Решение № 5612 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6648/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агро - ИД ООД чрез процесуален представител, срещу решение 425 от 25.04.2023 г., постановено по административно дело 663/2022 г. от Административен съд /АС/ - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020 за кампания 2020 г. с изх. 01-2600/1731 от 22.03.2022 г. /Акта/, издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като необосновано и постановено в противоречие с установеното в първоинстанционното производство. Иска отмяна на същото и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от него акт бъде отменен, а преписката върната за ново разглеждане от административния орган. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното такова. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - Бургас е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2020 г. с изх. 01-2600/1731 от 22.03.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който е прекратен агроекологичния ангажимент, поет от Агро - ИД ООД като земеделски производител през 2016 г. за кампания 2020 г., последна от периода. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност на оспорения пред него административен акт е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, като съдържа необходимите реквизити и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила. АС Бургас е приел за законосъобразни изводите на административният орган за липса на изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба 4 от 24.02.2015 г.; Наредбата) от страна на дружеството, а именно липса на представен сертификат, удостоверяващ количество произведена биологична продукция, респективно е отхвърлил жалбата срещу оспорения пред него Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2020 г. с изх. 01-2600/1731 от 22.03.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. При вярно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че актът е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, основанията и условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент са регламентирани в чл. 15, ал. 1 - 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., като съгласно ал. 3, т. 3 на същия /настоящата хипотеза/ биологичния ангажимент се прекратява в случаите, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредбата. В разглеждания случай, причина за издаването на оспорения пред АС Бургас административен акт е липсата на спазване на изискването на т. 2 от чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Посочената разпоредба (в приложимата редакция) предвижда задължение за подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията, до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление /чл. 6, ал. 2 от Наредбата/, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство следва да удостоверяват произведена биологична продукция. Във връзка с горното следва да се посочи, че спорният въпрос, който и предопределя крайния правен извод за законосъобразност на обжалвания пред АС - Бургас административен акт е налице ли е представен такъв сертификат, отговарящ на изискването на закона относно удостоверяване на количество произведена биологична продукция. В тази връзка от значение е кога започва да тече посоченият по - горе 5 годишен период. Регламентацията на последното присъства в чл. 6 от Наредба 4/24.02.2015 г., който гласи, че биологичните направления се изпълняват за срок от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане". С оглед предходното в настоящия случай правилно е прието, че за начало на визирания период се счита първата година на поетия от Агро - ИД ООД, а именно 2016 г. / годината на подаване и одобрение на Заявлението за подпомагане/, респективно задължението по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата е следвало да бъде изпълнено от дружеството до 30 октомври 2020 г. /петата година от ангажимента/, като възражението на касатора в тази връзка е неоснователно. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния такъв относно единствения представен през периода на поетия агробиологичен ангажимент до посочената дата, Сертификат за съответствие 2510190023 от 25.10.2019 г. издаден от Космосерт АД /сертификат от 25.10.2019 г./, който макар и да съдържа данни за произведена продукция, то последната не е посочена да е биологична освен по отношение на културите люцерна сено и зърнено - бобовите смески. В тази връзка решаващият съд правилно е заключил, че цитираният сертификат не отговаря на изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата в него липсват доказателства за произведена биологична продукция. Що се отнася до изводите на първоинстанционния съд, досежно представеното писмено доказателство 0025111120/11.11.2020 г. и Анекс към него от 11.11.2020 г. издадени от Космосерт АД, то същите отново са обосновани. В посочените документи е налице установена произведена биологична продукция, както следва - 1263 т. /култура люцерна село/ за реколта 2020 г. и 0.37 т. /култура десертни лозя/ за реколта 2020 г., но същите са издадени след регламентирания и правилно очертан от административния съд 5 годишен период с краен срок 30.10.2020 г., което ги прави неприложими. Касационната инстанция счита за неоснователни и доводите, наведени от касатора по отношение на допуснатата от сертифициращото дружество грешка, а именно посочването на културите малини, лозя-десертни и райска ябълка в сертификат от 25.10.2019 г. като Продукт в преход, вместо коректното Биологичен продукт. Макар и доказана и потвърдена от експерта като такава, тази грешка не обосновава извод за спазване на изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата и както правилно е посочил първоинстанционният съд, същата не освобождава дружеството - касатор в настоящото производство от изпълнението на законовите му задължения във връзка с поетия петгодишен ангажимент по мярка 11, в частност изпълнение на изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.05.2015 г. Нещо повече земеделския производител още с Уведомително писмо с изх. 02-020-2600/8968 от 08.12.2016 г. за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 г., издадено от Заместник изпълнителният директор на ДФЗ е бил уведомен за конкретното изискване, респективно същият е следвало да предприеме необходимите действия за отстраняване на така допусната грешка в срок с цел изпълнение на законовите му задължения по поетия ангажимент, едно от които е именно изпълнението на изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.05.2015 г., липсата, на което в случая е довела до законосъобразното прекратяване на поетия биологичен ангажимент. От изложеното се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АС - Бургас. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящата касационна инстанция. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ДФЗ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение