Решение № 3658 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5763/2011 г.

Решение № 3658 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5763/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ню Сии Лоджистикс" ЕАД, срещу решение № 470 от 28.02.2011 г. на Административния съд - гр. Варна, постановено по адм. дело № 4116 от 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1020713 от 11.08.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 750 от 25.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно прилагане на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено въпреки наличието на висящ спор по отношение законосъобразността на РА. Освен това се твърди, че с обжалвания АПВ не е било конкретизирано и вземането на приходната администрация. Впоследствие се поддържа, че актът е незаконосъобразен предвид постановеното решение на Върховния административен съд № 10590 от 14.07.2011 г. по адм. дело № 1507 от 2011 г. по описа на Върховния административен съд - първо отделение, с което е потвърдено решение № 2557 от 13.12.2010 г. по адм. дело № 2768 от 2010 г. на Варненския административен съд. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа частната жалба срещу определение № 1745 от 28.03.2011 г., постановено по същото дело. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност както на касационната жалба, така и на частната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, след като прецени допустимостта на двете жалби - частната и касационната, и изложените в тях касационни основания за отмяна и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: И двете жалби са подадени в законоустановените срокове, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил АПВ № 1020713 от 11.08.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 750 от 25.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който е извършено прихващане на ДДС за възстановяване в размер на 4833,81 лв. с изискуеми вземания за данък върху доходите на чуждестранни юридически лица за 2007 г., установени с РА № 0301000031 от 01.04.2010 г., в размер на 496 966,06 лева. Съдът е отхвърлил жалбата срещу акта, като е приел, че е възникнало задължение за данъци, след като има издаден РА, в който са констатирани възникнали задължения за данъци в по-ранен момент, и в конкретния случай е изпълнено условието задължението да е възникнало преди подаването на СД, като в случая РА е от 01.04.2010 г., а СД е подадена на 13.05.2010 г. Основал се е на това, че самият закон задължава органа по приходите да извърши прихващане на изискуеми задължения за данъци и това действие не е преценка по целесъобразност на органа и поради това той не е длъжен да излага мотиви, а е достатъчно посочването на обстоятелства за наличие на задължение в данъчно-осигурителната сметка с тяхното основание и размер. С оглед наличието на изискуеми задължения по посочения РА съдът е приел, че с обжалвания АПВ законосъобразно е извършено прихващане на подлежащия на възстановяване ДДС по подадените от лицето справки-декларации. Така постановеното решение е неправилно поради новонастъпили факти от значение за делото, настъпили след издаването на процесния АПВ и постановеното решение, които съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, приложим субсидиарно по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, следва да бъдат взети предвид. С влязло в сила решение № 10590 от 14.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1507 от 2011 г., Върховният административен съд е оставил в сила решение № 2557 от 13.12.2010 г., постановено по адм. дело № 2768 от 2010 г. по описа на АС - гр. Варна. С последното е бил отменен РА № 0301000031 от 01.04.2010 г., с който за посочените в него задължения е било извършено прихващането на сумите за възстановяване. След като определените задължения за 2007 г., с които е било извършено процесното прихващане, са отменени, то издаденият АПВ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Предвид това неоснователна се явява и частната жалба срещу определението за разноски, касаещи присъждане на юрисконсултско възнаграждение на дирекция "ОУИ" в размер на 430 лв., въпреки че настоящият състав не споделя съображенията на първоинстанционния съд, касаещи приложението на чл. 80 ГПК, в настоящия случай. С оглед изложеното обжалваното решение следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният АПВ. По делото се следват разноски на жалбоподателя в размер на 75 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,