Решение № 7682 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16773/2009 г.

Решение № 7682 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16773/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Митко Ангелов Марков от гр. Монтана против решение от 28.10.2009 г. по адм. д. № 51/2009 г. на Административен съд - Монтана, I състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3408 от 10.12.2008 г. на кмета на Община - Монтана, издадена на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ. В жалбата излага доводи свързани с неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че имота е придобит от неговия баща по давност, поради което не са налице основания за издаване на процесната заповед. Подробни доводи излага в писмено становище и с "отчаяна жалба" в срока за произнасяне иска отново спиране на производството до разрешаване на материалноправния спор относно собствеността върху имота. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът по жалбата - кметът на Община - гр. Монтана, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Маргарита Александрова Маркова, с писмено възражение и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение, което моли, да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни - Пена Горанова Ангелова и Снежана Александрова Цветкова, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 2 от АПК изразява становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че решаващият състав е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като са налице основанията по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ и е отхвърлил оспорването, като е посочено, че произнасянето по гражданскоправен спор за подобрения, не се явява предпоставка за преценката на законосъобразност на административния акт по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Излага също, че относно правото на собственост са налице влезли в сила съдебни решения, с които претенциите на касационния жалбоподател не са удовлетворени и не съществуват разпоредби в ЗСПЗЗ, които да дават основания за отмяна на административния акт или за спиране на производството в зависимост от бъдещи намерения за предявяване на граждански искове. Смята, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 и чл. 220 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение от 28.10.2009 г. по адм. д. № 51/2009 г. на Административен съд - Монтана, I състав, е отхвърлена жалбата на Митко Ангелов Марков против заповед № 3408 от 10.12.2008 г. на кмета на Община - Монтана, с която на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ е наредено да се изземе от Митко Ангелов Марков част от земеделски имот № 95003, землище с. Смоляновци, с площ от 5 979 кв. м., находящ се в югозападната част на имота, която се ползва без правно основание, представляваща част от имота с площ от 11 504 кв. м. собственост на Александър Марков Ангелов. Административният съд е приел, че са налице всички законови предпоставки за издаването на обжалваната заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно и не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства и направените от него изводи съответстват на установените фактически обстоятелства и не противоречат на материалния закон. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождението на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. Установено е по делото, че със заявление № 94-А-1011 от 10.11.2008 г. Александър Марков Ангелов, б. ж. на с. Смоляновци, поч. на 18.10.2009 г./ оставил за наследници заинтересованите страни в настоящата инстанция/, е направил искане като собственик на земеделски земи с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, да бъде иззет от касатора Митко Ангелов Марков, част от процесния имот, който го ползва без правно основание. Въз основа на това искане е била издадена процесната заповед на кмета на Община - Монтана, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено да се изземе частта от имота. Установено е от съда, че имота претендиран за изземване е възстановен на Александър Марков Ангелов с влязло в сила решение № 18РГ от 23.08.1999 г. на ПК - Монтана и за който е издаден нот. акт № 149, том VII, рег. № 14150, н. д. № 904 от 01.12.2000 г. на нотариус при РС - Монтана. Установено е също, че с решение № 1121/08/ от 26.09.2008 г. по дело № 5049/2007 г. на V г. о. на ВКС, оставено в сила решение от 18.06.2007 г. по въззивно гр. д. № 176/2007 г. на Окръжен съд - Монтана и решение от 27.10.2004 г. по гр. д. № 731/2003 г. на Районен съд - Монтана, с което са били отхвърлени исковете по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 97, ал. 1 от ГПК, обективно съединени с иск по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) с предмет част от процесния имот № 095003. По отношение на имота съдът е приел, че жалбоподателят не се легитимира като ползвател на правно основание, поради което е приел, че са налице кумулативните изисквания на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на процесните имот и е отхвърлил жалбата. В хода на касационна производство с определение от 13.10.2010 г. по адм. д. № 16773/2009 г. на Върховния административен съд, е спряно производството до окончателното приключване на гр. д. № 4/2010 г. на Районен съд Монтана с влязъл в сила съдебен акт, по иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване право на собственост върху процесния имот, с ищец настоящият касатор. С определение № 15735 от 21.12.2010 г. по адм. д. № 15 637/2010 г. на ВАС, петчленен състав е отменено определението за спиране на производството, поради липса на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, както и че висящото гражданско дело не е преюдициално по отношение на висящото административно производство. Петчленният състав на ВАС се е позовал на влязлото в сила решение № 1121/08/ от 26.09.2008 г. по дело № 5049/2007 г. на V г. о. на ВКС, с което е оставено в сила решение от 18.06.2007 г. по въззивно гр. д. № 176/2007 г. на Окръжен съд - Монтана и решение от 27.10.2004 г. по гр. д. № 731/2003 г. на Районен съд - Монтана, с което е разрешен спора за собственост между жалбоподателя и Александър Марков Ангелов, наследодател на заинтересованите страни, относно процесния имот. В изпълнение на определението в съответствие с чл. 236, във връзка с чл. 224 от АПК е разгледал касационната жалба по същество, при липса на предпоставки за спиране на производството по нея. Неоснователни са доводите на касатора, че е придобита собствеността върху процесния имот по давност от неговия праводател, както и липсват други доказателства, от които да се установява, валидно правно основание за ползване на процесния имот и при изрично установено възстановено право на собственост на искателя в производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ - Александър Марков Ангелов. Спорът за собственост между касатора и наследодателя на заинтересованите страни е решен с влязло в сила решение. По тези възраженията за правото на собственост административният съд е изложил подробни мотиви въз основа на доказателствата по делото, които се споделят от настоящия съдебен състав. Касаторът не е установил право на собственост върху процесния имот, който представлява земеделска земя с възстановено право на собственост, нито е доказал друго правно основание за ползването му, поради и което са налице предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е в съответствие с изискванията на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят неговата отмяна, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение