Решение № 5687 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14235/2019 г.

Решение № 5687 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14235/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Цанев от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Челебиев, срещу решение № 812/11.11.2019 г., постановено по адм. дело № 288/2019 г. по описа на Административен съд Хасково. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено при допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ Пловдив при ЦУ на НАП в депозирани по делото възражение и писмена защита, подадени от процесуалния представител юрск. Стоянов, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Прокурорът от Върховна административен прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на Г. Цанев срещу ревизионен акт /РА/ №Р-16002618003140-091-001/23.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 85/12.02.2019 г. на ДД "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в потвърдената и обжалвана по съдебен ред част, в която на Г. Цанев за данъчен период 2017 г. е установено допълнително годишно задължение за данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 3178, 86 лв. и съответни лихви, както и вноски за ДОО – 2441, 59 лв. и съответни лихви, вноски за ЗО – 1415, 42 лв. и лихви и вноски за ЗДПО-УПФ – 884, 63 лв. и лихви. За да отхвърли жалбата срещу РА в тези му части, първоинстанционният съд е приел, че фактическите и правни изводи на ревизиращите органи, са законосъобразни и ги е споделил. Съдът е приел, че спорът е относно начина на счетоводното отразяване на сделката по безвъзмездното прехвърляне на предприятието на ЕТ – по договор за дарение от 06.04.2017 г. между Д. Цанева като прехвърлител и РЛ като надарен, с предмет – търговското предприятие на ЕТ "Денива-Д. Цанева" като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл. 15 ТЗ. РЛ е отразило резултата от сделката в счетоводния си баланс като Резерви - 25931, 20 лв., а според приходните органи и предвид икономическата изгода за придобиващия е следвало да се отрази като реализиран извънреден приход, подлежащ на облагане по ЗКПО относно получените безвъзмездно придобити активи на същата стойност. Съдът е възприел тезата на приходните органи като е обосновал изводите си съобразно събраните по делото доказателства, установената фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2 АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които касационният съд възприема като свои. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ, според която не се смята за доход полученото по дарение, не е приложима в случая, тъй като не е извършено заличаване на едноличния търговец при прехвърляне на предприятието му като съвкупност от активи и пасиви. В резултат от безвъзмездното придобиване за ревизираното физическо лице, в качеството му на ЕТ, е налице нарастване на икономическата изгода под формата на придобиване на активи като е обложена положителната разлика между стойността на придобитите активи и пасивите, представляваща подлежащ на облагане приход по смисъла на ЗКПО и приложими счетоводни стандарти. Следвало е в изпълнение изискванията на ЗСч придобитите активи да бъдат отчетени като други извънредни приходи и в момента на възникването им – датата на вписване на сделката в търговския регистър, независимо от момента на получаването или плащането им. Относно установените задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО правилно и приходните органи, а впоследствие и първостепенния съд са приели, че след като извършените доставки, по които ревизираното лице е получило приходи, то те са във връзка с икономическата му дейност като едноличен търговец, поради което дължими са и определените за внасяне осигурителни вноски. Предвид правилно определената данъчна основа за облагане на посочените по-горе данъчни задължения, то и задължителните осигурителните вноски правилно са установени. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и заявената претенция от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова се дължи съобразно материалния интерес в размер на 749 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение