Решение № 5228 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 659/2010 г.

Решение № 5228 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 659/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касаторът Емил Люгов о гр. Пазарджик е обжалвал решението от 30.11.2009 г. постановено по адм. д. № 596/2009 г. на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отменена заповед № ДК - 10-8/3.08.2009 г., издадена от началника на РДНСК гр. Пазарджик, с която е отхвърлена жалбата на Алиш и Емине Люгови срещу разрешение за строеж № 45/02.07.2009 г. издадено от главния архитект на община- Ракитово за строеж представляващ " Надстройка на жилищна сграда - втори етаж, втори етап", находящ се в УПИ ХV - 1377, кв. 124 по плана на гр. Ракитово и е отменил разрешението за строеж № 45/02.07.2009 г. като незаконосъобразни. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК. Ответниците физически лица чрез процесуални си представител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Ответникът РДНСК гр. Пазарджик не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на етажна собственост в сградата между съсобствениците и в УПИ ХV - 1377, кв. 124 по плана на гр. Ракитово при хипотезата на чл. 38, ал. 1 и 2 ЗС. Установено е било и от заключението на в. л., неоспорено от страните, че се касае до сграда, изградена при одобрен проект, според който освен общия вертикален зид, двете жилища имат общи основи и покрив т. е. наличието на общи части на същата води до правилния извод за статута на етажна собствеността и без значение е разположението на етажите и наличието на отделни входове. Ето защо законосъобразни са изводите за приложимост на разпоредбата на чл. 183, ал. 2 ЗУТ, според която норма надстрояване и пристрояване на сграда етажна собственост се разрешава въз основа на договор за учредяване на правото на надстрояване или пристрояване със съсобственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация - съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост. Нормата има императивен характер и нейното нарушение е достатъчно основание да се приеме разрешението за строеж за незаконосъобразно. В конкретния случай административния орган неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 184, ал. 4 ЗУТ, която не касае случаите на съществуваща етажна собственост, както правилно е приел съда. Наред с това след като съобразно чл. 180 ЗУТ правото на строеж не е в съответствие с влязъл в сила ПУП или виза за проектиране за процесното надстрояване на сградата на касатора законосъобразни са изводите за незаконосъобразност и на строителното разрешение. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното с касационната жалба оплакване е неоснователно. Изводите му кореспондират с събраните и обсъдени факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях, поради което същото е постановено в отсъствие на отменителните основания сочени в чл. 209, ал. 1, т 3 АПК и следва на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК да остане в сила. При този изход на делото следва Емил Алипи Люнгов следва да бъде осъден да заплати на Емение Люгова и Алиш Арифов Люгов направените по делото разноски в размер на 300.00 лв. реално внесени - адвокатско възнаграждение за положената от адв. Хрисчев защита. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение