Решение № 83 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 160/2019 г.

Решение № 83 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 160/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 70345/29.10.2018 г. от ответницата Ц. А. Я., чрез адв. М. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 1938/4.10.2013 г., постановено по в. гр. дело № 2007/2013 г. на Варненския окръжен съд. Мотивираните основания за отмяна са по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които молителката не е могла да се снабди своевременно. Според молителката, като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са нововъзникнали обстоятелства, а именно Постановление на Районна прокуратура [населено място] от 20.10.2017 г. по преписка № 7104/2017 г. и съдържащите се в същото, и в материалите по преписката данни относно индиректно признание от страна на адв. Д. П. П. и адв. П. Н. – двамата от АК Варна относно наведени в жалба вх. № 7104/2017 г. на ВРП от Ц. А. Я. както и относно нововъзникнало обстоятелство – Постановление от 27.09.2018 г. на Окръжна прокуратура [населено място] по преписка № 8638/2018 г., с което се потвърждава постановлението на РП № 7104/2017 г. Твърденията в молбата за отмяна са, че в жалбата на молителката, която послужила като повод за образуване на преписката във ВРП са наведени оплаквания, с които твърдяла за умишленото й лишаване от участие в съдебния процес по гр. дело № 16244/2011 г. на ВРС, както и впоследствие във в. гр. дело № 2007/2013 г. на ВОС, както и, че в същите процеси са изнасяни неверни данни, навеждани са лъжливи твърдения, като в краен резултат е постигнато въвеждане в заблуждение на съдебни органи, произнесли се впоследствие, като са уважили лъжливо скроена, инсинуирана и в значителна степен измислена претенция на ищцата Ц. Х.. Изложените твърдения в молбата за отмяна сочат на основания за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд по в. гр. дело № 2007/2013 г. по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата по молбата за отмяна Ц. Х. А., чрез адв. Д. П. в писмен отговор е изразила становище за недопустимост на молбата за отмяна, съответно за неоснователност на същата. С определение № 19/17.01.2019 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. В съдебно заседание и в писмени защити молителката лично и чрез адв. М. Д. поддържа молбата за отмяна. Ответницата по молбата за отмяна Ц. А., чрез адв. Д. П. в писмена защита поддържа становището по молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: С решение № 1938/4.10.2013 г. по в. гр. дело № 2007/2013 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 2418/20.05.2013 г. по гр. дело № 16244/2011 г. на Варненския районен съд и вместо това е осъдена Ц. А. Я. да заплати на Ц. Х. А. сумата от 5 721. 77 евро, представляващи разликата над 1278. 23 евро до 7000 евро, получени с оглед неосъществено основание на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2011 г. до окончателното изплащане и е осъдена Ц. А. Я. да заплати на Ц. Х. А. сумата 1023. 82 лв. разноски по делото. Решението е влязло в сила на 15.11.2013 г. Молителката е представила с молбата за отмяна постановление за отказ да се образува наказателно производство от 20.10.2017 г. на Районна прокуратура [населено място] по пр. пр. № 7104/2017 г. на РП [населено място] и постановление от 27.09.2018 г. на Окръжна прокуратура [населено място], с което е потвърдено постановлението на Районна прокуратура [населено място] от 20.10.2017 г. за отказ да се образува досъдебно производство и е оставена без уважение жалбата на Ц. Я.. Съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Според чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната срещу която решението е постановено. Под обстоятелства следва да се разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Освен това фактите следва да са нови – т. е. да не са били включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо и не трябва да са новосъздадени – да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение. Нововъзникналите факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо и въз основа на тях заинтересуваната страна може да предяви нов иск. Молителката е представила постановление за отказ да се образува наказателно производство от 20.10.2017 г. на Районна прокуратура [населено място] по пр. преписка № 7104/2017 г. Видно от посоченото постановление прокурорската преписка е била образувана по повод на подадена жалба от молителката Ц. Я., в която са изложени твърдения за извършено престъпление – документно, евентуално лъжесвидетелстване. В постановлението е отразено, че оплакванията на молителката в жалбата до Районната прокуратура са били няколко: 1. че не е знаела за водените срещу нея дела, тъй като не е била призована на адреса на който живеела, като в съда е била представлявана от служебен защитник, 2. че Ц. А. Х. – ищец по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна е поискана лъжела относно постигнатите помежду им договорки, че А. твърдяла, че се били уговорили Я. да закупи от нейно име поземлен имот в землището на [населено място] гора и, че жалбоподателката била поела задължение за промяна статута на земята, че такава била и целта на пълномощното, което А. заверила в Посолството на РБългария в РГърция, като Я. отрича двете да са имали подобна договорка, 3. твърдения, че А. и адвокатите й криели пълномощно, което не обслужвало интересите им, 4. твърдения, че всичко това е една схема, с която А. и адвокатите й са искали да се обогатят за сметка на молителката. С постановлението е прието, че не са налице данни за лъжествидетелстване, тъй като Ц. А. няма качеството на свидетел по делото, че тя е страна по него и поради това няма годен субект на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК. Прието е също, че няма данни за извършени документни престъпления по гл. 9 от НК по преписката. С постановлението е отказано образуването на наказателно производство по преписка № 7104/2017 г. на Районна прокуратура [населено място] и е прекратена същата. С постановление от 27.09.2018 г. на Окръжна прокуратура [населено място] е потвърдено постановлението на Районна прокуратура [населено място] от 20.10.2017 г. за отказ да се образува досъдебно производство и е оставена без уважение жалбата на Ц. А. Я.. Съдът преценява, че представените от молителката постановление на Районна прокуратура [населено място] от 20.10.2017 г. по пр. пр. № 7401/2017 г. и на Окръжна прокуратура [населено място] от 27.09.2018 г. не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и нямат значение за спора, разрешен с атакуваното решение. С посочените постановления не се установяват нови обстоятелства, относими към гражданския спор, нито такива по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Неоснователни са доводите на молителката, че представлява нововъзникнало обстоятелство цитираното постановление на Районна прокуратура [населено място] от 20.10.2017 г. по пр. преписка № 7104/2017 г. и съдържащите се в същото данни за индиректно признание от страна на адв. Д. П. и адв. П. Н. относно наведени в жалбата на молителката оплаквания, послужила като основание за образуване на преписката, както и, че е нововъзникнало обстоятелство Постановлението от 27.09.2018 г. на Окръжна прокуратура [населено място], с което се потвърждава постановлението на РП Варна от 20.10.2017 г. Както се отбеляза цитираните постановления на Районна прокуратура [населено място] и на Окръжна прокуратура [населено място] нямат характер на нови писмени доказателства, нито със същите се установяват нови обстоятелства, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на небрежност на страната или на нарушение на съда. Всички останали доводи в молбата за отмяна представляват доводи по правилността на решението на Варненския окръжен съд по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и не се обхващат от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. т. 1-7 ГПК. Извънредното извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. ГПК не е процесуално средство за обжалване на решението, тъй като се развива след влизане на последното в сила. В заключение молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, подадена от Ц. А. Я. на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд от 4.10.2013 г. по в. гр. дело № 2007/2013 г. следва да се остави без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на спора в полза на ответницата по молбата следва да се присъди сумата 600 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Неоснователни са доводите на молителката за намаляване на разноските в частта на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Размерът на адвокатското възнаграждение е съответен на фактическата и правна сложност на делото и освен това е малко над определения минимум в чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение