Решение № 331 от 23.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1747/2011 г.

Решение № 331 от 23.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1747/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по саморъчна жалба от осъдения С. Н. С. срещу определение № 61 от 22.03.2011 г. по н. ч. д. № 205/2011 г. на Софийски апелативен съд. В нея се излага довода, че незаконосъобразно С. е осъден да заплати направените разноски за оказаната му правна помощ и процесуално представителство по в. н. о. х. д. № 630/2009 г. по описа на Софийски апелативен съд. Жалбоподателят изразява недоволство и от факта, че не е бил запознат с извършения обем работа от назначения му служебен защитник, както и от определения и присъден размер на възнаграждението на адвокат И. Л. -К.. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото в тази част за ново разглеждане. Пред касационната инстанция осъденият редовно призован не се явява, като от него е постъпило заявление, че желае делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Прокурорът даде заключение, че жалбата на осъдения е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по н. ч. д. № 205/2011 г. на Софийския апелативен съд е образувано по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК по искане от Националното бюро за правна помощ /изх. № 4813/2011 г./ за присъждане направените от бюрото разноски в размер на четиристотин лева, по оказаната на С. Н. С. правна помощ по внохд № 630/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд. По цитираното наказателно дело Софийският апелативен съд като въззивна инстанция е постановил присъда № 79/04.12.2009 г., като е изменил присъда № 55/13.10.2005 г. по нохд № 103/2005 г. на Софийски градски съд и е преквалифицирал деянието на подсъдимия С. в такова по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3, във вр. ал. 1, изр. 1, алт. 1, пр. 4, във вр. чл. 2, ал. 2 от НК, като е намалил първоначално наложените му наказания лишаване от свобода и глоба. Във въззивното производство С. е отправил писмено искане до съда да му бъде назначен служебен защитник и такъв му бил определен в лицето на адв. И. К.. От протокола на проведеното заседание на 04.12.2011 г. е видно, че подсъдимия не е възразил срещу определения му служебен защитник, който след даване ход на делото е участвал в съдебното следствие и е упражнил дейността си по негова защита, като в пледоарията си е направил и съответните искания в тази насока. Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК, "Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения му защитник...". Това изискване на закона при постановяването на присъдата си въззивната инстанция е пропуснала да изпълни, което е наложило произнасянето по разноските по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК с определението, от което осъденият изразява недоволство. Настоящият касационен състав намира, че жалбата е неоснователна, защото въззивният съд се е съобразил с посочената по-горе правна норма и с указанието по приложението на закона дадени с Тълкувателно решение № 4/2010 г. на ОСНК по т. р. № 4/2009 г. на ВКС: " Подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита". По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение