Решение № 16412 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8405/2019 г.

Решение № 16412 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8405/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С., срещу решение № 3859/07.06.2019 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 12597 по описа за 2018 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221017005750-091-001/30.04.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП С. относно определения резултат по ЗДДС данък за внасяне за данъчен период м. 05. 2014 г. и за лихви за забава. Оплакванията на касатора сочат на трите категории основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи опущения на съда в преценката на доказателствените средства. Като касационни доводи ревокира изводите си от юрисдикционния акт при оспорването на РА по административен ред – за значението на отсъствието на прекия доставчик от адреса му за кореспонденция; представянето само на отделни извлечения от счетоводни сметки на доставчика; неустановеността на трудова и материално-техническа обезпеченост на прекия и на предходния доставчик. Новите доводи са за недоказаност на плащането и на последваща реализация на фактурираната от доставчика услуга СМР. Настоява, че не са установени предпоставките за признаване на претендираното данъчно предимство, включително осъществяването на доставката от конкретния доставчик. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "СИД Логистик" АД отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С отменената от АССГ част от ревизионен акт е извършена корекция на декларирания от "СИД Логистик" АД резултат по ЗДДС за данъчен период м. 05. 2014 г., като вместо данък за възстановяване в размер 9 091. 23 лева е определен данък за внасяне в размер 27 908. 77 лева с лихви за забава в размер 10 998. 27 лева. Основание за корекцията е отказът на администрацията да признае упражненото в този данъчни период право на приспадане на данъчен кредит в размер 36 000 лева по фактура № 1... 434/20.05.2014 г., издадена от "Й. " ЕООД с предмет "реконструкция и ремонт на част от сграда /централна химическа лаборатория с площ от 1 500 кв. м., усилване на греди о колони, подмяна на панели". Отказът е мотивиран с констатации за липса на персонален и материален субстрат у доставчика за извършване на СМР и непредставяне на поисканите от него документи. Не отречено наличието на резултата от услугата, а осигуряването му от конкретния доставчик, което сочело на относителна субективна симулация, а привидната сделка е определена като нищожна по правилото на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Не е дадена вяра на представените за установяване на доставката договор и протокол обр. 19. Правно основание да се откаже данъчното предимство са разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1; чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отменен РА в частта за определените задължения за ДДС и за лихви в привръзка с отказа да се признае правото на приспадане, упражнено по фактурата на "Й. " ЕООД. Установяванията на първостепенния съд по фактите, релевантни за спорното право на приспадане са различни от тези на администрацията. Според него за извършването на СМР жалбоподателят е сключил с "Й. " ЕООД договор за ремонт № 25/15.04.2014 г. Приемането на извършените строителни работи е удостоверено с протокол обр. 19 № 1/20.05.2014 г., а разплащанията по издадената от доставчика фактура № 1... 434/20.05.2014 г. е направено на части по банков път. Подизпълнител на прекия доставчик е "Аскун" ЕООД по договор от 16.04.2014 г. За извършените от подизпълнителя СМР е издаден протокол обр. 19 от 16.04.2014 г., като дейностите по протоколите от пряката и предходната доставка съвпадат по вид и количество. Съдът е описал взетите от доставчика счетоводни операции за получената и извършената доставка, включително отчитането на приходи по доставката към жалбоподателя. Ползването на подизпълнител преодолявало упрекът за липса на кадрови и технически потенциал у доставчика. По мотивите на решението установена е и продажбата от "СИД Логистик" АД на сградата през 2017 г., т. е и използването на полученото по фактурата на "Й. " ЕООД за независимата икономическа дейност на РЛ. Не било установено от органите по приходите доставката да е привидна или да съществуват обективни данни да е част от данъчна измама. Решаващият извод е, че са налице предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е правилно. Първостепенният съд е дефинирал пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав. Към процесуалните активности на жалбоподателя е отнесено очакването за установяване с убедителността на пълното доказване на предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит. Концентрирал е доказването до единствената спорна от тях - получаването на стоките/услугите по доставката /"... действителното извършване на облагаемата сделка... " според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/. Преклудирано е правото на органа по приходите за първи път в касационното производство да отрече осъществяването на безспорния в извънсъдебната фаза и в първоинстанционното производство факт на използване на полученото по доставката за независимата икономическа дейност на РЛ. В РА е признато съществуването на резултата от услугата, но е въведено отрицателно твърдение, че услугата не е извършена от издателя на фактурата. Затова и макар да са в предмета на доказване, са извън обхвата му като безспорни /арг. чл. 153 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ фактите на осъществяване на доставката и на отреждане на полученото за независимата икономическа дейност на жалбоподателя. При действието на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ГПК израз на състезателното начало в процеса е правото на страните да посочат фактите, на които основават исканията си и да представят доказателства за тях, както и да се запознаят с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение и да изразяват становище по тях. Спецификите на ревизионното производство и на производството по оспорване на РА предполагат фактическите твърдения на администрацията да се съдържат в акт от извънсъдебната фаза /вж. чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК/. С оглед твърденията на жалбоподателя в първоинстанционната жалба /тях трябва да посочи според изискването на чл. 145, ал. 1, т. 3 ДОПК/ ответникът може да вземе становище в отговора по чл. 163, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като сам посочи доказателства. Процесуалните пропускания на страните в процеса на доказване са неотстраними в касационното производство са неотстраними заради забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК. Неоснователно от органите по приходите са направени изводи във вреда на РЛ от неустановената кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Търсенето на съответния ресурс у доставика е за целите на насрещното доказване на ответника в първоинстанционното производство с оглед тезата му за персонална симулация. При теза за различен от доставчика и от получателя субект на изпълнението /и доколкото не се отрича, че услугите са извършени/ изключването на правото на приспадане е обусловено от установяване за съществуващо или дължимо познание у получателя по доставката за злоупотреба с ДДС по веригата от доставките. Изпълнението на доставките не от персонала на издателя на фактурите, а от персонала на друг стопански субект може да означава прикриване с измамна цел на действителния доставчик, но и просто ползване на друг подизпълнител /вж. т. 49 от решението на СЕС по дело С-324-11/. В случая установеният подизпълнител е "Аскун" ЕООД. Подизпълнителят е явен, т. е той няма качеството скрита страна, чието участие в сделката да е прикрито от явната страна – прекия доставчик, та персоналната симулация да прикрива с измамна цел действителния доставчик. Адресирането на очакване към получателя да търси кадрова и материална обезпеченост нагоре по веригата от доставки всъщност е за probatio diabolica без твърдение за измамливи действия. Неотносим към правото на приспадане на данъчен кредит на получателя е начинът на отчитане на разходите от доставчика. По разясненията на СЕС в т. 47 на решението му по дело С-18/13 евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на услуги на някои счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите, що се отнася до платения за тях ДДС, когато фактурите за предоставените услуги съдържат цялата изискуема информация по член 226 от Директива 2006/112. Доводът за значението на процесуалното бездействие но доставчика в извънсъдебната фаза на процеса и отсъствието му от адреса за кореспонденция е резултат на порочно дедуктивно умозаключение. Непредставянето на поискани от доставчика доказателства не обуславя извод за липса на такива доказателства. Презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е относима единствено към субекта на процеса - вж. - чл. 37, ал. 1 - 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Пропускът на субекта ФЛ или ЮЛ /а не доставчика, който е участник без да е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК/, поражда процесуалната възможност на другият субект - административния орган, да приеме, че изисканите, но непредставени доказателства, не съществуват. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност /вж. чл. 273 от ДОПК/. Препятстващото връчването на книжа отсъствие на лицето от адреса за кореспонденция се преодолява с фикцията по чл. 32, ал. 6 ДОПК. Връчването по този ред е редовно, а бездействието по чл. 37, ал. 5 ДОПК има само сочените по-горе извънпроцесуални последици. Плащането за доставката не е било в обхвата на доказване. Бидейки част от предмета на доказване, като индиция при насрещното доказване от ответника, съдът е приел за установен този факт със заключението на ССЕ. Неправомерно с РА е отказано данъчно предимство в полза на "СИД Логистик" АД по доставката на "Й. " ЕООД, а отмяната на утежняващия административен акт - правилно. Дължимо е оставяне в сила на обжалваната част от съдебното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение