Решение № 2342 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5868/2009 г.
ВАСIII отделение22.02.2010 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Мирослав Йорданов Лумбев от под. 28000 с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив, против Заповед № ОХ-17/12.01.2009 г. на Министъра на отбраната, с която на основание чл. 35, ал. 1, т. 26 от ЗОВСРБ във вр. чл. 11, ал. 1 от Наредбата е обявил списъците на картотекираните лица от Министерство на отбраната и Българската армия по териториални дирекции към 30.11.2008 г. Осъжда Мирослав Йорданов Лумбев от под. 28000 с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив до заплати на Министерство на отбраната сумата от 150 лева разноски по делото и на Изпълнителна агенция "Социални дейности" към Министерство на отбраната сумата от 150 лева разноски по делото. Решението може да се обжалва от страните пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Мотиви
Решение № 2342 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5868/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 12, ал. 2 от Наредба за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне (обн., ДВ, бр. 16 от 15.02.2008 г., в сила от 15.02.2008 г., отм., бр. 57 от 24.07.2009 г., в сила от 24.07.2009 г.), наричана по-нататък Наредбата. Постъпила е жалба от Мирослав Йорданов Лумбев от под. 28000 с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив, против Заповед № ОХ-17/12.01.2009 г. на Министъра на отбраната, с която на основание чл. 35, ал. 1, т. 26 от ЗОВСРБ във вр. чл. 11, ал. 1 от Наредбата е обявил списъците на картотекираните лица от Министерство на отбраната и Българската армия по териториални дирекции към 30.11.2008 г. Счита оспорената заповед за незаконосъобразна - издадена при нарушение на материалния закон с доводи, че е неправилно картотекиран в пета вместо в трета група на първа категория. Ответникът по жалбата - в качеството му на орган, издал оспорения административен акт, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - ИА "Социални дейности" на МО, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и с доводи да бъде отхвърлена като неоснователна. След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата, доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното: Жалб. Лумбев на 31.10.2008 г. е подал молба-декларация, ведно с прилежащите и документи, до жилищната комисия на Поделение 28000 - с. Граф Игнатиево, за картотекиране в списъка на нуждаещите се от настаняване в жилище от жилищния фонд /ВЖФ/ на МО лица, към 30.11.2008 г., по реда на (отм.) Наредба за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят и членовете на неговото семейство не отговарят на едно от условията за настаняване в жилище от ВЖФ на МО, а именно: "да не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване, през последните 5 години преди подаването на молбата за настаняване, с изключение на кандидатстващите за общежитие" /чл. 13, ал. 1, т. З/. По делото е безспорно, че семейството на жалбоподателя се състои от повече от един член, а от приетите писмени доказателства - нот. акт № 141/2008 г., справка от Служба по вписвания -Бургас се установява, че на 05.03.2008 г. съпругата му и детето им, за което жалбоподателя дава съгласие са прехвърлили собствено на съпругата жилище, находящо се в гр. Бургас, ж. к. "Братя Миладинови", бл. 64, вх. 2, ап. 4 на трето лице. А също и, че към датата на подаване на молбата за картотекиране, жалбоподателят живее в жилище под наем, при условия на свободно договаряне. Установено е също, че притежава и собствен имот - апартамент в гр. Бургас, ул. "Любен Каравелов" № 49. При тези данни жалбоподателя е следвало да бъде картотекиран, при липса на правно основание, на което да му бъде отказано и след като веднъж е подал молба-декларация за настаняване по реда на чл. 9 от наредбата, тъй като картотеката е обща и той отговаря на условията за настаняване в общежитие, макар и да не отговаря на тези за настаняване в жилище от ВЖФ на МО. Жилищната комисия при Поделение 28000 - с. Граф Игнатиево, прилагайки разпоредбата на чл. 10 от цитираната наредба, при определяне на жилищните нужди на жалбоподателя, правилно е определила съответстващата му категория и група, а именно: 1-ва категория, като кадрови военнослужещ в Поделение 28000 и 5-та група, като кандидатстващ за общежитие или вече живеещ в такова, но прехвърлил през последните пет години жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване. Без значение за определяне на групата по чл. 10 от наредбата е обстоятелството, че жалбоподателя живее в жилище, при условия на свободно договаряне. Същото би го поставило в 3-та група само, в случай че той и членовете на семейството му отговарят на всички условия, изброени в чл. 13, за настаняване във ведомствено жилище. След като съответната жилищната комисия, извърши проверката по чл. 13 спрямо кандидатстващия и спрямо всеки от членовете на семейството му, прави предложение за определяне на жилищните нужди на кандидатстващия. На основание чл. 5, ал. 2 от същата наредба, жилищната комисия е направила предложение до ИА "Държавна собственост на МО" /неин правоприемник е ИА "Социални дейности на МО"/, за определяне степента на жилищна нужда на жалбоподателя, въз основа на подадените от него документи и го е отразила в приложения по делото Протокол № 5528/06.11.2008 г. Изпълнителната Агенция, след като е взела предвид предложението, проверила представените от жалбоподателя документи и приложила разпоредбата на чл. 10 и чл. 11, ал. 2-6 от Наредбата, на основание чл. 7, т. 6 от същата е картотекирала Лумбев в списъка на картотекирани лица на Териториална Дирекция-Пловдив към 30.11.2008 г., под № 129, с характеристики: 141 точки, категория 1-ва, група 5-та. На основание чл. 7, т. 7 от същата наредба Агенцията е изготвила проекто-списък по териториални дирекции, на всички картотекирани лица към 30.11.2008 г. и го е представила на Министъра на отбраната за обявяване по реда на чл. 11 от наредбата. Съдът, при така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи: Жалбата е допустима, подадена в срок от надлежно легитимирано лице и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Заповедта е издадена в съответната писмена форма от министъра на отбраната в изпълнение на нормативно уредено негово властническо правомощие - чл. 11 от Наредбата, като последиците от нея пряко и непосредствено засягат правата на жалбоподателя, като рефлектират върху имуществената му сфера. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на настоящото производство е Заповед № ОХ-17/12.01.2009 г. на Министъра на отбраната, с която на основание чл. 11 от наредбата е обявил списъците на картотекираните лица по териториални дирекции към 30.11.2008 г. В така обявените списъци, жалбоподателят правилно е поставен в картотеката на Териториална дирекция-Пловдив към 30.11.2008 г., под № 129, с общ сбор от 141 точки и характеристики: категория 1-ва, група 5-та. Това е така защото към момента на издаване на Заповедта, министъра е действал в условията на обвързана компетентност и при наличие на единствените материални основания, за които е имало данни към момента на издаване на акта, за него не е съществувала друга възможност освен да постанови административния акт с това съдържание. Материалната законосъобразност на атакувания акт изисква наличието на няколко кумулативни предпоставки, които са регламентирани в чл. 11 и сл. от Наредбата, като мотивите ( фактическите основания) на административния акт се съдържат в акт на помощен орган, а именно протокол и списък от жилищната комисия към под. 28000 - Граф Игнатиево. Правния спор по делото е относно предпоставката за настаняване в жилище от фонда на МО, предвидена чл. 13, ал. 1, т. 3 Наредбата, където са посочени условията, на които трябва да отговаря кумулативно кандидатът и всеки от членовете на неговото семейство, за да бъде той настанен в жилище от ВЖФ на МО, като обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват с декларация на лицето. Използвания израз в цитираната норма е "...ако те и членовете на техните семейства отговарят на следните условия: ...т. 3 " да не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване, през последните 5 години преди подаването на молбата за настаняване, с изключение на кандидатстващите за общежитие". Нормата може да бъде тълкувана единствено буквално и при наличие на данни, че членове на семейството му са прехвърляли жилище през последните 5 години е налице отрицателна предпоставка за предоставяне на жилище от фонда на МО на кандидата. В този смисъл е ирелевантно обстоятелството, че продаденото през 2008 г. от съпругата и сина им жилище и било изключителна нейна собственост (придобито по завещание). Цитираната норма не визира изключения относно субектите или обектите на прехвърлянето, в т. ч. дали са или не съпружеска имуществено общност. Целта на нормата е да се задоволи жилищна нужда на семейството на кандидата, а не само на него и поради това обстоятелството, че са тричленно семейство е отчетено от комисията при определяне на съответните точки, групи и категории. Недопустимо е веднъж кандидата да включва съпругата си и детето си при мотивиране на жилищната си нужда, а впоследствие е да желае тяхното изключване при ангажиране на допълнителни положителни предпоставки или с цел преодоляване на отрицателни такива за предоставяне на жилище от фонда на МО. Поради това неоснователни и необосновани са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя тълкувайки стеснително нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК "съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му". За конкретния административен спор доводите в жалбата и представените от жалбоподателя допълнителни доказателства с оглед гореизложеното не следва да се приемат като "нови факти", които да са от значение за правилното решаване на делото и са неотносими към законосъобразността на заповедта. Предвид изложеното, Съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на материалните и процесуалните правила по издаването му и в съответствие с целта на закона, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. С оглед изхода на спора и съобразно чл. 143 АПК на ответната и заинтересованата страна от жалбоподателя се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в предвидения минимален размер. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение