Решение № 13362 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8465/2010 г.

Решение № 13362 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8465/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Христодор Марков Христодоров от с. Черноморец, община Созопол против решение № 473 от 28.04.2010 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 1512/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-БС-37/16.09.2009 г. на началника на РДНСК - Бургас, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Пристроено помещение към жилищна сграда", находящ се в УПИ IV-110, кв. 23 по плана на с. Черноморец, ул. Възраждане № 1А. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответните страни РДНСК - Югоизточен район, Георги Павлов Георгиев, Младен Георгиев Георгиев и Павел Георгиев Георгиев оспорват жалбата. Община Созопол не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По повод касационната жалба и при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която е постановено спрямо община Созопол. Надлежни страни по оспорването на заповед за премахване на строежи са органът, издал заповедта, лицето, адресат на задължението за премахване, и носителите на вещни права върху строежа и поземления имот, в който попада той. Общината няма нито едно от тези качества, поради което не е процесуално легитимирана да участва в делото. Решението спрямо нея следва да бъде обезсилено - чл. 221, ал. 3 АПК. Касационната жалба срещу останалата, допустима част от решението, е неоснователна. Установено по делото е и не е спорно, че процесният обект-пристроено помещение представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен е през 2009 г. без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Обстоятелството, че по одобрения проект от 1982 г. е показано изграждането на камина на определено разстояние от основната сграда, не променя извода за липса на строителни книжа за извършеното през 2009 г. пристрояване. Незаконният по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж подлежи на премахване, което законосъобразно е разпоредено с оспорената заповед, потвърдена с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,