Решение № 6620 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2014 г.

Решение № 6620 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба /инкорпорираща и частна жалба/ от Симо Карамфилов Чолаков от гр. Чепеларе чрез адв. Руменов срещу решение № 48 от 4.04.2014 г., постановено по адм. д. № 30/2014 г. по описа на АС - Смолян. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено както в осъдителната, така и в прекратителната му част с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът, Регионална дирекция по горите - Стара Загора, редовно призован не изпраща представител. От същия по делото е постъпил писмен отговор с развити в него съображения за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на обжалваното съдебно решение. Ответникът, Изпълнителна агенция по горите - гр. София, редовно призован не се представлява. Депозира писмен отговор на жалбата с твърдения за правилност на оспорения съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Смолян е отхвърлил изцяло предявения от касатора срещу Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Стара Загора иск за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди в размер общо на 12380 лв, причинени му от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление № 248/31.102012 г. на Директора на РДГ - Стара Загора и от неоснователните действия и бездействия на органа, издал НП и неговите служители, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същия съдебен акт АС - Смолян е оставил без разглеждане иска на касатора, предявен на същото основание и в същия размер срещу Министерство на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите - гр. София като недопустим и е прекратил производството по делото на това основание срещу тези двама ответници. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Смолян е приел, че, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 4 и ал. 2 от Закона за горите функциите на Изпълнителната агенция по горите по места се осъществяват от Регионалните дирекции по горите, които са самостоятелни юридически лица на бюджетна издръжка и доколкото наказателното постановление и твърдените от ищеца незаконосъобразни фактически действия и бездействия за извършени именно от ръководителя/служители на РДГ - Стара Загора, то искът срещу Изпълнителна агенция по горите - гр. София се явява насочен срещу ненадлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК. Според АС - Смолян това обстоятелство води до недопустимост на предявения срещу ИАГ - София иск, поради което исковата молба срещу този ответник следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. АС - Смолян е разгледал по същество иска по чл. 1 от ЗОДОВ срещу надлежния според него ответник - Регионална дирекция по горите - гр. Стара Загора и е отхвърлил същия като неоснователен по следните съображения: Административният съд е приел на първо място, че по реда на чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не могат да се претендират вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като наказателното постановление, макар и постановено от административен орган, не е издадено по реда на АПК, не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК в упражняване само на административна дейност. При издаването на НП административният орган налага административни наказания за извършени административни нарушения, поради което НП не може да се приравни на "незаконосъобразен административен акт" по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доколкото не е налице първата от изброените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди в случая, според АС - Смолян искът на това основание e неоснователен, без да е необходимо да се изследва наличието на останалите материалноправни изисквания - реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка. По отношение претенцията на ищеца за вреди, резултат от твърдените от Чолаков незаконосъобразни фактически действия и бездействия на служителите на РДГ - Стара Загора, административният съд е приел, че, тъй като по делото липсват доказателства подобни действия и/или бездействия да са прекратени или отменени като незаконосъобразни на основание чл. 250 АПК или 257 от АПК, то такива незаконосъобразни фактически действия и/или бездействия не са налице. Според съда единственото производство за защита срещу незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията е това, уредено в глава петнадесета от АПК, каквото не е провеждано. Съдебното решение е частично недопустимо, а в останалата си част - неправилно по следните съображения: В диспозитива на атакувания съдебен акт АС - Смолян е оставил без разглеждане като недопустим иска на касатора срещу Министерство на земеделието и храните и е прекратил производството по делото срещу този ответник, въпреки че с протоколно определение, четено още в съдебното заседание от 5.03.2014, съдът е заличил това министерство като ответник по делото. Липсват данни определението да е обжалвано, съответно - отменено. Произнасяйки се срещу заличен по делото ответник в диспозитива на крайния си акт, съдът се е произнесъл свръх петитум. Решението в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството по делото- прекратено. Настоящата касационна инстанция намира, че решението на АС - Смолян в частта му, в която оставя без разглеждане иска на Симо Чолаков по чл. 1 от ЗОДОВ срещу Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ - гр. София и прекратява производството по отношение на този ответник, се явява неправилно поради противоречието му с процесуалния и материалния закон. Въпреки законосъобразния извод на съда, че пасивно легитимирана да отговаря по делото е Регионалната дирекция по горите - гр. Стара Загора, а не ИАГ - гр. София, неправилно АС - Смолян е приел иска срещу втория ответник за недопустим, вместо да го приеме за неоснователен. Дали посоченият от ищеца в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ответник - юридическо лице е надлежен ответник или не /т.е. дали е носител на материалноправно задължение в рамките на материалното правоотношение, предмет на съдебния спор/ е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост. Друг би бил въпросът, ако искът е насочен не срещу юридическото лице, към което се числи или което се оглавява от административния орган, от чийто незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие се претендират вредите по смисъла на чл. 205, а срещу самия административен орган. И в този случай е налице "ненадлежен ответник", но в процесуалния смисъл на чл. 205 от АПК - тогава искът би бил недопустим, а не неоснователен. Тъй като Изпълнителна агенция по горите - гр. София е юридическо лице съгласно разпоредбите на ЗГ, но не е страна по материалното правоотношение, предмет на съдебния спор, същата се явява "ненадлежен ответник" в гражданскоправния смисъл на думата и искът срещу този ответник следва да бъде отхвърлен, а не приет за недопустим. По горните съображения съдебното решение в частта, в която искът е оставен без разглеждане срещу този ответник, а производството по делото- прекратено, следва да бъде отменено, а делото- върнато за произнасяне по същество. Съдебното решение е неправилно и в отхвърлителната му част като постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно АС - Смолян е приел, че отмененото като незаконосъобразно по съдебен ред наказателно постановление на директора на РДГ - Стара Загора не може да ангажира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВАС и ВКС. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска на Симо Чолаков срещу Регионална дирекция по горите - Стара Загора за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер общо на 12 380 лв., причинени му от отмененото наказателно постановление № 248/31.102012 г. на Директора на РДГ - Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2013 г. до окончателното й изплащане. Същото се отнася и до претендираните вреди от незаконосъобразни действия и бездействия. Без да се произнесе по наличието на такива /което отново е въпрос по същество/, АС - Смолян неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК е приел, че щом няма акт в производство по чл. 250 АПК или по чл. 257 от АПК, то съдът, пред който е предявен искът за обезщетение, не може инцидентно да установява незаконосъобразност на твърдените фактически действия и бездействия на администрацията. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото в тази част следва да се върне за разглеждане по същество при изследване наличието на всички материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът следва да разгледа предявения иск по същество и да изложи отделни мотиви и диспозитив за двете отделни претенции - за имуществени и неимуществени вреди. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение