Решение № 2638 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8519/2013 г.

Решение № 2638 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8519/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от кмета на община Сливен срещу решение № 40 от 9.05.2013 г., постановено по адм. дело № 31 от 2013 г. по описа на Административния съд - Сливен. В жалбата се излагат доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - Регионалният инспекторат по образованието - гр. Сливен, чрез процесуалния си представител - адвокат Д. Сяров, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Заинтересованата страна - Тракийско културно-просветно дружество "Лазар Маджаров" - гр. Сливен, не е взела отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд по жалба на Регионалния инспекторат по образованието - гр. Сливен, е прогласил нищожността на заповед № РД-15-42 от 11.01.2013 г. на кмета на община Сливен, с която е било наредено в 7-дневен срок от издаването й да бъде осигурен достъп на ползвателите на помещения в сграда на ул. "Братя Миладинови" № 18, които са били отдадени под наем на заинтересованата страна - до главния евакуационен изход - евакуационно стълбище, водещо до основния вход на сградата, като за целта се отключи поставената там врата и се осигури безпрепятственото преминаване през нея. Съображенията за това са били, че обжалваният индивидуален административен акт е бил издаден, без да е било налице правно основание, тъй като в чл. 44 ЗМСМА липсвал текст, който да оправомощава кмета на общината да разрешава по същество спор между наемателите на сградата. Допълнително са развити съображения, че споровете между наемателите се решавали не от кмета на общината, а по друг ред - съдебен или чрез преговори между страните. Така приетото е законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят. Основното в конкретния случай е, че действително кметът на общината по същество е решил възникнал спор между наемателите на сградата - общинска собственост, по ползването на същата. Посоченото правно основание за издаването на заповедта - чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, не съдържа подобни правомощия, които законът да е предоставил на кмета на общината. В останалите текстове на чл. 44, ал. 1 ЗМСМА също липсват такива правомощия. При тази фактическа обстановка явно заповедта е била издадена при изначална липса на основание за издаването й, което действително я прави нищожен акт. Разноски по делото не се присъждат на ответника, тъй като не са представени доказателства такива да са били направени. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение,