени посреднически задачи, а не трудови функции, и дружеството е искало от нея постигане на резултати, за което тя се е била задължила, видно от чл. 1 и чл. 3 от Договора за търговско посредничество при предоставяне на финансови продукти. Като се е позовал на липсата на убедителни доказателства за съществуването на трудовото правоотношение, Административен съд - С.-град законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 2 от КТ за уреждане на правоотношението между дружеството и кредитния специалист като трудово по реда на чл. 405а от КТ. Посочените касационни основания не са налице и обжалваното съдебно решение, с което е отменено постановление и предписание от 23.03.2015 г., издадени от главен инспектор в Дирекция "Инспекция на труда" - гр. К., следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на "К. к." ЕАД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 420 лв. (четиристотин и двадесет лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,