Решение № 5890 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11737/2013 г.

Решение № 5890 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11737/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Веселин Веселинов Казанлъклиев - понастоящем в Затвора в гр. Троян (З. О. "Атлант"), против решение № 3466 от 22.05.2013 г., постановено по адм. дело № 5792 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-град, с доводи, че е неправилно. Поискано е да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез юрк. Р. Луканова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен, искът на Веселин Веселинов Казанлъклиев с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Министерство на правосъдието, за нанесени му неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., в следствие на престоя му в лошите условия в следствения арест - гр. Габрово за периода от 22.11.2011 г. до 21.02.2012 г. За да отхвърли предявения от Веселин Казанлъклиев иск, съдът е приел, че по делото не е установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган при упражняване на административна дейност. Също така ищецът не е доказал по безспорен начин и реално причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностно лице, респективно не се е установила и третата, основна предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ. Решението е правилно. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "ИН" към Министерство на правосъдието, осъществени в периода 22.11.2011 г. до 21.02.2012 г., когато ищеца е бил настанен и е излежавал присъда в следствения арест в гр. Габрово. Причинените му неимуществени щети се изразявали в сторените му страдания, докато е бил настанен в помещение под земята със застоял и мръсен въздух, с недостатъчно пространство от 12 кв. м, без дневна слънчева светлина, при липса на санитарен възел и течаща питейна вода, както и без да излиза на открито. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Веселин Веселинов Казанлъклиев не е успял да се справи с доказателствената тежест по установяването на основателността на иска. В конкретния случай е установено, че не са налице незаконосъобразни бездействия от страна на ГД "ИН". Ищецът не е успял да ангажира каквито и да било доказателства, че предвидените условия на настанените в следствените арести, които са посочени в Закона за изпълнение на наказанията и правилника му за приложение, с които нормативни актове също така се урежда и правното положение на задържаните лица, не са му били предоставени. Също така Веселин Казанлъклиев не е успял да докаже и какви са конкретно нанесените му вреди, дали действително има здравословни или други проблеми в следствие на условията в ареста, които да ангажират отговорността на ответника по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, не са представени и доказателства да му е причинено и физическо страдание или унижение на човешкото достойнство, докато е пребивавал в следствения арест в гр. Габрово. Като цяло в заключение може да се изведе обоснован извод, че Веселин Веселинов Казанлъклиев не е успял да докаже наличието на която и да било от кумулативните предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ. Анализирайки и оценявайки правилно фактите по делото, законосъобразни са изводите на съда за недоказаност на твърдените от Веселин Веселинов Казанлъклиев неимуществени вреди. Затова следва да се приеме, че правният извод на съда, че ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, е законосъобразен и обоснован. Оспореното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора основателно се явява претенцията на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно размера на исковата претенция и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 950 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,