Решение № 2341 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2091/2012 г.

Решение № 2341 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2091/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - Варна против решение № 2504/28.10.2011 г., постановено по адм. д. № 1236/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, както и жалба от същата дирекция против решение № 2990/19.12.2011 г., постановено в производство по реда на чл. 247 от ГПК (поправка на очевидна фактическа грешка) по същото дело. С първото от обжалваните решения е отменен ревизионен акт № 1004125 от 12.01.2011 г., издаден от приходен орган при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 92/16.03.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна относно определените задължения за ДДС за данъчен период м. 02.2008 г. в размер на 9020,33 лева и за данъчен период м. 07.2008 г. в размер на 4468,32 лева. Със същото решение дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 2750 лева. С второто обжалвано решение, по молба на жалбоподателя - ЕТ "Бояна - Диляна - Боян Стоянов" е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение, като диспозитива му е изменен в следния смисъл - отменя се РА за определените задължения за ДДС за данъчен период м. 02.208 г. в размер на 3139,13 лева и лихви 1883,53 лева и за данъчен период м. 07.2008 г. ДДС в размер на 14724,42 лева и лихви в размер на 4506,65 лева. В касационната жалба срещу първоначалното решение се поддържа неговата неправилност и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. На същите касационни основания се иска отмяна и на решението за поправката на очевидната фактическа грешка. С РА и потвърждаващото го решение на директора на дирекция "ОУИ" - Варна за процесните периоди са определени задължения за ДДС и лихва върху тях в размер както следва - за м. 02. ДДС - 12 159,46 лв. и лихва за забава в размер на 3743,08 лв., а за м. 07.08 г., ДДС в размер на 14 724,42 лева с лихва за забава върху него в размер на 4506,65 лв., като в резултат на това за тези периоди по ЗДДС са установени задължения за внасяне за м. 02. 3139,13 лв. с лихва за забава в размер на 1883,53 лв. и за данъчен период м. 07.08, ДДС в размер на 14724,42 лв. с лихва за забава в размер на 4 506,65 лв. Ответникът в касационното производство - ЕТ "Бояна - Диляна - Боян Стоянов" чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба срещу основното решение по съображения, развити подробно в писмени бележки и поддържани от процесуалния представител в съдебното заседание и не оспорва касационната жалба срещу решението за поправката. Претендира разноски за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба срещу първоначалното решение и за основателност на касационната жалба срещу решението за поправката. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежна страна и в рамките на законоустановените срокове за това. По отношение на основателността им приема следното: С РА № 1004125/12.01.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД - Варна, офис Добрич, предмет на контрол пред административния съд на ревизирания субект - ЕТ "Бояна - Диляна - Боян Стоянов" е начислен ДДС за м. 02 и м. 07.2008 г. във връзка с непризнати ВОД, извършени от него към румънски фирми получатели, както следва - "Минелфо С. Р. Л." и "Атлас Лил 2008 С. Р. Л.". Предмет на доставките са съответно царевица и рапица. Приходният орган е приел за недоказано транспортирането на стоките до румънските фирми, респективно получаването й от последните. Тези свои изводи, приходният орган е обосновал с недостатъци в транспортните документи на фирмите превозвачи, липсата на информация за тях да са преминавали границата с Р Румъния и доказателства за платени винетни такси на датите, на които се твърди, че превозите са извършени. Също така приходният орган се е позовал на получена информация от румънската данъчна администрация в хода на друго административно производство, но приобщена към настоящото с нарочен протокол, че румънските получатели са липсващи търговци. Определено е задължение за ДДС в размер на 12 159,46 лв. за м. 02.2008 г. и лихва върху него в размер на 3858,83 лв., и задължение за ДДС в размер на 19 192,74 лева за м. 07.2008 г. с лихва върху него в размер на 5378,23 лв. В резултата на определените задължения за ДДС са променени декларираните от лицето резултати за тези периоди, както следва- за м. 02. 08 г. декларирания резултат - ДДС за възстановяване в размер на 7389,49 лева е променен на ДДС за внасяне в размер на 4769,97 лв. от която сума е приспадната внесена сума в размер на 1630,84 лева, така че задължението за периода е установено на 3139,13 лв. с лихва върху него в размер на 1999,28 лв.; за м. 07.2008 г. декларираният резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 94 588,03 лв. е намалена на 75 395,29 лв. като последната е извадена от възстановената сума в размер на 90119,71 лв. в резултат на което остава задължение за ДДС в размер на 14724,42 лв. и е установена лихва в размер на 4 726,13 лв. С решението на директора на дирекция "ОУИ" - Варна ревизионният акт е изменен относно размера на определените и установени за плащане лихви за забава, като за задължението за м. 02.2008 г. са определени лихви в размер на 3743,08 лв. и са установени за внасяне в размер на 1883,53 лв., а за задължението за м. 07.08 г. са определени лихви в размер на 5158,75 лв. и са установени за внасяне в размер на 4506,65 лв. С основното решение съдът е отменил РА, потвърден с решението на решаващия орган за определените данъчни задължения за ДДС за данъчен период м. 02.2008 г. в размер на 9020,33 лв. и за данъчен период м. 07.2008 г. в размер на 4468 лв. Съдът е приел, че наличието на фактури с посочен в тях VIN на получателите е безспорно обстоятелство, а транспортирането на стоките от България до Румъния е доказано с представените в хода на ревизионното производство товарителници, които съдържали подписи и печати на изпращач, превозвач и получател, като за едната доставка-тази до "Минелфо С. Р. Л." е налице и потвърждаване на получаването, като тези данни не били опровергани с информацията, получена от румънската данъчна администрация по линията на обмен на информацията, тъй като тя се свежда до това, че румънските фирми не били открити и след изпратени покани никой не се е явил, но няма данни, нито твърдения, че ВОД не са осъществени. По молба на ЕТ "Бояна - Диляна - Боян Стоянов" съдът е постановил решение за поправка на очевидна фактическа грешка. В това решение като правилен е посочен текстът" с който на ЕТ "Бояна - Диляна Боян Стоянов", със седалище и адрес на управление гр. Кардам, ул. "Албена" № 8, представлявано от Боян Стоянов са определени данъчни задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период м. 02.2008 г. -ДДС в размер на 3139,13 лв. и лихви - 1883,53 лв. и за данъчен период м. 07.2008 г. ДДС в размер на 14 724,42 лв. и лихви - 4506,65 лв." Върховният административен съд счита, че в конкретния случай, за яснота следва да се произнесе първо по жалбата срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Настоящият съдебен състав преценява решение № 2990/19.12.2011 г. като правилно. Съдът е бил изправен пред допусната от него очевидна фактическа грешка при посочване на размера на установените за внасяне задължения с обжалвания РА, в частта му потвърден с решение № 92 от 16.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна. Както се посочи по-горе след решението на решаващия орган, с ревизионния акт се установяват следните задължения 3139,13 лв. с лихва върху него в размер на 1883,53 лв.; за м. 07.2008 г. ДДС в размер на 14724,42 лв. и е установена лихва в размер на 4 506,65 лв. Неправилно в решението за поправка е употребен изразът "определени" вместо коректният израз " установени за внасяне" Върховният административен съд преценява като неправилно в една част основното решение, а именно в частта, в която е отменен РА относно начисления ДДС във връзка с непризнатия ВОД до "Минелфо С. Р. Л.". В тази част от спора, административният съд е формирал необоснован извод, който е резултат от липсата на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, относими по този въпрос. Съдът е отменил РА в посочената част приемайки, че са изпълнени изискванията на чл. 45 от ППЗДДС и са налице документи, доказващи доставката, както и такива доказващи транспортирането на стоката до територията на Румъния. Като документ за доставката, съдът е кредитирал издадената фактура от жалбоподателя, а като документ, доказващ транспорта е кредитирал международната товарителница, в чиято клетка 24 са налице подпис и печат на получателя. Съдът се е позовал и на обстоятелствата, че фактурата е осчетоводена в счетоводството на жалбоподателя, както и че е налице плащане по нея. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема следното: Обстоятелството, че доставчикът разполага с документите, визирани в чл. 45 от ППЗДДС не означава, че при оспорване тяхната доказателствена сила не може да бъде оборена. В конкретния случай приходният орган не е дал вяра на подписа и печата в кл. 24, в международните товарителници за превоза на царевицата с получател "Минелфо С. Р. Л.", както и на потвърждението от този получател, тъй като са налице други - противоположни данни (румънският получател не е открит на адреса, както и не е декларирал ВОП по въпросната фактура) за тази сделка. При тези противоречиви данни, в тежест на жалбоподателя е било, да установи чрез други допустими доказателствени средства твърдяния от него положителен факт, а именно, че стоките по издадената от него ф. № 7 от 21.02.2008 г. са транспортирани на 21.02.2008 г. от територията на страната до територията на Румъния. Твърдението на жалбоподателя не се доказва, нито с декларацията от превозвача - "Дорион Тотал" ООД (Александър Фертсу)", нито с пътно прехвърлителните разписки от същата дата. От описанието в международните товарителници става ясно, че превозвачи на стоката по въпросната фактура са румънската фирма - "Дорион Тотал " ООД и българската фирма ЕТ "Агротачи Станислава Стоянова". Също така от съдържанието на товарителниците става ясно, че транспортът е осъществен с товарни превозни средства с регистрационни номера - В 70FZG, CT 2586, CT07-YYI, B-65-VXA и ТХ 5374 рх. От справката, дадена от Агенция "Пътна инфраструктура" (лист 256, 255, 245, 253, 252 от делото) е видно, че за част от автомобилите с румънски регистрационни номера не са регистрирани плащания за пътни такси за периода м. 02.2008 г., а за другата част от тези автомобили с румънски регистрационни номера няма плащане на пътна такса за 21.02.2008 г. Видно от справката, изпратена от Агенция "Пътна инфраструктура" е, че за МПС с румънски регистрационни номера са заплащани такси в размер на 7 евро, каквато е дневната такса за ползване на пътната инфраструктура от ППС с чуждестранна регистрация (чл. 38 от Тарифа № 12 за таксите, които се събират в системата на Министерството на финансите по ЗДТ (отм.), в сила към м. 02.2008 г.). Липсата на данни по делото за платена винетна такса за пътни превозни средства с румънски регистрационни номера В 70FZG, CT07-YYI, B-33-EYM за 21.02.2008 г. означава, че превозните средства с посочените регистрационни номера не са ползвали пътната инфраструктура на РБългария за посочения период. От друга страна, пътно-прехвърлителните разписки № № № 1, 2, 3 и 4 от 21.02.08 са представени едва с възражението срещу ревизионния доклад, а не преди това в хода на проверката от приходния орган на документи за доставките при ревизираното лице, което обстоятелство не позволява да се направи категоричния извод, че тези пътно-прехвърлителни разписки са съществували и към този по-ранен момент. От събраните писмени документи по делото, не се установява ЕТ "Агротафчи" да притежава ППС с регистрационен номер тх 5374 рх, какъвто е описан в международната товарителница и пътно-прехвърлителна разписка № 1. Съвкупната преценка на посочените по- горе обстоятелства, а именно липсата на данни за платена винетната такса за 21.02.2008 г. за ППС с румънски регистрационни номера, късното представяне на пътно-прехвърлителните разписки и липсата на данни по делото ЕТ "Агротафчи" да притежава товарен автомобил с регистрационен номер ТХ 5374 рх обосновава извода, че на 21.02.2008 г. не е извършван превоз на стоки от България към Румъния от "Дорион Тотал " ООД с камиони с регистр. номера В 70FZG, CT07-YYI, B-33-EYM и от ЕТ "Агротафчи " с ПТС с рег. номер ТХ 53-74. Този извод разколебава доказателствената сила на международните товарителници и потвърждението от румънския получател, поради което само тези документи не са достатъчни, за да се направи обоснован извод, че стоката по процесната фактура е транспортирана от България до Румъния. Като е стигнал до различен извод, първоинстанционният съд неправилно е преценил вкл. и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства. Тази неправилна преценка е довела до необоснования извод, че стоката по фактурата е транспортирана до Румъния. Жалбоподателят не спори, че стоката по фактура № 7/21.02.08 г. е изведена от склада му и е реализирана. Установено е от приходния орган, че по счетоводни данни тази стока е отписана от счетоводството на ревизирания субект. След като не се установи тази стока да е изведена извън България в Румъния, то обоснован е изводът на приходния орган, че тя е реализирана на вътрешния национален пазар при което ревизираният субект е дължал начисляване и внасяне на ДДС върху стойността й. Като са определили ДДС върху стойността на стоката, приходните органи са приложили правилно материалния закон. Решението на административния съд в посочената част следва да се отмени, а вместо това жалбата срещу РА в същата част се отхвърли като недоказана, а от там и като неоснователна. Правилно е решението на административния съд в частта, в която е отменен РА относно начисления ДДС във връзка с непризнатия ВОД по фактура № 13/13.07.2008 г. с получател "Атлас Лил 2008 С. Р. Л.". Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - договори с фирмите превозвачи, лицензите на последните за извършване на международен товарен превоз, тахошайбите за извършения превоз по маршрута Кардам - Констанца и Констанца - Кардам за периода 12 - 13.07.2008 г., документите за собственост на ПТС води до извод за достоверност на съдържанието на международните товарителници за превоза на стоката по въпросната фактура. От друга страна, установено е, че румънският получател е декларирал ВОП по тази фактура, с което се елиминира рискът от данъчна загуба. Напротив, ако се приеме тезата на приходния орган, ще се стигне до двойно облагане с ДДС на една и съща сделка. Решението на административния съд в тази част от спора, като правилно следва да се потвърди. С оглед изхода на спора, следва да се измени и решението в частта относно отговорността за разноските. Пропорционално на уважената част от жалбата на жалбоподателят се дължат разноски в размер на 2181 лева. На ответника в първоинстанционното производство се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 235 лв. пропорционално на отхвърлената част от жалбата. След компенсация на жалбоподателят следва да се присъдят разноски за първата съдебна инстанция в размер на 1946 лв. Следователно, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта на присъдените разноски за разликата над 1946 лв. до пълния присъден размер. За касационната инстанция на ответното дружество се дължат разноски в размер на 1030 лв. пропорционално на отхвърлената част от касационната жалба. Воден от горните съображения, Върховният административен съд,