Решение № 4557 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12331/2012 г.

Решение № 4557 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12331/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Любомир Кирилов Андреев, в качеството на едноличен търговец ЕТ "Кристин - Любомир Андреев" от гр. Плевен, чрез процесуален представител адв. Диков от ПлАК, против Решение № 427/24.08.2012 г., постановено от Административния съд Велико Търново по адм. д. № 563/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Любомир Кирилов Андреев в качеството му на едноличен търговец ЕТ "Кристин - Любомир Андреев" гр. Плевен срещу Ревизионен акт № 1003092/3.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, в частта му, потвърден с Решение № 227/12.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, като Любомир Кирилов Андреев е осъден да заплати разноските по делото в размер на 779,76 лева на Дирекция "ОУИ" гр. В. Търново. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила и в нарушение на чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е даден достатъчно дълъг срок за възражения по ревизионния доклад. Твърди се още, че неправилно не са връчени на ревизираното лице описаните в ревизионния доклад доказателства, което е ограничило правата на жалбоподателя в ревизионното производство. Поддържа се, че липсва основание за определяне на данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, която освен това е определена неправилно за всеки един от данъчните периоди - в тази насока са изложени подробни мотиви за всеки период поотделно, като се твърди и неправилна преценка от страна на приходната администрация на всички доказателства. В тази връзка се сочи, че са представени доказателства за произхода на получените суми от родители и трети лица, представляващи погасяване на парични заеми. Сочи, че органа по приходите формално е приложил разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, без да анализира конкретните обстоятелства, както и че неправилно са определени задълженията за невнесен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ и по чл. 45 от ЗДДФЛ за периода 2005 - 2009 г. в размер на 5802,28 лв. и 5819,75 лв. и начислението на лихви върху тези суми в размер на 3247,93 лв. и на 1597,70 лв. По делото е постъпил отговор от Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Русева, в която излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като неоснователна касационната жалба. Административен съд В. Търново е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните норми. От доказателствата по делото съдът е установил, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - наличие на укрити приходи или доходи и декларираните доходи не съответстват на декларираните и/или получените приходи и доходи на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, доколкото според съда жалбоподателят не е провел успешно пълно насрещно доказване и в хода на съдебното производство не са оборени фактическите констатации в ревизионния акт. Недоказани са твърденията на оспорващия, настоящ касатор, че към 1.01.2004 г. е разполагал с налични 10 000 евро от спестявания, 10 000 лв. от получена застраховка през 2002 г., т. к. за наличието на такива разполагаеми суми към посочената дата не били представени доказателства, а по отношение твърденията за налични към 1.01.2004 г. ценности /златни и сребърни монети и бижута/, според съда освен че не са недоказани, са и неотносими към спора, доколкото не представляват разполагаеми парични средства в началото на ревизирания период. По отношение на определения от органа по приходите размер на данъчната основа за ревизираните периоди, съдът е счел, че същите са определени правилно, като на основание чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 8, т. 14 и т. 16 от ДОПК органите по приходите са взели предвид всички обстоятелства от значение за определяне на облагаемата данъчна основа по съответния ред и са изложили конкретни мотиви за значението на всяко от тези обстоятелства - установеният нулев размер на разполагаеми парични средства в началото на периода и получените от лицето приходи и изтеглените суми от банкови сметки, обичайните разходи за живот и издръжка за същия период, установени съобразно данните на НСИ, и документално доказаните разходи през съответните периоди, декларираните разходи за закупуване на жилище и автомобил, както и наличното имущество към края на периода /извършените вноски по банкови сметки/. Въз основа на този анализ била определена данъчната основа за облагане за всеки от процесните периоди. Посочено е още, че определянето с РА на останалите допълнителни задължения за данъци чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ, вкл. и лихвите върху невнесени в срок авансови вноски, било извършено изцяло на база подадените от самия жалбоподател годишни данъчни декларации. Същите не били оспорени с конкретни доводи поради което съдът приел размера им за правилно определен. По отношение на направените твърдения за дарени средства в размер на 50000 евро от родителите на касатора, както и за върнат заем от трето лице, изплатена застраховка и средства от бижута и ценности Административен съд В. Търново изложил подробни мотиви защо не ги приема. При гореизложените съображения Административен съд В. Търново отхвърлил жалбата на Любомир Кирилов Андреев в качеството му на едноличен търговец ЕТ "Кристин - Любомир Андреев" гр. Плевен срещу Ревизионен акт № 1003092/3.02.2011 г. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция не следва да преповтаря. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, че обжалваният ревизионен акт, издаден от органа по приходите, е валиден акт, издаден от орган с материална компетентност и при спазване на материалноправните норми. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Правилно Административен съд В. Търново е установил, че са налице основанията за извършване на ревизия по особен ред - налице са данни за укрити приходи, а декларираните приходи и доходи на Любомир Кирилов Андреев в качеството му на едноличен търговец ЕТ "Кристин - Любомир Андреев" гр. Плевен не съответстват на имущественото му и финансово състояние. При това положение, намира приложение презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Тази презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване. Последното не е направено, като съдът подробно е изложил защо не дава вяра на изложените съображения и събраните гласни доказателства в подкрепа на твърденията на Андреев. Първоинстанционният съд изложил подробни съображения за липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи ограничаване правото на защита на настоящия касатор. Тези съображения се споделят изцяло, правилно е установено, че не е налице соченото от жалбоподателя процесуално нарушение, релевирано и с касационната жалба, нарушение, касаещо срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Същият е бил надлежно удължен от органа по приходите и до изтичането му задълженото лице се е възползвало от правото си да представи възражение с приложени писмени доказателства. Установено е, че писмени доказателства извън събраните в хода на ревизията не са били представени в хода на административното оспорване на РА, което налага извода, че такива доказателства не биха били представени дори срокът по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да бе удължен до максимално допустимия, а от там и за липсата на реално ограничаване правото на защита на ревизираното лице. Неоснователно се явява възражението на касатора, че не са били връчени преписи от доказателствата и приложенията към РА. Същото е разгледано от първоинстанционният съд, който установил, че ревизионния акт е надлежно връчен на 18.02.2011 г., лично на ревизираното лице, срещу подпис, видно от приложената разписка. По аргумент от чл. 119, ал. 3 и чл. 120, ал. 2 от ДОПК и доколкото не са направени възражения за непредставяне на приложенията към РА, съдът приел, че лицето е удостоверило връчването РА в неговата цялост. Доказателства за обратното не са ангажирани както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция. Следва да бъде посочено още, че в хода на съдебното производство Андреев е имал възможност в пълнота да реализира правото си на защита, като възразява по направените констатации и представя доказателства в своя защита. Основните възражения са свързани с оценката на представени доказателства за произхода на получените суми от родители и трети лица, представляващи погасяване на парични заеми, както и получени застрахователни обезщетения. Същите са подробно анализирани в мотивите към Решение № 427/24.08.2012 г., който анализ се споделя изцяло, като настоящият състав счита, че не следва да бъде повтарян. Предвид на изложеното, касационната жалба на Любомир Кирилов Андреев като ЕТ от гр. Плевен се явява неоснователна. В нея не се съдържат конкретни основания, обуславящи неправилност на съдебното решение, а са изложени доводите по съществото на спора, такива, каквито са изложени и пред първата съдебна инстанция. С отговора на касационната жалба на процесуалния представител на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново е изразена претенция за заплащане на разноски по делото в размер на 780,00 лева. Същата обаче следва да бъде оставена без уважение на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, тъй като юрисконсултско възнаграждение е присъдено от Административен съд В. Търново. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение