Решение № 159 от 3.11.2020 г. на ВКС по н. д. № 506/2020 г.

Решение № 159 от 3.11.2020 г. на ВКС по н. д. № 506/2020 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Постъпила е касационна жалба от подсъдимия М. М. С. против решение № 6 от 06.04.2020 г. на Aпелативния специализиран наказателен съд, постановено по внохд № 466/19 г. Възразява се наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК с алтернативни искания за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от служебен защитник – адв. М., която моли жалбата да бъде уважена. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура пледира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо н. о. взе предвид следното: Процесуалното развитие на делото е усложнено – проведени са две първоинстанционни и две въззивни производства – нохд № 2530/18 г. и 267/19 г. на Специализирания наказателен съд и внохд № 528/18 и 466/19 г. на АСНС. С присъда по нохд № 267/19 г. СНС осъдил подсъдимия С. за две престъпления – по чл. 108, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 325, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му наложил наказания, съответно – за първото престъпление лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, а за второто – лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено общо наказание една година и девет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването му е отложено за срок от четири години. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С решение по внохд № 466/19 г., образувано по жалби на подсъдимия и служебния му защитник, АСНС изменил присъдата на СНС, както следва: отменил я в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за деянията, извършени на 02.06.2018 г. в [населено място] по обвиненията по чл. 108, ал. 2 и чл. 325, ал. 2 от НК, като го е оправдал в тази част, и отменил приложението на чл. 26 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо н. о. установи: Пределите на касационната проверка са стеснени, предвид инициативата за образуване на настоящото производство и поставените на вниманието на ВКС възражения. Предмет на проверката по глава двадесет и трета от НПК е осъждането на подсъдимия за престъпления по чл. 108, ал. 2 и чл. 325, ал. 2 от НПК. Вън от пределите на проверката стои оправдателната част на оспореното въззивно решение. Жалбата е допустима, а по същество – частично основателна - по основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо там, където е допуснато. Наведените доводи и възражения за ограничено право на защита на подсъдимия и допускане на участието му в съдебните заседания в неадекватно състояние, са основателни. Известно е, че въпросите относно: възможността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си; възможността му да участва пълноценно и активно в наказателното производство, както и дали страда от психически или физически недостатъци, които му пречат да се защитава сам, са от изключително значение за правото му на защита и осигуряването на справедлив процес. Тези въпроси не могат да получат отговор от съда, без помощта на експерти, доколкото за правилното им изясняване са необходими специални знания, съгл. чл. 144, ал. 1 от НПК. Независимо от това, СНС си е позволил от съдържанието на писмените молби и исканията на подсъдимия да не се дава ход на делото, поради причинена черепно-мозъчна травма, припадъци и неадекватно състояние, както и от заявените в тази връзка идентични оплаквания в осз на 21.02.2019 (л. 117 и сл. от нохд № 267/2019 на СНС), на 14.03.2019 г. (л. 216-217), на 22.04.2019 г. (л. 339), на 15.05.2019 г. (л. 346), на основата на личните му наблюдения и преценки за състоянието на същия, да извежда положителни заключения по въпросите, за които иде реч и които не са, както се подчерта, от неговата изключителна компетентност. Още по-малко съдът може да прехвърля тежестта на доказване върху подс. М., така, както е сторил СНС (л. 347), упреквайки последния и защитата му за липсата на активност за събиране и представяне на доказателства във връзка с твърдяното от тях недобро (най-общо казано) здравословно състояние на подсъдимия. При тези констатации се налага извод, че първоинстанционното производство е протекло при съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на подсъдимия и в разрез с изискването за справедлив процес. Съдът е трябвало да изясни в детайли здравословното състояние на подсъдимия и установи – води ли се на отчет в съответен център за психично здраве, от кога и с каква диагноза; провеждано ли е лечение – кога и какви са резултатите от него; претърпявал ли е подсъдимия черепно мозъчна травма и какви са последиците за здравето му; какви заболявания се диагностицират при него и как те се отразяват върху здравето му, възможността да участва в наказателното производство и да се защитава сам, към момента на извършване на деянието подсъдимият могъл ли е да разбира свойството и значението на извършеното и каква е способността му с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях; колко и какви производства по реда на чл. 89 от НК и по ЗЗ са водени спрямо подс. М. и как са приключили. За пълното изясняване на посочените обстоятелства съдът е бил длъжен да събере всички необходими и възможни доказателства от Центровете за психично здраве– Стара З. и София, от местата, където подсъдимият е бил задържан под стража и други, и предостави същите на експерти от съответните области на науката, като използва възможностите на комплексната съдебно медицинска, психиатрична и психологична експертиза. Вместо това СНС не само неоснователно е отхвърлил идентични искания на подсъдимия и защитата му, но и се е позовал на изводите на СПЕ, изготвена за целите на частно наказателно производство по реда на чл. 270 от НПК. ВКС намира за нужно да укаже, че при изготвяне на експертизата, трябва стриктно да се спазват изискванията на Наредба № 2 от 26.10.2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, и на Наредба № 16 от 2005 г. за съдебнопсихиатричните експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства, като анамнезни сведения следва да бъдат събрани не само от подсъдимия, но и от неговия роднина – брат, относно семейното, социалното, биологичното, психичното развитие на подсъдимия, както и за неговото здравословно състояние. След допускането и назначаването на КСМППЕ, изготвяне на експертното заключение, изслушването и приемането на експертизата, следва да се извърши внимателна преценка за наличието или липсата на предпоставки за осигуряване на абсолютно задължителна защита на подсъдимия, съгласно чл. 94, ал. 2 от НПК. При констатираното касационно основание възраженията на жалбоподателя по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК не могат да получат отговор от ВКС, но трябва да получат убедителен такъв при новото разглеждане на делото. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 355, ал. 1, т. т. 1 и 3 от НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 6 от 06.04.2020 г., постановено по внохд № 466/19 г на Aпелативния специализиран наказателен съд в частта, с която е потвърдена присъдата на Специализирания наказателен съд по нохд № 267/19 г., в частта по осъждането на подсъдимия М. М. С. за престъпления по чл. 108, ал. 2 и чл. 325, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК, с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и В ТАЗИ ЧАСТ ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Специализирания наказателен съд от стадия на разпоредителното заседание.