Решение № 12852 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7161/2016 г.

Решение № 12852 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7161/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 879/28.04.2016 г., постановено по административно дело № 821/2015 г. по описа на Административен съд - П. Решението се оспорва в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-26-1402438-091-01/16.12.2014 г., потвърден с Решение № 198/11.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., относно установените в тежест на ЕТ " Филита - Ф. И." задължения по ЗДДС и по ЗДДФЛ, като не се оспорва в частта, с която е отменен акта относно установените с него задължения за осигурителни вноски на основание чл. 124а ДОПК. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, в оспорената му част, като постановено в противоречие на материалния и процесуален закон, без да се сочат конкретни нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е извършил обоснована преценка на събраните доказателства, а част от изложените изводи не отговарят на обективната истина. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт, в частта относно установените задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, Ф. Г. И., с ЕТ "Филита - Ф. И.", се представлява от адвокатите Райчева и Канева, които я оспорва по съображения, развити в писмена защита. Молят оспореното съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, и претендират присъждане на направените по делото разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд - П. е извършил цялостна преценка за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, както изисква разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК. Приел е, че актът е постановен от надлежно снабден с правомощия за това материално компетентен орган и в законоустановената форма, но се явява незаконосъобразен поради неточните фактически констатации в него и направените въз основа на тях неправилни изводи. Установено е, че ЕТ "Филита - Ф. И." е осъществявал дейност като едноличен търговец и е стопанисвал магазин, находящ се в гр. С., от който е търгувал на дребно с цигари, хранителни и други стоки. Съдът се е концентрирал върху съществения спор в случая, а именно налице ли е реално извършване на доставки на стоки, обективирани във фактури, издадени през 2007 г. и 2008 г. на ЕТ "Филита - Ф. И." от доставчиците: "Д. Х." АД, "Касика" ЕООД, "Дарли" ООД, "В." ЕООД и "М. К. Е. К. Б." ЕООД. Приходните органи са възприели извода за реалност на доставките на стоки по фактури, издадени от петимата доставчици, въз основа на представените от тях писмени обяснения и документи. Тъй като тези стоки не са били осчетоводени от едноличния търговец, са приели наличие на данни за неотчетени приходи, от които би следвало да се формира данъчна печалба, увеличен е облагаемия оборот на търговеца със сумите по неотчетените от него фактури, при което ревизиращия екип е установил, че към 31.12.2007 г. е достигнат облагаем оборот над 50 000 лева, тоест за периода от 15.01.2008 г. до 31.05.2009 г. лицето дължи ДДС за всички извършени облагаеми доставки. Ревизираното лице от своя страна е оспорило този извод с твърдението, че не е получило реално стоките, предмет на фактурите, независимо от тяхното издаване и отчитане от посочените доставчици. В хода на съдебното производство са събрани множество доказателства, допуснати и изслушани са заключения от съдебно - почеркова и съдебно - счетоводна експертиза. В оспореното решение се съдържа подробен и аргументиран анализ на установените по делото факти, след което е възприет извода за недоказаност на осъществени доставки по част от спорните фактури, които не са подписани от ревизираното лице като "получател". Правилно съдът е приел за определящ характерът на стоките, предмет на спорните доставки които са родово-определени вещи. Поради това от значение за доказване на релевантния факт за преминаването им в разпореждане на ревизираното лице, е същите да са индивидуализирани, било чрез постигнато съгласие между страните по сделката, обективирано в двустранно подписан документ между тях, било с предаването им на купувача. За преобладаващата част от доставките, фактурите, издадени от посочените доставчици не са били подписани от получателя, както и липсват други подписани от него документи за получаване на стоките в търговския обект. Фактурите са отразени от доставчиците в счетоводните извлечения, но съдебният състав е приел, че същите не съставляват годно доказателство, тъй като не е установено, че са създадени или ползвани от лицата, които са ги представили, съгласно изискванията на чл. 54, ал. 3 ДОПК. На следващо място е отбелязано отсъствието на доказателства, установяващи извършено от търговеца плащане на стоките, както и обстоятелството, че не е изследван въпросът с транспортиране на стоките. Представени са пътни листи, издадени само от един от доставчиците, от съдържанието на които не може да се установи, че транспортираната стока е била предназначена за обекта на едноличния търговец. В касационната жалба се акцентира на законовото положение, съгласно което липсата на подпис във фактурите, не е съществено за формата им. Това действително е така, но този факт, съобразен с липсата на други подписани документи и/или доказателства, установяващи реалност на спорните доставки, не може да обоснове предположението на приходната администрация за това, че ревизираното лице е получило стоките, реализирало ги е в своята дейност и е укрило приходи от това. Изводите, въз основа на които се вменяват данъчни задължения не могат да почиват на предположения, а следва да са подкрепени от събрани по надлежния ред доказателства. Констатациите на ревизиращите органи се основават най-вече на едностранното документиране на сделките от страна на доставчиците, което не е достатъчно да обоснове възникване на данъчна тежест за лицето. В същото време, съдът е приел за доказани доставките, обективирани в 19 броя от процесните фактури, в които чрез заключението на вещото лице - графолог е установено, че се съдържа подпис за "получател", положен от Ф. Г. И. При така установените факти, правилно е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, имаща за задача да се преизчислят неотчетените приходи от продажби на стоки, вземайки предвид сумите по фактурите, подписани от ревизираното лице, както и тези, издадени от "М. К. Е. К. Б." ЕООД. Вещото лице е установило, че след извършеното от него преизчисляване, облагаемият оборот на търговеца към нито един момент от релевантния период, който е от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г., не е достигнал размера от 50 000 лева, следователно не е възникнало задължението за регистрация по ЗДДС. Р., след като не е достигнат облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС, то начисленият данък върху добавената стойност се явява недължим. По същата причина, с ревизионния акт не е следвало да се определя и данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г., тъй като за тази година лицето е подлежало на облагане с годишен патентен данък, за което облагане не е отпаднало основанието съгласно чл. 61з, ал. 1, т. 1 ЗМДТ. Предвид изложените мотиви, оспореното решение, с което е отменен ревизионния акт, възлагащ в тежест на ЕТ "Филита - Ф. И." задължения по ЗДДС и по чл. 48 ЗДДФЛ, е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на процесуалните представители на ответника по касация за присъждане на разноските, сторени в хода на касационното производство, които са в размер на 1 500 лева за платено по банков път адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение