Решение № 8266 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5064/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) гр. Варна срещу Решение 103/30.03.2021 г. на Административен съд (АС) Добрич постановено по адм. дело 412/2020 г. С обжалваното решение, по жалба на А. Нейчев, е отменено Уведомително писмо изх. 01-033-6500/105 от 15.07.2020 г. на директора на ОД на ДФЗ - гр. Варна, преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне и ОД на ДФЗ е осъдена да заплати на А. Нейчев деловодни разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че решението противоречи на събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения, че за 2019 г. на земеделския стопанин не му се е дължало подпомагане, тъй като не са били изпълнени изискванията за хуманно отглеждане на животните. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което жалбата срещу обжалваното уведомително писмо да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и извършените разноски. Алтернативно, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмена молба, която съдържа и Списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Марчева. Ответникът по касация А. Нейчев оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Пенчев. Представя писмено становище, в което преповтаря съображенията от писмения отговор. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя Списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна, въз основа на събраните доказателства, е установено следното: А. Нейчев притежава животновъден обект (ЖО) предназначен за отглеждане на овце и кози. За този обект, от Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Варна, е било издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект 101/22828 от 30.08.2017 г., съгласно което ЖО отговаря на ветеринарномедицинските изисквания и е с капацитет от 300 броя дребни преживни животни (ДПЖ) кози и овце. От ОДБХ Добрич е издадено Становище 009/23.10.2017 г., с което се удостоверява, че ЖО отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания. Удостоверена е и и наличната подова и дворна площ, във връзка с изискванията на Наредба 4/08.08.2017 г. На 07.08.2019 г. А. Нейчев подал Заявление за подпомагане/плащане за 2019 г. по мярка 14 Хуманно отношение към животните, с идентификационен номер 08/14/2/01151. Поискано е подпомагане за 341 бр. ДПЖ, при капацитет ДПЖ 300 бр. От направената в Интегрирана информационна система на БАБХ Справка за животни в обект по категории 587717 за дата 07.08.2019 г. на А. Нейчев - собственик, се установява че в ЖО има 337 овце и 4 кози, т.е. 341 бр. ДПЖ. При административната проверка на заявлението, от директора на ОДБХ е изискана актуална информация за регистрацията на ЖО и за капацитета му, към датата на подаване на заявлението. От писмо от ОДБХ Добрич е установено, че към 04.05.2020 г. е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект 9692-0019, намиращ се в с. Нейково, общ. Каварна, на А. Нейчев, с капацитет 360 бр. ДПЖ. Като доказателства по делото са приети и договори за отдаване под наем на пасища от ОПФ на община Каварна, нотариален акт, скици и документи касаещи собствеността на имота на Нейчев. В рамките на съдебното дирене съдът е приел, без оспорване от страните, съдебно техническа експертиза (СТЕ). От същата е установил, че в ЖО, както и в двора на А. Нейчев има необходимата площ по подмярка 14.2 Хуманно отношение към животните от ПРСР за 2014-2020 г. Съгласно т. 4 на Заповед 03-РД/3372 от 13.09.2017 г. на директорите на областните дирекции на ДФЗ, в съответствие с териториалната им компетентност, са делегирани правомощия да вземат решения и да издават уведомителни писма за плащане/отказ за плащане на финансова помощ по заявления за подпомагане/плащане съгласно чл. 23, ал. 4, чл. 28, ал. 1 и чл. 29 от Наредба 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за форма на административния акт, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и противоречие с целта на закона. В тази връзка, след анализ на приложимата нормативна уредба и установеното от събраните по делото доказателства, относно броя на отглежданите ДПЖ в ЖО, наличната подова площ, впоследствие увеличения капацитет на ЖО, е приел, че е безспорно установено наличието на необходимата площ по мярка 14.2. Посочил е, че след като органът още при подаването на заявлението е установил разминаването между броя на отглежданите ДПЖ и капацитетът ДПЖ, е следвало или да вмени на Нейчев да представи допълнителни доказателства, или да изиска от БАБХ допълнителна информация за свободната площ в помещенията и на двора на ЖО, където се отглеждат животните и за капацитета на ЖО, или да извърши проверка на място. Посочил е, че след като към датата на издаване на процесния административен акт е налице издадено ново удостоверение за регистрация на животновъден обект, се оборват констатациите на административния орган, че указания капацитет в ЖО е 300 бр. Посочил е, че всички изисквания относно ветеринарномедицинските дейности са спазени, което е констатирано след проверката от ОДБХ, преди издаване на оспорения акт. Решението е правилно като резултат по следните съображения. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. По фактите страните не спорят. Спорът е правен и се свежда до това дали са налице основанията, мотивирали административния орган да откаже подпомагане. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/2017 г.) финансовата помощ по тази наредба се предоставя за изпълнението на една или комбинация от дейности, включени в подмярка 14.1 "Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" или подмярка 14.2 "Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ" от мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. В чл. 4, ал. 3 на същата наредба е предвидено, че по подмярка 14.2 "Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ" се предоставя финансова помощ за дейности за осигуряване на не по-малко от 10 на сто над задължителния стандарт свободна подова площ, като в т. 1, букви от а до е е посочена свободната площ съобразно категорията и вида ДПЖ, а в т. 2 минимума дни годишно за свободно отглеждане на открито на ДПЖ. Съгласно чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/2017 г. броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект, в който се изпълняват дейностите по чл. 4, трябва да са в съответствие с капацитета на регистрирания по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) животновъден обект. Съгласно чл. 12, ал. 6 от Наредба 4/2017 г. към момента на кандидатстване земеделските стопани посочват в заявлението за подпомагане/плащане броя на всички животни от даден вид и категория, които се отглеждат в животновъдния обект и тези, за които се кандидатства за подпомагане за дейностите по чл. 4. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/2017 г. изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Видно от изложените от органа мотиви, същият е определил размер на финансовото подпомагане по подмярка 14.2 Хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ за 14.2.1 Осигуряване на свободна площ при отглеждане на ДПЖ - в размер 0,00 лв.; 14.2.2 Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ 0,00 лв., поради несъответствие между капацитета на ЖО и броя на отглежданите в него животни. Като правно основание за постановения отказ са посочени разпоредбите на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/2017 г. Констатациите си органът е направил въз основа на подаденото заявление за кандидатстване, приложените към него документи, вкл. Удостоверение за регистрация на животновъден обект 101/22828 от 30.08.2017 г., Становище 009/23.10.2017 г. и изисканата служебно информация. Видно е, че съобразно Становище 009/23.10.2017 г. ЖО отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, включително че собственикът на ЖО спазва дейности, допринасящи за хуманното отношение към отглежданите в ЖО животни, които надхвърлят минималните стандарти съгласно посочените в становището нормативни документи, както и че спазва законоустановените изисквания по мярката и осигурява описаната в становището площ. Съгласно чл. 21 от Наредба 4/2017 г. при непълнота или нередовност на документи, при възникване на необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, ДФЗ РА, указва на земеделския стопанин необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. Земеделският стопанин е длъжен в срок до 10 работни дни от уведомяването да представи изисканите му данни и/или документи. Представените след този срок данни и/или документи, както и такива, които не са изрично изискани от ДФЗ РА, не се вземат предвид при последващата обработка на заявлението за подпомагане или плащане. Предвид разминаването между декларираните като отглеждани в ЖО брой ДПЖ, капацитета на животновъдния обект, броя животни, с който се кандидатства за подпомагането, установеното при административните проверки, че към 04.05.2020 г. капацитетът на ЖО е увеличен, административният орган е следвало да изиска служебно или от земеделския производител, актуална информация, дали ЖО отговаря и към 2019 г. на ветеринарномедицинските изисквани, вкл. относно осигуряване на свободна подова площ и/или дворна площ, тъй като е налице неяснота на заявените данни и посочените факти чл. 21 от Наредбата. Член 35 и чл. 36 АПК задължават административния орган да установи всички факти и обстоятелства, вкл. чрез служебно събиране на доказателства, от значение за издаване на акта. Органът е изискал само информация за капацитета на ЖО, но не е изискал такава дали са осигурени условия за хуманно отношение за отглеждане на животните и през 2019 г. Липсата на такава информация прави извода на съда за неспазване на изискванията за хуманно отношение към животните необоснован и недоказан. При подаване на заявлението си, в съответствие с чл. 12, ал. 6 от Наредба 4/2017 г. земеделският стопанин е посочил броя на всички ДПЖ, които отглежда - 341 бр. Посочени са и тези, за които се кандидатства за подпомагане 294 броя, съобразно Таблица 1 за отглежданите животни, към заявлението за подпомагане. Видно е, че заявения за подпомагане брой ДПЖ отговаря на капацитета на ЖО, каквото е изискването на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/2017 г. Броят ДПЖ съобразно работната програма също отговаря на капацитета на животновъдния обект. От Работен лист Животни допустими за кандидатстване по мярка 14, се установява че има данни за неподходящи животни за заявяване по дейности общо 47 броя. Всички те са родени през месец януари 2019 г. Органът не е направил разграничение дали и за тези животни се иска подпомагане и съответно дали заради тези допълнителни бройки животни е приел, че не се спазват изискванията за хуманно отношение към животните и ако да, защо. В чл. 149 - 151 ЗВМД са уредени изискванията за защита и хуманно отношение към животните. Съгласно чл. 149, ал. 3 ЗВМД минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане, използване, продажба, клане и умъртвяване на различни видове животни се уреждат с наредби на министъра на земеделието, храните и горите. В чл. 10 от Наредба 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти са уредени изискванията, на които трябва да отговарят животновъдните обекти за отглеждане на ДПЖ. Наредба 16 от 3.02.2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни урежда общите минимални зоохигиенни изисквания за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни, включително и за онези от тях, за които има специфични изисквания, уредени с отделни наредби, задълженията на собствениците на селскостопански животни за осигуряване изпълнението на изискванията по т. 1, задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола по спазване на тази наредба чл. 1, ал. 1. В случая не е ясно (няма изложени мотиви извън констатацията за разминаване в декларирания капацитет и броя на отглежданите животни), защо административният орган е приел, че несъответствието в капацитета означава автоматично неспазване на изискването за хуманно отношение към животните, за да откаже подпомагането. След като минималните изискванията за хуманно отношение при отглеждане на животни са регламентирани в нормативен акт, административният орган е длъжен да посочи кои изисквания (над минималните), за които предоставя подпомагане по мярка 14.2. не са спазени и защо разликата в капацитета се приема за неспазване на това изискване, при положение, че видно от заявлението за кандидатстване броя на животните, с които се кандидатства за подпомагане е 294 бр., а 47 животни, родени в началото на 2019 г., се отглеждат от земеделския стопанин извън тези заявени за подпомагане животни. По делото, от СТЕ, неоспорена от ответника, е установено, че в ЖО може да се осигурят условия за хуманно отношение за отглеждане на всички 341 броя животни. Увеличения капацитет на ЖО през 2020 г. също е индикация за това, след закупуването на 01.07.2019 г., на поземлен имот с идентификатор 51408.501.66. С оглед изложеното, като е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, съдът е постановил правилен като резултат съдебен акт, който следва да се остави в сила. Обжалваното решение е валидно и допустимо. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски ще следва да се уважи в доказан по делото размер 350 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Предвид чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, направеното от ответника по касация възражение за прекомерност, е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение