Решение № 108 от 5.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 308/2012 г.

Решение № 108 от 5.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 308/2012 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, образувано по молба на [фирма] - [населено място] вх. № 1014996/31.III. 2011 г. за отмяна на влязло в сила Решение от 4.I.2011 г. по гр. д. № 4198/2010 г. на СГС, с което е потвърдено Решение от 27.ХI.2009 г. по гр. д. № 23 279/2006 г. на СРС, с което [фирма] - [населено място] е осъдено да плати на [фирма] - [населено място] 4921.99 лв. - възнаграждение за изпълнени СМР и като погасен чрез възражение за прихващане, искът е отхвърлен за сумата 2281.27 лв. Молителят излага, че между страните е постановено преди Решение № 220 от 9.V.2008 г. по гр. д. № 1485/2006 г. на САС, като съдебните инстанции разглеждат по различен начин и с различни правни последици едно и също правоотношение по Договор за изработка от 26.V.2004 г. Молителят поддържа, че с решението по гр. д. № 1485/2006 г. на САС, е установено, че е надплатил възложените СМР и [фирма] му дължи връщане на 2 281.27 лв., изводите за което са основани на Договора за строителство и на приетата стойност на общо изпълнените СМР - формирана е сила на пресъдено нещо за цялата работа, основана на Договора, с който и с приложенията към него, са конкретизирани видовете СМР, стойността на които е изплатил, затова недопустимо с решението по настоящото дело, са уважени претенции за допълнително изпълнени СМР, а те са включени в изпълнените, установени с влязло в сила решение по първоначално воденото дело. Молителят счита, че с решението по настоящото дело, недопустимо са преразгледани отношенията на страните по едно и също правоотношение, че не е зачетена СПН на решението по първоначално воденото дело, изразява несъгласие относно съображенията за прекратяване на договора, изложени в решението по гр. д. № 1485/2006 г. и приетото с решението по настоящото дело, че не е изпълнил задължението да плати възнаграждение за СМР, прави оплакване, че неправилно в мотивите по настоящото дело е посочено, че не са обсъждани в първоначално приложеното дело двата акта обр. 19 от 2.IХ.2004 г. и от 9.IХ. 2004 г., с което съдът е придал сила на мотивите, вместо да зачете СПН на решението по приложеното дело, че е надплатил изпълнените СМР. Молителят сочи, че неправилно съдът е игнорирал събрани доказателства, че е направил необосновани изводи, че недопустимо е преразгледал отношенията по първоначално воденото дело, вместо да зачете формираната СПН на решението по това дело за надплатени СМР. Иска да се отменят неправилните решения, постановени по настоящото дело. Ответникът по молбата за отмяна "Б. 2002" - [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: Молбата за отмяна е допустима. Молителят иска отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение от 4.I.2011 по гр. д. № 4198/2010 г. на САС, което не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената на 31.III. 2011 г. молба за отмяна е подадена в тримесечния срок, считано от влизане в сила на решението, посочен в чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Молбата за отмяна е неоснователна, тъй като не е налице изискването на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК - между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено влязло в сила решение, което да противоречи на влязлото в сила решение по настоящото дело. С Решение от 9.V.2008 г. по гр. д. № 1485/2006 г. на САС, като е отменено в посочените части Решение № 46 от 26.V.2006 г. по гр. д. № 82/2005 г. на СОС и е постановено друго, от предявените от [фирма] - [населено място] (възложител) срещу [фирма] - [населено място] (изпълнител) искове, основани на Договор за строителство от 26.V.2004 г., е уважен искът за 2281.27 лв. - разлика между заплатената от възложителя сума и стойността на изпълнените и приети СМР, описани в 3 акта обр. 19, двустранно подписани - от 11.VII.2004 г., от 11.VIII.2004 г. и от 19.VIII.2004 г. С решение от 27.ХI.2009 г. по гр. д. № 23279/2006 г. на СРС, потвърдено с Решение от 4.I.2011 г. по гр. д. № 4198/2010 г. на СГС, [фирма] - възложител по Договора за строителство от 26.V.2004 г., е осъдено да плати на [фирма] - [населено място] - изпълнител, 4921.00 лв. - неизплатено възнаграждение за изпълнени СМР, искът за което за разликата 2281.27 лв. до предявения размер 7203.26 лв., е отхвърлен поради възражение за прихващане. Възнаграждението е за СМР по акт обр. 19/2.IХ.2004 г. и по акт обр. 19/9.IХ.2004 г., неподписани от инвеститора. С оглед изложеното, не е налице постановено преди между същите страни, за същото искане и на същото основание друго влязло в сила решение, което му противоречи - основание за отмяна по чл. 404, ал. 1, т. 4 ГПК. В постановените между същите страни решения няма обективно тъждество между делата - предмет на първоначално разгледаното дело е иск за 2281.27 лв. - разлика между заплатената от възложителя сума и стойността на изпълнените и приети СМР, описани в 3 акта обр. 19, двустранно подписани - от 11.VII.2004 г., от 11.VIII.2004 г. и от 19.VIII.2004 г., а предмет на настоящото дело - неизплатено възнаграждение за изпълнени СМР по два акта обр. 19 - от 2.IХ. 2004 г. и от 9.IХ.2004 г., неподписани от инвеститора. За да е налице обективно тъждество на делата, трябва предметът им да е един и същ, като не е достатъчно правоотношението на страните да е създадено по един договор за строителство, както неоснователно се поддържа от молителя. Не може да се приеме, че по първоначално воденото дело, е формирана сила на пресъдено нещо за стойността на общо изпълнените СМР, посочена в мотивите - за цялата работа, основана на Договора и на това основание да се уважи довода на молителя, че като са включени допълнително претендирани СМР, в стойността на изпълнените СМР, които възложителят е изплатил, са недопустими претенциите по настоящото дело за допълнително изпълнени СМР. Поради различния предмет на двете дела, няма сила на пресъдено нещо, формирана с решението по първоначално воденото дело за стойността на изпълнените СМР, посочена в мотивите, в която да е включена и стойността на претендираните по настоящото дело СМР. Категорични са данните по делото, че по първоначално воденото дело, предмет на иска е връщане на надплатена сума за изпълнени СМР, описани в три двустранно подписани акта обр. 19 - от 11.VII.2004 г., от 11.VIII. 2004 г. и от 19.VIII.2004 г., а предмет на настоящото дело - възнаграждение за СМР, описани в неподписани от възложителя два акта обр. 19 - от 2.IХ. 2004 г. и от 9.IХ.2004 г. Несъгласието на молителя с изводите, направени в постановеното по делото решение и оплакванията за необоснованост и неправилност на решението, не дават основание да се приеме, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение