Решение № 77 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5892/2007 г.

Решение № 77 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5892/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. Д.в. бр.59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Ц. М. К. и К. В. К. от гр. П. срещу решение от 10.07.2007 г., постановено по гр. д. № 466/2007 г. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба се прави оплакване, че при постановяване на въззивното решение, Пловдивския окръжен съд не се е съобразил със задължителните указания, дадени от ВКС в решението му от 10.05.2007 г. по гр.д. 132/2005 г., поради което същото е постановено при съществено процесуално нарушение. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което претенцията му за обезщетение за забава при връщането на цената, платена по процесната сделка за периода от 30.08.2002 г. до 27.06.2003 г., да бъде уважена. Претендира и направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът по касационната жалба - О. П., оспорва същата в писмена защита, представена по делото. Моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. С решение № 377 от 10.07.2007 г. по гр. д. 466/2007 г. Пловдивският апелативен съд е отменил решението на Окръжен съд гр. П. по гр.д. № 961/2003 г. в частта му, в която е бил отхвърлен предявеният от Ц. М. К. и К. В. К. срещу О. П. иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане /връщане/ на цената от 15 500 лв., получена по сключения между тях договор за продажба на недвижим имот до размер на 560,92 лв., дължимо за периода от18.03.2003 г. до 27.06.2003 г. и вместо него е постановил ново решение, с което иска е бил уважен за този размер. В останалата част, в която иска е отхвърлен до пълния претендиран размер на обезщетението от 9 193 лв., решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. Предмет на касационно обжалване е решението на ПАС, в частта, с което е потвърдено отхвърлителното решение на Пловдивския окръжен съд за размера над 560,92 лв. до претендираните 9 193 лв. Касационната жалба е неоснователна. Неоснователни са оплакванията касационната жалбата, че въззивната инстанция не се е съобразила със задължителните указания та ВКС относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в неговото отменително решение по к.д. № 132/2005 г. В съответствие с тези указания Пловдивският апелативен съд е приел, че вземането за платената от касаторите цена в размер на 15 500 лв., по договора между тях и О. П. за закупуване на недвижим имот, е станало изискуемо от 30.08.2002 г., на която дата е влязло в сила решението по гр. д. № 666/2000 г. на ПРС, с което същите са били съдебно отстранени от закупения имот. Възприемайки този извод, въззивният съд е разграничил момента, от който вземането е станало изискуемо от този, в който длъжникът - в случая - О. П.е изпаднал в забава за плащане/ връщане/ на платената цена. С оглед на това правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съдът е приел, че О. П. е изпаднала в забава от датата на получаване на поканата за връщане на цената - 18.03.2003 г. и от този момент дължи обезщетение в размер на законната лихва върху нея / чл. 86, ал. 1 ЗЗД/. В съответствие с това е изчислил и присъдил обезщетение в размер на 560,92 лв., дължими за периода от датата на поканата 18.03.2003 г. до датата на исковата молба - 27.06.2003 г. и е оставил в сила решението на пазарджишкия окръжен съд в останалата отхвърлителна част до пълния претендиран размер от 9 193 лв. Предвид изложеното, решението е правилно, не страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на О. П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 595,28 лв., изчислено съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 3-то гражданско отделение