Решение № 9884 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6748/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж" (ОПРР) 2014 г. 2020 г., чрез юрк. Димитрова, срещу Решение 14950 от 30.04.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 9652/2024 г., с което, по жалбата на Министерство на образованието и науката (МОН), представлявано от министъра на образованието и науката, е отменено издаденото от касатора Решение РД-02-14-1604 от 03.09.2024 г. за установяване на публично вземане по АДБФП BG16RFOP001-3.002-0007-C09 в размер на 123 181,82 лв. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК се претендира отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на жалбата срещу РУПВ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и разноски за държавна такса. Поддържа се неправилност на извода, че актът за установяване на публично вземане подлежи на издаване след влизане в сила на решението за отказ за верификация на заявени за плащане по административния договор суми. Аргументира се наличие на фактически и правни основания за издаването му. Възразява се за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, Министерство на образованието и науката (МОН), чрез юрк. Йовчев, в писмено становище и в съдебно заседание поддържа нейната бланкетност и неоснователност и иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти в обхвата на проверката по чл. 218 АПК намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Пред АССГ е оспорено Решение РД-02-14-1604 от 03.09.2024 г. за установяване на публично вземане по АДБФП BG16RFOP001-3.002-0007-C09, проект Обновяване и модернизация на регионалната образователна инфраструктура чрез подобряване на материално-техническата база на 11 държавни професионални гимназии в системата на МОН в областите Видин, Монтана и Плевен, издадено от заместник министър и ръководител на ОУ на ОПРР 2014-2020, с което е установено публично вземане в размер на 123 181,82 лв. спрямо ответника по касационната жалба. Според фактическите установявания на първостепенния съд по искането за окончателно плащане по цитирания административен договор е извършена проверка на отчетните документи, исканията и плащанията по проекта, която показала, че общо верифицираните разходи по договора (7 560 333,71 лв.) са по-малко от одобрените за плащане суми по искания за плащания (7 702 001,01 лв.) със сумата 141 667,30 лв. Одобрените суми за плащане 7 702 001,01 лв. са изчислени след като от първоначално одобрените суми по искания 7 752 995,01 лв. са намалени със сумата 50 944,00 лв., представляващи отнет лимит по предходно установена надплатена сума. При констатация, че сумата 141 667,30 лв. е надплатена по АДБФП BG16RFOP001-3.002-0007-C09, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 във връзка с чл. 9, ал. 2 и чл. 19, ал. 3 от Наредба Н-3 и т. 6.2 от ДНФ 2/01.08.2017 г. е издадено оспореното пред административният съд РУПВ РД-02-14-1604 от 03.09.2024 г. АССГ е мотивирал извод, че то е постановено от компетентен орган (Заповед РД-02-14-525/23.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството), при спазване на изискванията за форма и съдържание, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според инстанцията по същество РУПВ е последващ акт спрямо Решение РД-02-14-1605/03.09.2024 г. на същия орган, с който е отказано верифицирането на заявени за плащане от бенефициента суми, производството по чието оспорване е висящо. Изложеното според АССГ обуславя извод, че към момента на издаване на РУПВ липсва установено по надлежен ред и по размер публично вземане. Съдът от първа инстанция е възприел и нарушение на принципа на правото на защита съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК без да мотивира фактически този извод, както и отсъствие на мотиви относно начина на определяне на размера на публичното вземане и неяснотата за причините за разликата на установеното вземане и разликата на платените суми, верифицираните и неверифицираните разходи. Решението е неправилно. Съответства на материалния закон изводът на АССГ за валидност на АУПВ като издаден от компетентен орган. Според чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. бенефициентът възстановява предоставената финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Съгласно ал. 3 на чл. 35 в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК.