Решение № 1505 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8730/2010 г.

Решение № 1505 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8730/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ангел Николов Петлешков против решение по адм. д. № 172/2010 г. по описа на Административен съд-Пазарджик. Иска отмяна на решението като необосновано и незаконосъобразно. Прави искане за спиране на касационното производство до произнасяне от страна на наказателния съд дали има или не кражба. Ответната страна директор на ОД на МВР - Пазарджик не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 191/14.05.2010 г. по адм. д. № 172/2010 г. по описа на АС-Пазарджик е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ангел Николов Петлешков против заповед № З-689/9.03.2010 г. на Директора на ОД-МВР Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Прието е, че са спазени правилата на дисциплинарното наказание и е наложено наказание при спазване на материалния закон. Спорът по делото е дали при образувано предварително производство за обвинение за извършена кражба от страна на полицейския служител на фенер и три гаечни ключа, за което има доказателства и преди да е влязла в сила присъда на наказателния съд, е налице основание за уволнение поради нарушение на етични правила за поведение. На първо място по делото не са ангажирани доказателства, че НОХД № 3565/2010 г. на Пловдивския районен съд е образувано по обвинителния акт по преписка № 1803/2010 г. на РП-Пловдив срещу Ангел Николов Петлешков за кражба на вещи от магазин "Алати" в гр. Пловдив. Въпреки издаденото удостоверение не е представено такова от съответния съд за висящо наказателно дело за деянието, послужило като основание за дисциплинарно уволнение. При тези данни по делото следва да се обсъди въпроса дали при липсата на осъдителна присъда принципно е възможно налагане на дисциплинарно наказание за деяние, с което се нарушават правилата на Етичния кодекс, което деяние може да представлява и състав на престъпление. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Установяването на обстоятелства в административното производство става с допустими доказателствени средства по чл. 39, ал. 1 от АПК, поради което един и същ факт може да е относим, както за административното производство, така и за наказателното производство, стига да е установен обаче по съответните правила на АПК или НПК. Липсата на основание за реализиране на наказателна отговорност не означава автоматично отпадане на основание за дисциплинарна отговорност, защото причините, поради които може да не се стигне до ангажиране на наказателната отговорност могат да бъдат различни. Това не означава, че деянието престава да бъде укоримо от гледна точка на морала. В случая с доказателствени средства на АПК е установено извършването на деяние, което представлява нарушение на етични правила за поведение на т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № Iз-2013/8.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Затова като е отхвърлил жалбата първоинстанционния съд е постановил правилно решение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение