Решение № 15117 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3309/2020 г.

Решение № 15117 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3309/2020 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Ж. Попов от [населено място], [жк], [жилищен адрес] срещу Решение № 2138 от 06.12.2019 г., на Административен съд Бургас, по административно дело № 2447/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Ж. Попов срещу мълчалив отказ на началника на сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас за издаване на административен акт, отразяващ промяната на собствеността на придобито от него моторно превозно средство (индивидуализирано с марка, модел, регистрационен номер, номер на рама и цвят), във връзка с устно искане от 21.08.2019 г. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил закона. Сочи, че не може да се изисква от лицето да подаде заявление за регистрация, при положението, че същото се попълва служебно съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните превозни средства (Наредбата). Счита, че мълчаливият отказ е недопустим по принцип в това производството, предвид изключителната компетентност на органите на "Пътна полиция" по регистрация и пререгистрация на моторните превозни средства, поради което мълчаливият отказ е нищожен. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени мълчаливия отказ за издаване на административен акт, отразяващ промяната на собствеността моторното превозно средство или да обяви нещожността му, като задължи административния орган да извърши регистрацията на моторното превозно средство. Касаторът се представа от адв. М. Пушева, поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноски в полза на страна за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – началник сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, не изразява становище по касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 20.08.2019 г. Ж. Попов е признат за собственик на моторно превозно средство – марка "Сузики", модел "Гранд Витара" 1. 6, с рег. [рег. номер на МПС], рама № JSAJTA74 V00109323, с цвят черен металик чрез постановление, признаващо давностно владение върху движимата вещ, вписано в общ регистър № 3637/209, т. 2 № 200/2019 на нотариус Н. Николов с рег. № 246 с район на действие РС-Бургас. На 21.08.2019 г. Ж. Попов, представил автомобила и документа за собственост пред сектор "Пътна полиция", в гр. Бургас, но длъжностните лица поискали време за консултация. На 27.08.2019 г. Ж. Попов, отново представил автомобила и документа за собственост пред сектор "Пътна полиция", в гр. Бургас, но длъжностните лица му върнали документите и отказали да извършат регистрацията. По делото е представен протокол № 769 р-10077/04.10.2019 г. от деловодният регистър на АСИД за периода от 20.08.2019 г. до 19.09.2019 г., от който се установява, че Ж. Попов не е подавал заявление за пререгистрация на моторно превозно средство. При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата при изменение на собственика на превозно средство се извършва промяна в регистрацията. Административното производство започва като собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата. Приел, е че такова заявление не е подадено от Ж. Попов и за компетентния орган не е възникнало задължение за произнасяне (чл. 58 АПК) и е заключил, че мълчалив отказ не е формиран, поради което е отхвърлил жалбата срещу него. Настоящият съд при извършване на проверка за валидност и допустимост на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, установи, че обжалваното съдебно решение е недопустимо. За да е допустимо едно решение, то следва да отговаря на всички изисквания, при които делото може да се реши по същество. Изискванията за това са жалбоподателят да има право на жалба, да го е упражнил в срок и то срещу подлежащ на оспорване административен акт, действие или бездействие на административен орган, неблагоприятен за лицето. Жалбата, поставила началото на съдебното оспорване пред Административен съд Бургас, е без предмет и следователно по нея не може да се развие административно дело и то да приключи с решение по същество. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите, а и от обстоятелствената част на касационна жалба става ясно, че Ж. Попов не е успял да подаде заявление за пререгистрация на моторно превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК мълчалив отказ е налице тогава, когато административният орган не се произнесе в срок по направено искане за издаване на индивидуален административен акт. Мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, но не всяко бездействие на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на посочената разпоредба. Мълчалив отказ е налице тогава, когато искането до административния орган за издаване на индивидуален административен акт го задължава да се произнесе съобразно приложимия закон. В случая заявлението за пререгистрация на моторно превозно средство въобще не е подадено, поради което за административния орган не е възникнало задължение да се произнесе по него. Следователно не може да се формира и мълчалив отказ, който да е годен предмет на съдебен контрол. При това положение жалбата срещу мълчалив отказ за издаване на акт, отразяващ промяната на собствеността на моторно превозно средство, е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК и съдът е следвало да я оставена без разглеждане и да прекрати производството по делото. Съдът е обвързан с петитума на жалба, който следва да е логическо следствие от обстоятелствената част на жалбата и ведно с нея да очертае предмета на делото. Първоначалната жалба е насочена срещу "мълчалив отказ на началника на сектора" Пътна полиция", гр. Бургас да издаде административен акт, отразяващ промяната в собствеността на моторно превозно средство", искането да се отмени мълчаливия отказ и за се задължи административния орган да извърши пререгистрацията. Адв. М. Пушева е заявила в съдебно заседание от 25.11.2019 г., че няма възражения по доклада на съда и поддържа жалбата. Следователно предметът на спора не е променян. Първоинстанционният съд правилно е установил, че първо следва се провери, дали въобще е налице мълчалив отказ, чиято законосъобразност да преценява, т. е. дали жалбата има годен предмет. По своята правна същност мълчаливият отказ е фикция, създадена от закона, за да се преодолее бездействието на административния орган да се произнесе по подадено до него искане. Чрез фикцията отказът е приравнен на административен акт. При мълчаливия отказ волеизявлението на органа се предполага и то в смисъл на отказ да се удовлетвори искането, т. е. чрез фикцията се приема наличие на волеизявление. Но за да се приложи фикцията за административния орган следва да е възникнало задължение за произнасяне, т. е. да е сезиран надлежно с искане, по което е компетентен да се произнесе. В случая такова искане не е подадено и не е спорно по делото. Обстоятелството, че заявлението се попълва служебно и лицето не може да го подаде самостоятелно не може да повлияе на извода, че административният орган не е сезиран с надлежно искане. Твърдяното от касатора устно сезиране не е породило правни последици, защото по силата на правна норма само писменото сезиране на органа е валидно. Служебното попълване на заявлението е действие на длъжностни лица от администрацията на административния орган срещу чието незаконосъобрезно бездействие законът е предвидил друг начин за защита – срещу неоснователни бездействия по чл. 256 АПК. В случая жалбата не е насочена към неоснователно бездействие, а срещу мълчалив отказ. Съдът не може да излезе извън волята на жалбоподателя, след като последният иска отмяна на мълчалив отказ, а такъв не е формиран, то жалбата срещу него е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В тази връзка, неоснователно е позоваването на предходна съдебна практика, тъй като съдът е сезиран с различно искане и е обвързан от него в произнасянето си. Административен съд Бургас неправилно е преценил, че жалбата има предмет и се е произнесъл по нея с решение по същество. Решението му е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а по същество първоначалната жалба на Ж. Попов следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. При този изход на делото, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на сторените разноски е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение