Решение № 13921 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6617/2009 г.

Решение № 13921 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6617/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Станислав Станчев чрез пълномощник неговата съпруга- Иванка Станчева против Решение 509/27.03.09 г. постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 1904/08 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Станчев против ревизионен акт (РА) № 030800347 от 07.05.08 г. издаден от ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 369/09.07.08 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Варна. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като релевираните касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Претендират се разноски. Ответникът по касация - директорът на дирекция "ОУИ" - Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Досежно основателността и приема следното: С РА, предмет на контрол пред административния съд, на Станислав Станчев е извършена ревизия по приложението на ЗОДФЛ за периода от 2001 г. (вкл.) до 2006 г. (вкл.) относно вноските за ДОО и вноските за здравно осигуряване. За всичките ревизирани години, облагаемата данъчна основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, тъй като органите по приходите, извършили ревизията са установили, че за ревизираните години, данъчният субект не е подавал ГДД по ЗОДФЛ за получените доходи, т. е приели са наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация. При определяне на данъчната основа, органът по приходите е взел предвид, че през цели ревизиран период, лицето работи едновременно като капитан на кораб под чужд флаг и по трудов договор като специалист агентиране и морска спедиция в ООД "Трайдън фрейт". Взети са предвид също така, движението по банковите сметки на лицето и неговата съпруга, като е прието, че част от възнаграждението на ревизираното лице е превеждано по банкови сметки съпругата, а така също и обичайният размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътуванията в страната и чужбина за ревизирания период. Органите по приходите не са констатирали несъответствия в данните за приходите и разходите на лицето за целия ревизиран период. При определяне на дължимия данък върху дохода за ревизираните години, органите по приходите са приложили методът "освобождаване с прогресия", предвиден в чл. 23, ал. 2 б. "а" и"в" в СИДДО с Република Гърция. В резултат на приложения метод, за ревизирания период са установени по-висок размер на дължимия данък от внесения за периодите, в резултат на което, върху установената невнесена главница са начислени и лихви за забава. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, като е прието, че ревизионното производство е образувано от компетентен орган и общата му продължителност не е надвишила сроковете по чл. 114, ал. 1 и 2 от ДОПК. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 12, ал. 3 от ДОПК , във вр. с чл. 37, ал. 5 от същия кодекс. Съдът е приел, че задължението на третите лица по чл. 37, ал. 5 от ДОПК - за предоставяне на поискани от органите по приходите данни, сведения, документи относно посочените в искането факти, кореспондира с чл. 12, ал. 1, т. 11 от ДОПК, уреждащ правомощието на органите по приходите да изискват тези документи и доказателства. Административният съд е приел, че няма логика в довода, че след като Станчев нямал обект, от който да осъществява стопанската си дейност, изисканата информация за банковите му сметки грубо нарушавало ДОПК, тъй като тези действия са предприети от офисите на ТД на НАП. Прието е от съда, че документите и писмените обяснения са изискани и присъединени във времевите рамки на ревизионното производство, като не са установени доказателства, изискани или получени извън срока на ревизията. Прието е от съда, че не е в правомощията му да преценява законосъобразността на решенията на ВРС за разкриване на банкова тайна. Административният съд е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че не била налице предпоставка за извършването на ревизията по особения ред, установен в чл. 122 от ДОПК. Прието е за безспорно обстоятелството, че жалбоподателят до започване на ревизионното производство не е подал данъчна декларация за определяне на данъчните му задължения. Въз основа на това безспорно обстоятелство, съдът е приел за законосъобразна преценката на органите по приходите за наличие на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Прието е, че фактите, относими към размерите на доходите на жалбоподателя, получени от трудовите му правоотношения с "Трайдън фрейт" ООД и Thenamaris ships management Inc. са установени при пълно и главно доказване, поради което не се налага прибягване до позоваване на презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА при извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Като фактическа констатация, ползваща се с презумпцията за вярност, съдът възприема единствено установения баланс на приходите и разходите за ревизираните периоди, която обаче е благоприятна за ревизирания субект. Съдът е приел, че органите по приходите са приложили правилно материалния закон. Като приложим закон е определен ЗОДФЛ в съответните му редакции за ревизираните периоди. Като основателен е възприет извода, че ревизираният субект е местно лице за целите на облагането по ЗОДФЛ (отм.), което е получило доходи от трудови правоотношения от източници в Република България и Гърция. Съдът е приел, че доходите на Станчев, реализирани през 2001 г. не би следвало да се обложат по метода в СИДДО с Гърция, тъй като към тази година, спогодбата не е в сила, а за доходи на физически лица от трудови правоотношения не намира приложение Спогодбата за мореплаване между НРБ и Кралство Гърция, подписана през 1964 г. Съдът е формирал извод, че за 2001 г. на облагане в България подлежат всички доходи на Станчев, но поради забраната на чл. 160, ал. 5 от ДОПК, РА следва да бъде оставен в сила, в частта относно определените задължения за тази година. За облагане на доходите на Станчев от Гърция, приложим според административния съд е чл. 15, ал. 1, пред. второ от Спогодбата, което обаче не водело до промяна на крайния резултат в РА. Прието е, че с чл. 23, ал. 2, б. "в" от Спогодбата е предоставена възможност за страните по нея, при определяне размера на данъка върху останалите доходи на местно за съответна страна лице, да се вземат предвид изключените доходи, а именно тези които са реализирани в другата държава. Съдът е посочил, че РБългария е упражнила това свое право, чрез текста на чл. 8 от ЗОДФЛ (отм.) чрез който местните лица са задължени да посочват в ГДД световния си доход. Посочено е, че за прилагане на метода "освобождаване с прогресия" следва да се попълни справка "Ж" към приложението за доходите от чужбина от ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001, 2002, 2003, 2005 и 2006 г. и справка "К" за 2004 г. Съдът е приел, че органите по приходите са приложили правилно метода "освобождаване с прогресия", като изрично е подчертал, че приложението му води до по- висока данъчна ставка спрямо доходите на Станчев от България, като не са определени данъчни задължения върху доходите на лицето от трудовите правоотношения с Thenamaris ships management Inc. (доходите, реализирани в Гърция) Решението на административния съд е правилно. Съдът е отговорил подробно на всички възражения на жалбоподателя. Изводите относно неоснователността на възраженията за допуснати от органите по приходите нарушения на административно- производствените правила са правилни. Съдът е приложил правилно материалния закон като е отхвърлил жалбата срещу РА. Основателно е прието от съда, че е била налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, поради което законосъобразно ревизията е извършена по реда на този член и следващите го. На въпроса следвало ли е ревизираният субект да подава за процесните периоди, ГДД, първоинстанционният съд основателно е отговорил положително. Задължението на субекта за подаване на декларацията произтича от разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗОДФЛ, която разпорежда, че декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ подават и физически лица, данъчно задължени по него, получили доходи само от трудови и приравнени на тях правоотношения, изплатени от работодател, който не е задължен да удържа и внася данък по реда на чл. 38 и чл. 50, ал. 1 и 2. В случая за доходите, получени от ревизирания субект в Гърция, платецът им (чуждестранно лице) не е имал задължение да прилага българското законодателство, поради което Станчев по аргумент именно от посочената разпоредба е следвало да подаде ГДД за ревизираните периоди, в които да посочи и доходите си от източник в чужбина. Като не е изпълнил това свое задължение, законосъобразно е прието от органите по приходите и от първоинстанционния съд, че е налице хипотеза за определяне на облагаемата данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът е приложил правилно материалния закон, преценявайки като законосъобразен РА, с който доходите на Станчев в България, за ревизирания период са обложени по метода"освобождаване с прогресия". Възможността за прилагането на този метод е предвиден в СИДДО с Гърция. Чрез прилагане на метода "освобождаване с прогресия"се освобождава от облагане дохода, реализиран в чужбина. Съгласно българското данъчно законодателство, лицето следва да се обложи върху целия си годишен доход, защото е българско местно лице. Чрез прилагане на метода "освобождаване с прогресия" данъкът в България ще бъде изчислен върху годишния общ доход на лицето (както този реализиран в България, така и този реализиран в чужбина), но ще му се определи специално данъчно намаление в размер, равно на съотношението между дохода от чуждестранния източник и целия годишен общ доход. Както правилно е отбелязал административния съд, размерът на доходите на Станчев е установен при пълно главно доказване в РА. В съдебната фаза на производството не са събрани доказателства, които да опровергават размера на установените доходи за ревизирания период. Тези съображения са основание за извод, че размерите на данъчните задължения, определени с РА и лихвите върху тях са правилни. Касационната жалба е основателна само в частта относно възражението за изтекла давност, за извършване на ревизия за 2001 г. (направено за първи път с касационната жалба). Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. За 2001 г. декларацията по чл. 41 от ЗОДФЛ е следвало да бъде подадена до 15.05.2002 г. Петгодишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за установяване на данъчните задължения за 2001 г. изтича на 15.04.2007 г. по аргумент от чл. 22, ал. 3 ДОПК. Актът за възлагане на процесната ревизия е издаден на 19.04.07 г. т. е 4 дни след изтичане на срока. Имайки предвид посочените обстоятелства следва изводът, че органите по приходите не е е следвало да извършват ревизия на Станчев за 2001 г. по приложението на ЗОДФЛ и издаденият РА в тази част е незаконосъобразен. С оглед изхода на спора следва да се измени и решението на първоинстанционния съд в частта относно отговорността за разноски, като присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да се отмени за сумата над 359 лв. Воден от горните съображения, Върховният административен съд