Решение № 3471 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7394/2024 г.

Производството е по касационна жалба от директора (ръководителя) на ТП на НОИ - Видин срещу решение 899/19.06.2024 г., постановено по адм. д. 233/2024 г. по описа на Административен съд Видин. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение 1040 05 8 от 12.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Видин, с което е отхвърлена жалбата (без да се посочи от кого) и е потвърдено разпореждане РВ-3-05-01547683/28.02.2024г. на ръководителя на контрола по разходите ДОО при ТП на НОИ - Видин и отменил разпореждане РВ-3-05-01547683/28.02.2024г. на ръководителя на контрола по разходите ДОО при ТП на НОИ-Видин. Административният съд е осъдил ТП на НОИ Видин да заплати на Б. Т. разноски за съдебното производство в размер на 410 лева. Оплакванията на касационния жалбоподател са за неправилно постановен съдебен акт, поради нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на Б. Т. срещу решение 1040 05 8 от 12.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Видин като неоснователна. Има искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и се възразява прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако се претендира от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба Б. Т., чрез пълномощник в приложен отговор оспорва основателността й; прави искане да се остави в сила решението на административния съд и иска присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение да се остави в сила първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е започнало по жалба на ответника Б. П. Т. против решение 1040 05 8 от 12.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Видин, с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено разпореждане РВ-3-05-01547683/28.02.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Видин. С потвърденото разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Видин, ответникът е задължен да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за общо заболяване и гледане на болен член на семейство и карантина - временна неработоспособност по болнични листове БЛ Е20198962923 за периода от 25.11.2019 г. до 27.12.2019 г., БЛ Е20200459589 за периода от 11.11.2020 г. до 20.11.2020 г., БЛ Е20200654066 за периода от 26.11.2020 г. до 05.12.2020 г., БЛ Е20203037439 за периода от 04.12.2020 г. до 10.01.2021 г. и БЛ Е20224106295 за периода от 16.01.2023 г. до 20.01.2023 г., в размер на 6379,50 лв. главница и 2054,94 лв. лихва, общо 8737,44 лв. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение 1040 05 8 от 12.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Видин, разпореждането е потвърдено. Както сочи в обжалваното решение съдът, спор по фактите няма и това е така. Спорният въпрос се свежда до това, могъл ли е ответникът по касационната жалба да декларира вид осигуряване общо заболяване и майчинство с подаването на декларация по образец Окд 5 в НАП на 04.04.2023 г., за тези осигурителни рискове, считано от 01.06.2010 година. Във връзка с подадената на 04.04.2023 г. декларация е разпредена проверка, приключила с издаването на КП-5-05-01545054 от 22.02.2024 г., с който е установено, че с оглед изтичането на преклузивния срок за подаване на декларацията по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите сс лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), Б. Т. подлежи на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а подадените по реда на Наредба Н-13 от 17.12.2.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица данни, вписани в Регистъра на осигурените лица (РОЛ), са некоректни по отношение на посоченият вид осигуряване - за всички рискове и следва да бъдат коригирани. Последвало е издаването на задължителни предписания: ЗД-1-05-01547687/28.02.2024 г. за заличаване на подадени приложения - за подадени документи за получаване на парични обезщетения по болнични листове и ЗД-1-05-01545334 от 23.02.2024 г. за коригиране на подадените данни за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2023 г. Задължителните предписания не са оспорени и са влезли в сила. Според административният орган, за периодите, през които ответникът по касационната жалба е получавал обезщетение по болничните листове не е бил осигурен за общо заболяване и не е следвало да получава обезщетение за временна неработоспособност. От това е направен извод, че ответникът недобросъвестно е получил обезщетение за всеки от периодите по съответния болничен лист, което подлежи на възстановяване с дължимите лихви по чл. 113 от КСО. В тази връзка е издадено разпореждане РВ-3-05-01547683/28.02.2024 г., потвърдено с оспореното пред административния съд решение на директора на ТП на НОИ Видин. За да отмени решението на касационния жалбоподател първоинстанционният съд е приел, че ответникът по касационната жалба е бил самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия и задължително осигурен за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Приел е, че според приложената справка за осигуряването на самоосигуряващо се лице, считано от 01.01.2000 г., Б. Т. е осигурен за всички осигурителни рискове. Видно от тази справка ответникът по касационната жалба нееднократно е прекъсвал дейност и я възобновявал за периода до 01.06.2010 г. Остава неизяснен въпроса за това през сочените периоди съобразявани ли са сроковете и заявленията за видовете осигуряване, заявени от ответника в условията на чл. 1, ал. 2 и 3 от приложимата НООСЛБГРЧМЛ. Неоснователно и недоказано е твърдението на ответник по касационната жалба, че считано от 01.01.2000 г. той е осигурен и се осигурявал за всички осигурителни рискове. Следва да се посочи, че приложената справка не удостоверява по безспорен начин такова обстоятелство и в тази връзка, касационният състав не намира, че решението на първоинстанционния съд е обосновано, до степен да съответства на законовите изисквания. Съгласно нормата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Липсата на такава сочи отсъствие на правопораждащ факт за възникване на осигуряване. В следващата алинея 3, е въведено изискването за деклариране на вида осигуряване да се извърши в 7 дневен срок от настъпване на обстоятелството. Първоинстанционният съд е приел, че считано от 01.01.2000 г. ответникът по касационната жалба е подлежал на осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. От това е следвал извод, за непрекъснатост на вида осигуряване до подаване на единствената приложена декларация от 04.04.2023 г. Противно на уреденото с КСО и НООСЛБГРЧМЛ, съдът не обсъжда необходимостта от подаване на декларация по образец утвърден от изпълнителния директор на НАП за възникване на причина за прекъсване и възобновяване на осигуряване, извън задължителното. Ако се следва този извод, няма отговор защо изобщо е приета декларацията от 04.04.2023 и отразена в справката за осигуряване от служители на ТД на НАП Видин. Това е съществения въпрос, който не е решен от първоинстанционния съд, независимо от безспорните доказателства, че като резултат от подадената декларация е разпоредена проверка за разходите по ДОО, спрямо ответника по касационната жалба(заповед ЗР-5-05-01537367/08.02.2024 г. на за ръководител на ТП на НОИ Видин, л. 24). Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, упражняващи свободна професия, са задължително осигурени за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свое желание те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. За периода 01.06.2010 04.04.2023 г., след последно прекъсване на осигуряването от 01.06.2010 г. не са установени следващи декларации за започване на дейност и видове осигуряване. Декларирането на обстоятелство по прекъсване на дейността отменя и заличава предходно подадените декларации на лицето, което потвърждава наведените в касационната жалба оплаквания. Ако се следва извода на първостепенния съд, прекъсваната и възобновявана дейност за периода след 01.01.2000 г. не е от значение, независимо, че са подавани декларации и това е отразено в осигурителната справка. Неправилно административният съд е приел, че установяването на началния момент на упражняване на трудовата дейност на ответника като самоосигуряващо се лице, както и вида на осигуряването са определящи от 01.01.2000 г. Наличието на нееднократни прекъсвания на дейността, съгласно справката, дори с отбелязване, че възобновяването е за всички осигурителни рискове, са за следващи, а не за минали периоди. От това следва правилния извод на касационен жалбоподател в оспорваното решение, че не може да се възобнови трудова дейност и следващото от нея осигуряване за незаявен по реда на чл. 1, ал. 2 и 3 от Наредбата период и осигурителен риск. Трудовата дейност следва да бъде декларирана в 7-дневен срок от започването й. Недопустимо е в декларацията да се сочи друга дата на започване на трудовата дейност, непопадаща в установения 7-дневен срок. Правото на избор на вида осигуряването не може да бъде упражнено за минало време, поради което през процесния период от 01.06.2010 г. до 04.04.2023 г. самоосигуряващото се лице е подлежало на осигуряване само за задължителните рискове по чл. 4, ал. 3 от КСО. (Решение 3533 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. 13888/2012 г., VI о.) В този смисъл утвърдения от изпълнителния директор на НОИ образец на декларация Окд 5, л. 27, бланкетно сочи, че заявителят ще се осигурява, дейност в бъдеще време, а не предвижда осигуряване за минал период. Липсата на подадени в срок декларации по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от цитираната по-горе наредба сочи, че за периода 01.06.2010 04.04.2023 г. ответникът по касационната жалба не е бил лице, задължително осигурено за инвалидност, поради общо заболяване за старост и за смърт като упражняващ свободна професия. Задължителното осигуряване е обективно правно задължение, т. е. правно задължение, което възниква по силата на закона и независимо от волята на задълженото лице, аргумент от чл. 4, ал.3 от КСО. Доброволното осигуряване е субективно правно задължение, т. е. правно задължение, което възниква единствено по волята на задълженото лице, но при спазване условията за това. С прекъсване на дейността, за която ответникът е подал декларация, в негова тежест остава задължителното осигуряване за сочените осигурителни рискове, не и за такива, за които осигуряващото се лице следва да подаде декларация в условията на чл. 1, ал. 2 и/или 3 от Наредбата. В този смисъл увеличаването на обема социални рискове над законово предвидения минимален обем се извършва не посредством фактически внасяните осигурителни вноски, както твърди ответникът по касационната жалба, посредством формална процедура, изискваща подаването на декларация, в която това обстоятелство да бъде заявено, т. е. промяната на вида на осигуряването се поражда въз основа на изрично изразената със съответната декларация воля на самоосигуряващото се лице. Изложеното, опровергава изцяло приетото от първостепенния съд за незаконосъобразно постановено решение от касационния жалбоподател. Като е приел обратно на установеното от административния орган и несъобразено с правилното прилагане и спазване на относимите правни норми, съдът е стигнал до незаконосъобразен извод за приложимостта на процедурата по чл. 114, ал. 1 от КСО по отношение на ответника. В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, което е и правното основание на процесното разпореждане, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. От установеното по делото не може да се приеме, че е налице някоя от хипотезите на чл. 114, ал. 2 от КСО, тъй като те са приложими само при добросъвестно получени плащания. Всъщност това е и определящо при преценка законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за обезщетение за временна нетрудоспособност в момент, в който не са се следвали, а именно дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието недобросъвестност при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти. В конкретния случай ответникът по касационната жалба не може да бъде възприет като добросъвестно лице. Същият с знаел изискванията на закона относно реда и срока за подаване на декларацията по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, което се установява от нееднократното подаване на декларации за прекъсване и възобновяване на дейността, но въпреки това не ги е спазил. В същото време е получавал парично обезщетение от неследващи му се осигурителни права. За самоосигуряващо се лице, подадената в срок декларация по реда на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ с посочване вида на осигуряване е задължителна предпоставка за придобиване качеството осигурено лице за риска общо заболяване. Такава декларация е подадена след изтичане на значителен период от време, през който ответникът е получил обезщетение за временна неработоспособност по представени болнични листове, без да е заявен осигурителен риск по общо заболяване за процесния период. Изложеното обуславя законосъобразността на нареденото от длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО възстановяване в бюджета на ДОО от ответник по касационната жалба на получените обезщетения за временна нетрудоспособност по периодите на съответните болнични листове по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО. На база на правилно установените факти органът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на паричните обезщетения, за недобросъвестността при получаването им и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми, ведно със съответните лихви върху тях съгласно чл. 113 от КСО. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ - Видин също е постановил законосъобразно решение, като е анализирал коректно установените факти и е съобразил относимите материалноправни разпоредби. Като е приел обратното и е отменил оспореното пред него решение, първостепенният съд е постановил необоснован и несъответстващ на материалния закон съдебен акт. Налице са отменителни основания, предвид което обжалваното пред този съдебен състав решение следва бъде отменено. Делото е изяснено изцяло, по отношение на фактология и следва да се постанови съдебен акт по същество на спора, с който да се отхвърли жалбата на Б. П. Т. против решение 1040 05 8 от 12.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Видин, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане РВ-3-05-01547683/28.02.2024г. на ръководителя на контрола по разходите ДОО при ТП на НОИ-Видин. По направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от пълномощник на касационния жалбоподател, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП се уважава в размер на 180 лева, която сума да се заплати на Национален осигурителен институт.. Мотивиран от изложеното, Върховния административен съд, шесто отделение