Решение № 346 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5705/2017 г.

Решение № 346 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5705/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Вардев, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 556 от 30.03.2017 г., постановено по административно дело № 2473/2016 г. от Административен съд Бургас, с което отхвърлена жалбата му против заповед за задържане по реда на чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което отмени оспорената от него заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – полицейски орган при Първо Районно управление (I - РУ) към Областна дирекция на (Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) не изпраща представител и не взема становище по основателността й. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Решението е валидно допустимо като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него. Разгледано по също същото е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от некомпетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. В хода на съдебното производство са събрани необходимите доказателства, въз основа на които съдът е извел правилни и обосновани изводи. Неоснователни са наведените доводи за неправилност на изводите на съда за постановяване на акт в съответствие с материалния закон. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед рег. № 431 зз-530/09.12.2016 г. полицейски орган от I – РУ при ОДМВР Бургас постановява задържане за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР на Вардев, поради това, че същият е заподозрян в извършване на престъпление по чл. 330 от наказателния кодекс (НК) – наличие на данни за участие в палеж на гараж и автомобил на ул. "Г. С. Раковски" № 60 на 09.12.2016 г. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че същата е постановена при спазване на изискванията на нейната форма - същата съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, която норма е приложима в случая при липсата на специални изисквания за форма по ЗМВР и изложени в допълнителен акт мотиви. Настоящият състав намира, че доколкото в заповедта са посочени наименованието на органа – издател, наименованието на акт и неговия адрес, както и фактическите е правни основания за издаването му. Законодателят не предвижда подробно изложение, от което да се установява съдържанието на данните за извършено престъпление и начина на тяхното получаване, при което в случая не е и необходимо съобразяване на съдържанието на изготвената от полицейския орган докладна записка. Заповедите, постановени по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са актове, за постановяването на които е достатъчно да има данни за извършено престъпление. Както неведнъж ВАС е посочвал в постоянната си практика не е необходимо от тези данни да имат характера на посочените в разпоредбата на чл. 207, ал. 1 НПК. Освен това законодателят не е предвидил и формата, в която органът е получил тези данни, при което отразяването им в писмен документ не е условие, поставено от закона за установяване на тяхното наличие и узнаване от органа. Без значение е и дали след задържането срещу лицето е образувано досъдебно производство или не, което следва логиката на законодателя, че в случая е достатъчно да са налице данни за престъпление, но не и достатъчно такива, необходими за образуването на досъдебно производство. Това следва и от характера на акта, който по съществото си е принудителна административна марка, която се налага за целите посочени в разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания – преустановяване на закононарушение или предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях. По делото е установено, че за издаване на акта са били налице данните по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а същите са или в степен достатъчни за да бъде образувано и наказателно производство - ДП № 431 ЗМ-1268/09.12.2016 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение