Решение № 4050 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6800/2012 г.

Решение № 4050 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6800/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Николаева Басменкова от гр. София, против решение № 1380 от 14.03.2012 г. по адм. дело № 6710/2011 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отменяване на решението и уважаване на претенцията за обезщетяване по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът - Столична община не е изразила становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалби е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Мария Николаева Басменкова от гр. София, с която моли да бъде осъдена Столична община да й заплати парично обезщетение в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и 50 000 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнение на индивидуален административен акт - Заповед № РД-41-1411 от 01.09.1989 г. по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) на Председателя на ИК на СГНС, за предоставяне на имотно обезщетение - жилище, както и иск по чл. 85 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2001 г. до датата на завеждане на исковата молба - 20.11.2009 г. С обжалваното решение Административният съд София - град е отхвърлил исковите претенции като неоснователни като е приел, че не е изпълнен в съвкупност фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на общината - не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяното неизпълнение на административния акт от общинската администрация, по предоставяне на имотното обезщетение - жилище, предмет на заповедта за обезщетяване по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) и твърдяните вреди. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон, при което са спазени съдопроизводствените правила и указанията в отменителното решение на ВАС - № 10387/12.07.2011 г. по адм. д. № 5930/2011 г. Преценявайки правилността на обжалваното решение на основание доводите за отмяна, поддържани в касационната жалба и на основание предмета на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав приема, че решението е постановено в съответствие с материалния закон - чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ, във вр. с § 9, ал. 1 и ал. 11 от ПЗР на ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./ и чл. 102, ал. 7, 8 и 9 ЗС (отм.). Съдът е обсъдил приложимата правна уредба за отговорността на общината, която може да бъде реализирана за периода след изменението на ЗОДВПГ в ДВ, бр. 30/2006 г. С оглед на това и разпоредбата на чл. 14 от ЗНА, правилно е прието, че материалноправната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се прилага само занапред и претендирания от ищцата период за обезщетяване следва да се ограничи в рамките на срока от 11.07.2006 г. до завеждане на исковата молба - 20.11.2009 г. По делото няма данни, а и липсват твърдения, че, като неполучила имотно обезщетение, касаторката да е заявила /в едногодишен срок от влизане в сила на решението за отчуждаване на имота по реда на ЗТСУ/, отмяна на отчуждаването или извършване на нова оценка. Следователно, в случая има приключено отчуждителното производство, и то не поради бездействие на общината, а от непредприемането на действия от ищцата за уреждане на взаимоотношенията по предвидената регламентация в ЗУТ. Правилно, в предвид на това, е прието отсъствие на незаконосъобразно бездействие на общинската администрация по повод непредоставяне на предвиденото имотно обезщетение, както и на липса на причинна връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Касаторката не е упражнила правата си по чл. 102, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от ЗС (отм.) във връзка с § 9, ал. 11 от ПЗР на ЗУТ за уреждане на отношенията по неприключилото отчуждително производство и претенция за обезщетяване по ЗОДОВ се явява неоснователна. Ето защо, като е отхвърлил исковете поради тяхната неоснователност и недоказаност, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,