Решение № 12080 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 883/2010 г.

Решение № 12080 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 883/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Йонко Величков Жечев, от гр. София, против заповед № РД-02-16-2103/28.12.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради получаване на възможно най-ниската оценка при атестиране. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДСл. и Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА) и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли заповедта да бъде отменена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: До прекратяване на служебното му правоотношение Йонко Жечев е заемал длъжността "главен експерт" в отдел "Организационно развитие, информация и публичност" на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" в министерството на регионалното развитие и благоустройството. Видно от приложената по делото длъжността характеристика, е че посочената длъжност е на пряко подчинение на началник отдел "Организационно развитие, информация и публичност". За установяване на равнището на професионална квалификация и изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя е била извършена атестация. Атестирането е обхващало периода 1.11.2008 г. - 30.11.2009 г. и е протекло на три етапа. Съставен е работен план, проведена е междинна среща на 14.07.2009 г. На 23.11.2009 г. е поставена оценка от оценяващия ръководител, с която Жечев е запознат на 25.11.2009 г. Жалбоподателят е възразил по повод поставената му оценка на 30.11.2009 г. На 7.12.2009 г. контролиращият ръководител се е произнесъл по възражението и приел същото за неоснователно, като във формуляра, са поставени подписите на оценявания, оценяващия и контролиращия ръководител. След получаване на окончателната оценка, която е най - ниската възможна при атестиране, органът по назначаването е издал оспорената заповед, с която е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните изводи: Жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган, отговаря по форма и съдържание на посочените в чл. 108 ЗДСл изисквания, но е постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДСл. и НУРАСДА и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 12, ал. 2 от НУРАСДА в работния план не са определени целите и изискванията към изпълнението, които оценяваният трябва да реализира през периода. Това е довело и до нарушение на чл. 12, ал. 4 от НУРАСДА, съобразно който целите, определени в работния план на оценявания, трябва да са в максимална степен конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето. От една страна работния план не съдържа цели, а от друга страна е поставен срок за изпълнение "постоянен", което противоречи на целите на атестиране на държавните служители, определени в чл. 1 от НУРАСДА. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че в работния план са отразени единствено задълженията на жалбоподателя, описани в т. 5 от длъжностната му характеристика - пунктове от 2 до 7. Посочените нарушения са се отразили и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, първият от които е степента на реализация на целите от работния план (чл. 16 и 17 от НУРАСДА), а следващият е степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика на заеманата длъжност. Следователно така изготвения работен план не е дал възможност да се постави оценка по показателя степен на реализация на целите, което обстоятелство несъмнено се е отразило и върху поставената обща оценка, поради което оспорената заповед е постановена в нарушение на материалноправните разпоредби. От приложения формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността се установява, че не е проведена заключителна среща на отбелязаната дата - 23.11.2009 г. Нормата на чл. 14 от Наредбата изисква провеждане на заключителна среща между оценяващия ръководител и оценявания, на която се обсъждат обстоятелствата, изброени в ал. 2 на разпоредбата, а след приключването й се попълват съответните раздели от формуляра за оценка - ал. 3. Видно от формуляра, този раздел е подписан на посочената дата само от оценяващия ръководител, като с оценката оценявания служител е запознат на 25.11.2009 г., когато е изразил несъгласие с нея. Надлежното оформяне на формуляра с подписите на страните удостоверява релевантния факт, че съответните етапи по оценяването са приключили с отразения в акта резултат. Непровеждането на заключителна среща представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗДСл предвижда ежегодно задължително атестиране на служителите в държавната администрация чрез оценка на изпълнението на длъжността. Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на държавния служител. Целта на атестирането съгласно разпоредбата на чл. 1 от Наредбата е установяване равнището на професионална квалификация, съответствието с изискванията, установени в длъжностните характеристики и в устройствените правилници. Съгласно изискването на чл. 76, ал. 3 от ЗДСл. оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител следва да бъде мотивирана. Действително съдът не може да се произнася по съдържанието и обективността на оценката, а следва да констатира наличието й. В настоящия случай обаче, в коментара на оценяващия ръководител на общите постижения и поведението на оценявания е обобщено, че оценявания не изпълнява съвестно служебните си задължения и не спазва трудовата дисциплина. Посочено е, че държавния служител не е съумял да изгради умения да създава организация на работата по отношение на отговорностите и да определи ясни критерий и срокове за постигане на целите и задачите в работния план. Неизпълнението на служебните задължения, в които е включено и спазването на законоустановеното работно време (чл. 23 от ЗДСл.) представляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. и са основания за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, но на друго основание и по друг предвиден в закона ред. От друга страна е направен коментар за цели и срокове, които не са поставени с работния план. Ето защо съдът приема, че липсват мотиви за поставената обща оценка на жалбоподателя, поради което и заповедта е постановена в нарушение на чл. 76, ал. 3 от ЗДСл. С оглед на изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Йонко Жечев сумата 800 лв., представляваща направени по делото разноски. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, е че договореното възнаграждение е в посочения размер, като изрично е отбелязано, че същото е заплатено. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК Върховният административен съд, пето отделение,