Решение № 8695 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6209/2012 г.

Решение № 8695 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6209/2012 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Вълчедръм, представляван от председателя Альоша Минин, против решението от 23.03.2012 г., постановено от Административен съд - Монтана, втори състав по адм. дело № 117/2012 г. по описа на съда, с което е прогласена нищожността на решение № 313 по протокол № 43 от 19.01.2011 г. на Общинския съвет - Вълчедръм. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - § 4, ал. 1, във връзка с § 3 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде потвърдено решението на Общински съвет - Вълчедръм. Представена е писмена защита, в която са развити идентични доводи на тези в касационната жалба. Ответната Районна прокуратура - гр. Лом, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно съдът е приел, че решението на Общински съвет - Вълчедръм е взето при липса на материална компетентност, поради което е нищожно. Съгласно чл. 20 от Закона за водите (ЗВ), управлението на водните обекти - публична общинска собственост се извършва само чрез отдаването им на концесия, а съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от закона, язовирите и микроязовирите са публична общинска собственост. Спорният обект е язовир и същият е отдаден под наем в нарушение на закона. Разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС не намира приложение, тъй като става дума не за част от имот, а за цялостен обект - публична общинска собственост. В случая, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК), язовирът подлежи на концесиониране и не може да бъде отдаван под наем, тъй като не става въпрос за напояване, а за риборазвъждане, което предназначение е извън приложното поле на § 4 от ПЗР на ЗСН. Решението е правилно. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - Монтана се е развило по протест на районния прокурор на гр. Лом против цитираното решение на Общинския съвет - Вълчедръм, с искане за прогласяване на неговата нищожност. Съдът е събрал относимите и допустими доказателства, които е обсъдил и правилно е установил фактите по спора, като по приетото от фактическа страна не се спори понастоящем. Безспорно е установено, че с протестираното решение на Общинския съвет - Вълчедръм - № 313, взето по протокол № 43 от 19.01.2011 г. е решено да бъде отдаден под наем, чрез търг, имот - публична общинска собственост - язовир в землището на с. Септемврийци, представляващ имот № 000270, с площ от 381.029 дка. Отдаването е за срок от 5 години за риборазвъждане. Приети са основните параметри на търга и е упълномощен кмета на общината да проведе тръжната процедура. Търгът е проведен и е сключен договор със спечелилия участник - "Рапонски 2011" ООД. При тези данни съдът е прогласил нищожността на решението на Общинския съвет. За да постанови този резултат е приел, че след като имотът е актуван като публична общинска собственост - АПОС № 116/1999 г. и няма данни да е предназначен за напояване или да представлява елемент от напоителна система на територия на сдружение за напояване, то не са приложими разпоредбите на § 3 и § 4 от ПЗР от ЗСН, а са приложими нормите на чл. 19, т. 4, б. "в" и чл. 20 от Закона за водите и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите. Имотът не може да бъде отдаден под наем по реда на ЗОС. Съдът е обсъдил и приложението на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, посочена като правно основание за издаване на акта на Общинския съвет, като е приел, че текстът изрично изключва от режима на обектите, публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем по посочения ред, тези подлежащи на концесиониране, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. По тези съображения е приел, че оспореното решение на Общинския съвет - Вълчедръм е издадено при липса на законова материална компетентност и е нищожно, доколкото процесният язовир изобщо не е могъл да бъде обект, предоставян под наем по реда на Закона за общинската собственост. Така постановеното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд точно е издирил, тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за водите, Закона за концесиите, които са специални по отношение на Закона за общинската собственост. Безспорно е установено по делото, че спорният обект е публична общинска собственост - АПОС, който има удостоверителен характер и представлява годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализирания в него обект, а и не попада в кръга на обектите по § 3 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОС, след съгласуване с надзорния орган, съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН. Безспорно е, че язовирът се използва за рибовъдство, а не за напояване. Освен това, § 4 е съобразен с редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОС от ДВ, бр. 101/2004 г., във вр. с чл. 14, ал. 7 от с. з. След изменението, могат да бъдат отдавани под наем само части от имоти - публична общинска собственост, съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗОС. Правилно съдът е приел, че в случая е приложим чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно който обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Това е така, тъй като обектът, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите е публична собственост, съответно съгласно чл. 20 от с. з. управлението на водните обекти се извършва чрез отдаването им на концесия. Ирелевантно е обстоятелството, че е издадена заповед на областния управител, с което е указан срок за отдаване под наем, на обекта. Със тази заповед актът на общинския съвет е внесен за повторно разглеждане, при което административният орган е длъжен точно да приложи закона, дори и да са му дадени погрешни указания. Не може да бъде взето предвид и позоваването на решение № 13333 от 9.11.2009 г., постановено по адм. дело № 14921/2008 г. на ВАС, тъй като същото касае друга фактическа обстановка. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице такова съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетия от Общинския съвет - Вълчедръм акт. Съдебното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,