Решение № 9067 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2810/2020 г.

Решение № 9067 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2810/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диляна Ойл" ЕООД, с ЕИК 104664245, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Любен Каравелов" № 20, вх. Б, ет. 3, ап. 5, представлявано от управителя Г. С., чрез упълномощения адв. Р. Пенчева, срещу решение № 505/07.01.2020 г., постановено по адм. дело № 607/2019 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 10526/20.09.2019 г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни мотиви за неправилност на извода на съда за установеност на трите нарушения, посочени в ПАМ. Посочва се, че всички доставки и продажби на гориво са коректно и точно отчитани, изпращани са съответните данни до НАП. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът по касационната жалба – Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – чрез процесуалния си представител в съдебното заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу цитираната по-горе заповед за наложена ПАМ на "Диляна Ойл" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че при извършена проверка на 11.09.2019 г. от инспектори по приходите в Главна дирекция "Фискален контрол" в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция с адрес гр. В. Търново, ул. Бор № 13, стопанисван от "Диляна Ойл" ЕООД е установено, че изведеният към момента на проверката дневен финансов отчет е с налични пари в брой 57, 68 лв., докато откритите налични суми в брой в касата на обекта са в размер на 1290, 00 лв., при което е констатирана разлика между разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата наличност в размер на 1232, 32 лв. В обекта е налична Книга за дневните финансови отчети, която не е водена редовно, тъй като не са изведени и съхранени месечни отчети от фискалната памет за месеците от януари до август 2019 г. "Диляна Ойл" ЕООД не е спазило задължението си да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта. Установени от масивите на НАП са некоректно подадени данни за количества гориво, по дистанционна връзка, чрез нивомерната система. Установени са количества гориво, за които няма документ. Направен е извод, че с това търговецът е осъществил посочените в заповедта три нарушения: 1. на чл. 33, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС; 2. на чл. 3, ал. 3, чл. 59а и чл. 59б от Наредба № Н-18/2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 6 и ал. 10 ЗДДС; и 3. на чл. 39, ал. 1, изр. 4, ал. 5 и ал. 9 от Наредба № Н-18/2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Второто и третото от посочените нарушения се явяват основания по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и б. "д" ЗДДС за налагане на ПАМ, съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС. Фактическите си установявания съдът е направил, позовавайки се на събраните в хода на извършената проверка доказателства, както и на тези, представени от провереното лице в хода на административното и на съдебното производство. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП, а съгласно б. "д" от цитираната разпоредба такава ПАМ се налага и при неспазване на реда и начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. В конкретния случай, правилно съдът е обосновал извод, че несъответствието на касовата наличност и дневния отчет от фискалното устройство, презюмират извършване на сделки, без тяхното отчитане от фискалното устройство. Защитната теза на касатора, че разликата е резултат от натрупване на суми от предходни дни не е доказана, а и в такива случаи е следвало тези суми да бъдат служебно въведени като касова наличност в началото на деня, което не е сторено. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 10 ЗДДС, данъчно-задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Касаторът не е оборил констатациите на органите по приходите за констатираните наливания, отразени в нивомерната система, посочени като дати, час и количество, за които не са представени документи за доставки. Тези констатации не се оборват от протокола на доставчика, поддържащ фискалното устройство на обекта, тъй като в същия не се съдържат никакви конкретни факти, а само недоказани твърдения, че причината за несъответствията не е в поддържаното от тях фискално устройство, а е по вина на мобилния оператор или на системата на НАП. Дублирането на подадени съобщения е било отстранено по представените от проверяваното дружество ЕАД, но за изброените в заповедта доставки не са представени документи за доставка. Безспорно е установено и нередовно водене на книгата за дневните финансови отчети – не са изведени и съхранени месечни отчети от фискалната памет за месеците от януари до август 2019 г. Посочването по-нататък в текста на процесната заповед, че не са отпечатани дневните финансови отчети не представлява съществено нарушение, което може да доведе до отмяна на заповедта. Наличието на дори само едно от констатираните при проверката нарушения е достатъчно основание за налагане на процесната ПАМ, поради което прилагането й с оглед констатираните три нарушения е в съответствие с целта на закона и представлява пропорционална мярка, за отстраняване на констатираните нарушения. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че принудителната административна мярка е законосъобразно наложена. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и за необоснованост на продължителността на срока на наложената ПАМ са неоснователни. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност, а продължителността на срока в конкретния случай се основава на констатираните няколко нарушения, които свидетелстват за системност на нарушенията от този вид. С оглед изложеното и при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,