Решение № 7058 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3889/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д., чрез адв. Н. Бангеев срещу решение 975 от 06.03.2025 г. по адм. дело 997/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик (АС-Пазарджик), с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт /РА/ Р-16001323005902-091-001 от 25.04.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 311 от 10.07.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността на касатора в качеството ѝ на едноличен собственик на капитала и управител на Ултино ЕООД за данъчни и осигурителни задължения на дружеството в общ размер на 302 857,15 лв., от които 200 535,64 лв. главница и 102 321,51 лв. лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, като е формирал необоснован и неправилен извод за материална законосъобразност на РА. Поддържа, че приходните органи не са установили наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността й по чл. 19, ал. 2 ДОПК в качеството й на управител на Ултино ЕООД. Излага доводи, че дружеството разполага със вземания в размер на 1360000 лв., за които ответникът не е установил несъбираемост. Акцентира върху липсата на доказана причинно-следствена връзка между поведението на управителя на дружеството и невъзможността за събиране на публичните задължения. Иска отмяната на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира разноски. Ответната страна директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Янев оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Пазарджик е бил Ревизионен акт Р-16001323005902-091-001 от 25.04.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 311 от 10.07.2024 г. на директорa на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността на А. Н. Д., в качеството ѝ на едноличен собственик на капитала и управител на Ултино ЕООД, за непогасените задължения на посоченото дружество, като за отчетни периоди от 01.10.2018 г. до 30.06.2020 г. са определени задължения за разчитане на данък върху добавената стойност с бюджета в размер на 158518.81 лв. и лихви за просрочие в размер на 80 287.53 лв.; за отчетни периоди 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. са определени задължения за лихви за корпоративен данък в размер на 11,91 лв.; за отчетни периоди 01.10.2018 г. до 30.09.2020 г. са определени задължения за вноски в професионален пенсионен фонд в размер на 4318,21 лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 2290,37 лв.; за отчетен период 01.10.2018 г. до 31.01.2021 г. са определени задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на 8 781,00 лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 4611,00 лв.; за отчетен период 01.10.2018 г. до 31.12.2020 г. са определени: задължения за вноски за здравно осигуряване за осигурители в размер на за държавно обществено осигуряване за осигурители в размер на 6 519,09 лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането им с бюджета в размер на 3 445,96 лв.; задължения за вноски за държавно обществено осигуряване за осигурители в размер на 19 029,63 лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането им с бюджета в размер на 9 898,04 лв.; задължения за вноски за универсален пенсионен фонд за осигурители в размер на 3 368.90 лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 1 776,70 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА, като е приел за установени предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността му. Първоинстанционният съд е посочил, че ревизираното лице в качеството си на управител на Ултино ЕООД е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски, възникнали в период, през който лицето е бил управител. Дружеството не разполага с имущество за погасяването им. Невъзможността за погасяване на вземанията е потвърдена според съда и от събраните в хода на ревизията данни за образуваното изпълнително дело 180540028/2018 г., което производство е прекратено поради липса на имущество и авоари на банковите сметки на търговеца. В контекста на изложеното е приел, че дружеството е задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, съответно А. Д. е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Като основание за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът е определил извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Изложил е съображения, че от данните за касова наличност на дружеството по оборотна ведомост за 2020 г. се установявало, че към 31.12.2020 г., са били налични парични средства в размер на 409 518,85 лв., а по оборотна ведомост за 2021 г., към 31.12.2021 г. са били налични парични средства в размер на 286 098,15 лв. За отчетната 2022 г. била подадена ГДД по чл. 91, ал. 1 ЗКПО, в която сумата в размер на 286 098,15 лв. била посочена в увеличение на счетоводния финансов резултат. Декларирана била и сума в размер на 14 304,91 лв. по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвърто тримесечие на 2022 г. с която е заявен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ. АС - Пазарджик е акцентирал върху декларираното от управителя на дружеството, а именно, че към 27.10.2022 г., дружеството не разполага с парични средства в брой и няма обособено място за съхранение на парични средства в брой. В подкрепа на изводите си съдът се е обосновал със заключението по ССчЕ, според което през 2022 г. е отразена само една операция по кредита на сметка 501 Каса със сумата в размер на 286 098,15 лв. срещу дебит сметка 609 Други разходи, с посочено основание скрито разпределение на печалбата и вид документ МО. Административният съд е съобразил, че Д. е единственото физическо лице, което може да се разпорежда с парични средства и имущество на дружеството. Посочил е и извършените плащания от банковите сметки на дружеството в общ размер на 16759,00 лв. за погасяване на чужди задължения за конкретно посочени автомобили, без основание за това. Първостепенният съд е изложил съображения, че публичните задължения са установени съобразно декларация в съответствие с правилото по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Формирал е извод, че поведението на управителя по непогасяване на публичните задължения на дружеството за ревизирания период не можело да се квалифицира като добросъвестно. Съдът е заключил, че причината за невъзможността за заплащане на публичните задължения е разпореждането на ревизираното лице с касовата парична наличност на дружеството, посредством предприето скрито разпределение на печалбата и заплащането на задължения на трети лица с финансови средства на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за законосъобразност на процесния РА при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. Отговорността по чл. 19 ДОПК е субсидиарна по смисъла на чл. 20 ДОПК, тъй като се ангажира отговорност на трето лице за задължения за данъци и/или осигурителни вноски на юридически лица и това е видно, както от самата правна норма, така и от приетото в ТР 5/29.03.2021 г. по тълк. дело 7/2019 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. По чл. 19, ал. 2 ДОПК за прилагането на която предпоставките за ангажиране на отговорността на управител на юридическо лице, какъвто е касаторът, са следните: 1. Задълженото лице да е управител или член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 3. Недобросъвестно извършено действие и/или бездействие на субекта по т. 1, посочена по-горе; 4. Причинно - следствена връзка между недобросъвестното действие и невъзможността да се съберат публичните задължения за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Отговорността на физическото лице изрично законодателят е приел, че е до размера на намаленото имущество на дружеството, вследствие на недобросъвестното действие на субекта (управител) по чл. 19 ДОПК. Субсидиарността на тази отговорност означава да е налице връзка между третото лице - субект на посочената отговорност и юридическото лице, носител на задължения за данъци и/или осигурителни вноски. А. Д. е материалноправно легитимирана като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на Ултино ЕООД. За процесните периоди на 2018 г., 2019 г. и 2020 г., дружеството има непогасени публични задължения по подадени ГДД по чл.92 ЗКПО, по СД по ЗДДС, данък върху доходите на физическите лица по трудови и приравнени на тях правоотношения и задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО, УПФ и ППФ като осигурител в общ размер на 302 857,15 лв., от които 200 535,64 лв. главница и 102 321,51 лв. лихви, тъй като в изброените периоди е била управител на задълженото лице. В случая всички задължения на дружеството, по отношение на които е предприето осъществяване на отговорността на неговия управител, са установени, съобразно декларация, подадената по нормативно установения за това ред. С арг. от чл. 105 ДОПК минималното съдържание на декларацията включва посочване на основата и размера на дължимия данък и/или ЗОВ /вж. и чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от Наредба Н-8/ и СД по ЗДДС. При това положение обстоятелството, че процесните публични задължения не са установени с влязъл в сила ревизионен акт, не изключва отговорността на касатора по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Достатъчно в тази насока е да се посочи правилото на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, според което, принудително изпълнение се предприема въз основа на: декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Тоест, декларацията е годно изпълнително основание и удостоверява, подлежащите на изпълнение задължения към бюджета, така както са заявени с нея. Спорни са останалите кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 19, ал.2 ДОПК, а именно: отчуждил ли е ревизираният имущество на главния длъжник посредством извършени плащания в натура или в пари от неговото имущество, представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент; действал ли е ревизираният недобросъвестно и вследствие на отчуждаването намаляло ли е имуществото на дружеството така, че то да не е в състояние да заплати публичните си задължения. Съгласно §1, т.5, б.а ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от лицето дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквото и да е форма в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б.а и б. Действително, в своята практика Върховният административен съд е имал възможност да посочи, че само поради факта, че осчетоводената сума не е налична в касата на дружеството, не може да се приеме, че с нея е извършено скрито разпределение на печалбата от страна на неговия управител. В случая както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство, в съответствие със заключението на ССчЕ, е установено, че през 2022 г. е отразена само една операция по кредита на сметка 501 Каса" със сумата в размер на 286 098,15 лв. срещу дебит сметка 609 Други разходи, с посочено основание скрито разпределение на печалбата и вид документ МО. За 2022 г. е подадена Годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО вх. 1300И0349761 от 20.06.2023 г. (л.1848, том VІІ), в която сумата в размер на 286 098,15 лв. е посочена в увеличение на счетоводния финансов резултат, като Разходи, непризнати за данъчни цели. Съобразно Протокол П-16001322193531-073-001 от 17.02.2023 г. (л. 935, том IV), на 27.10.2022 г. е посетен адрес за кореспонденция на дружеството, като на място едноличният собственик на капитала и управител на дружеството А. Д. е декларирал, че към 27.10.2022 г. дружеството не разполага с парични средства в брой и няма обособено място за съхранение на парични средства в брой. С тази декларация дружеството, чрез неговия управител, всъщност е направило извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, а именно, че липсващата към 27.10.2022 г. сума е скрито разпределена печалба. Разпоредбата на чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, сочи, че в тежест на управителя на дружеството е да следи за начисляването и декларирането на дължимите от дружеството данъчни и осигурителни задължения във връзка с дейността на същото. Според писмените обяснения на Д. същата е предоставяла всички документи за осчетоводяване на счетоводните къщи, които са обслужвали дружеството, като РЛ е била запозната със съдържанието, оперирала е с платежните средства и е кореспондирала с партньори. Правилно първостепенният съд е съобразил, че Д. е единственото физическо лице, което може да се разпорежда с парични средства и имущество на дружеството. По делото не се твърди и не се установява трето лице, различно от едноличния собственик на капитала на дружеството, да е придобило под някаква форма въпросните парични средства. От факта, че в случая не са налични разходни касови ордери, платежни нареждания или други документи, в които изрично да е вписано, че сумата е получена от Д., не означава, че тя е придобита от друго, трето лице (в този смисъл Решение 327 от 12.01.2023 г. на Върховния административен съд по адм. д. 3254/2020 г.). В хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано /както е в случая/, че то няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестността е налице. В качеството си на управител на Ултино ЕООД А. Д. не може да не е знаела за задълженията на дружеството, които са установени в подавани от нея декларации по чл. 105 ДОПК. На следващо място, от банкови сметки с титуляр Ултино ЕООД, в полза на Сожелиз България ЕООД и Порше Лизинг ООД, в периода след 15.11.2018 г. до 08.03.2019 г. са преведени парични суми в общ размер на 16 759,00 лв. за погасяване на чужди задължения за конкретно посочени автомобили, без основание за това. В хода на ревизионното производство е констатирано, че Ултино ЕООД не притежава собствени автомобили от основаването си до момента, а също така няма сключени лизингови договори. При липсата на твърдени и установени данни за нещо различно, следва да се приеме, че управителят и едноличен собственик на капитала на търговското дружество е извършил парични плащания от собствения на дружеството финансов ресурс, които не са свързани с дейността на дружеството, а са извършени за погасяване на задължения на трети лица, които не са основани на договорни или други някакви отношения, установени между въпросните трети лица и дружеството. Следователно, както е констатирал първоинстанционният съд, от данните за касова наличност на дружеството, съгласно оборотна ведомост се установява, че към 31.12.2020 г. са налични парични средства в размер на 409 518,85 лв., към 31.12.2021 г. са налични парични средства в размер на - 286 098,15 лв., към 27.10.2022 г. не са налични парични средства, т.е. с намаляването на касовите наличности на дружеството и при наличието на знание за вече образувано изпълнително дело за събиране на вземанията от държавата спрямо главния длъжник, както и при липсата на други активи на дружеството, обосновано съдът е заключил изпълнението на всички материалноправни предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК от управителя на Ултино ЕООД в съответния размер. Към датата на издаване на обжалвания в настоящото производство РА на управителя на дружеството не може да обезпечи или плати съществуващите задължения, поради доказаната от приходните органи липса на имущество. Счетоводните активи, съставляващи вземания на дружеството от трети лица, не съставляват налично имущество или парични средства, които са годни да обезпечат или послужат като обект на изпълнение на задълженията на юридическото лице към бюджета. Следва да бъде посочено, че при реализиране на отговорността по реда на чл. 20 ДОПК приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Този извод следва от приобщените доказателства относно действията, предприети от публичния изпълнител по образуваното спрямо Ултино ЕООД изпълнително дело от 2018 г., което производство е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК. Обосновано първостепенният съд е съобразил, че се установява наличието на изискуемата уникална каузална връзка между поведението на управителя на Ултино ЕООД и невъзможността да се погасят изискуемите и ликвидни задължения на дружеството. Действията са извършени неправомерно от ревизираното лице, тъй като към момента на извършването им то е знаело за наличието на установени, изискуеми и ликвидни задължения на дружеството и невъзможността да бъдат платени процесните, така както са декларирани от самото лице с подадените от него декларации по чл. 105 ДОПК. По отношение на сочената от касатора преустановена дейност на дружеството с оглед подадената на 01.07.2020 г. молба за обявяване в несъстоятелност на дружеството, следва да се посочи, че няма влязло в сила решение на ОС - Пазарджик, с което длъжникът "Ултино ЕООД да е заличен от търговския регистър. Следователно, основният носител на задължението продължава да съществува като правен субект към датата на образуване на ревизионното производство. С оглед на така изложените съображения се обосновава изводът, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираната в качеството й на управител на задълженото лице, с оглед на което оспореният РА е законосъобразен както в частта на установената с него главница, така и относно начислените лихви. Спрямо задължението за лихви следва да бъде съобразено Тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 по тълкувателно дело 7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, според което отговорността на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК. Като е обосновал този извод, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и като съобрази приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на Съда на ЕС , в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1700 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение