Решение № 2524 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г.

Решение № 2524 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на К. Петков от [населено място] против решение № 1646 от 25.07.2019 г., постановено по адм. д. № 3912/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав. Релевирани са оплаквания, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и се претендират се разноски. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ – Пловдив, чрез юрисконсулт Панов, в отговор от 19.09.2019 г. и становище от 31.01.2020 г., моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение № 1646 от 25.07.2019 г., постановено по адм. д. № 3912/2018 г., съставът на Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на К. Петков от [населено място] против решение № 2153-15-269 от 12.12.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № 156-00-968-5 от 2.11.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ – Пловдив за възстановяване на неоснователно получени суми, представляващи парично обезщетение за безработица. Спорните въпроси по делото са се свеждали до това упражнявал ли е Петков трудова дейност в "Демоис Билдинг" ООД в периода от 7.09.2017 г. до 20.09.2017 г. включително и в тази връзка получавал ли е добросъвестно паричното обезщетение за безработица, чието възстановяване се претендира от органите на Териториално поделение на НОИ – Пловдив. В констативен протокол № КП-5-15-00442634 от 31.07.2018 г. на контролен орган на ответника са отразени резултатите от извършена проверка на осигурителя "Демоис Билдинг" ООД. От цитирания протокол се установява, че на 6.07.2018 г. жалбоподателят се е явил в Териториално поделение на НОИ – Пловдив, като е декларирал, че преди това е работил в друга фирма, която напуснал по взаимно съгласие, а при зададените му въпроси дава отговори за периода, в който е работил в "Демоис Билдинг" ООД и за размера на полученото трудово възнаграждение, некореспондиращи с наличната при осигурителя документация. Управителят на дружеството не е дал обяснения относно упражняваната от Петков трудова дейност, за разлика от посочените на стр. 3, абзац предпоследен от протокола лица (лист 27 от делото). Цитираният констативен протокол е представен от ответника с административната преписка и не е бил оспорен от жалбоподателя в съдебното заседание, състояло се 30.01.2019 г., нито Петков е твърдял, че не е давал обяснения с подобно съдържание пред контролния орган при Териториално поделение на НОИ – Пловдив. След констативен протокол № КП-5-15-00442634 от 31.07.2018 г. и във връзка с него на "Демоис Билдинг" ООД са дадени задължителни предписания № 3 Д-1-15-00442784 от 31.07.2018 г. да подаде декларация обр. 1 "Данни за осигурено лице с код заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за К. Петков, за периода от 7.09.2017 г. до 20.09.2017 г. включително. Тези задължителни предписания не са оспорени от осигурителя, а са били изпълнени от него на 18.10.2018 г. - лист 19 от делото. С разпореждане № 156-00-968-3 от 13.08.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ – Пловдив е отменено разпореждане № 156-00-968-1 от 29.09.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с разпореждане № 156-00-968-4 от 13.08.2018 г. е отказано отпускане на цитираното обезщетение. Няма данни до приключване на устните състезания по делото цитираните разпореждания да са били оспорени от Петков по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО, независимо, че са се съдържали по административната преписка. Следва да бъде отбелязано, че доказателствената тежест за установяване на положения труд е на самото лице. В хода на административния процес, както пред НОИ - Пловдив, така и пред административния съд, Петков не сочи какви трудови функции е осъществявал в "Демоис Билдинг" ООД и не представя доказателства, оборващи констатациите, съдържащи се в протокол № КП-5-15-00442634 от 31.07.2018 г. Казаното относно доказателствата се отнася и за касационната инстанция. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Мекерешки, тъй като последният не е присъствал на работното място, нито е бил служител или работник в "Демоис Билдинг" ООД. Що се касае до твърдяната добросъвестност при получаване на паричните обезщетения за безработица, то тя е в пряка причинна връзка с доказването на реално осъществена трудова дейност. Несъмнено всяко лице е наясно дали упражнява такава дейност и в какво се изразява тя. Решаващият състав на Административен съд – Пловдив двукратно е дал указания на жалбоподателя относно доказателствената тежест. Съдът е изложил мотиви относно фактическата обстановка по спора, като изводите му кореспондират със събраните по делото доказателства. Последните са анализирани с оглед относимите правни норми. Съгласно § 1, т. 3 Допълнителни разпоредби на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно лице, което не е доказало, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството на осигурено лице, независимо от първоначалното наличие на останалите законови предпоставки. Правилно съдът е съобразил заличаването на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за К. Петков от осигурителя. В тази връзка се съобразява, че това е извършено на 18.10.2018 г., което означава, че е станало преди 2.11.2018 г., когато е издадено разпореждане № 156-00-968-5 на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ – Пловдив. Поведението на осигурителя не е предмет на настоящия спор. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Цитираните норми на Кодекса за социално осигуряване са приложени правилно от първоинстанционния съд. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. В конкретния случай, в съдебния акт грешки от такова естество не са били допуснати. Не се установяват сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода по спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на Териториално поделение на НОИ – Пловдив следва да бъде присъдена сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,