Решение № 9914 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2594/2017 г.

Решение № 9914 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2594/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Видиан -1" ЕООД гр. С. Загора срещу решение № 299 от 05.12.2016 г. по адм. д. № 367/2016 г. на Административен съд С. З., с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1536 от 28.07.2016 г., издадена от ИД Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" - С. З., с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, е приложена принудителна административна мярка - спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на автобус марка "Мерцедес" с рег. № СТ5762ВС, собственост на " Видиан-1" ЕООД и определяне като място за домуване охраняем паркинг в гр. С. Загора, кв. "Индустриален", ул. "И. А." .№..., Заявява касационни основания за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя в оспорената заповед не е посочено коя от двете материалноправни предпоставки за издаване на административния акт е налице, съдът не отговорил на този въпрос. И. доводи, че при издаване на заповедта не са спазени разпоредбите на процесуалния закон, като не е посочен адресата на акта. Нарушена е разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК, тъй като не е посочен адресата на индивидуалния административен акт. Счита, че мярката е наложена преди да е постановена заповедта, с оглед на което е без правно основание, което води до нищожност на заповедта. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел за установено въз основа на съставения АУАН сер. А-2015, № 213950 от 27.07.2016 г. и събраните по делото гласни доказателства, че на посочените в акта за установяване на административно нарушение дата, място и обстоятелства, А. И. - водач на автобус марка "Мерцедес" с рег. № СТ5762ВС, собственост на фирма "Видиан -1" ЕООД, е извършвал превоз на пътници. Не е спорно и е потвърдено от доказателствата по делото, че превозът е осъществяван с пътнически автобус, в изпълнение на договор от 02.06.2016 г., с който "Е. И." АД - гр. С. Загора е възложил на "Видиан -1" ЕООД, считано от 06.06.2016 г., да извършва пълно транспортно обслужване за всички смени на работниците и служителите на възложителя от местоработата им - с посочен адрес и до местоживеенето им, по график, срещу определена цена, като транспортното обслужване се извършва с МПС, собственост на изпълнителя. С оглед на посочения договор приел за доказано, че изпълняваният на 27.07.2016 г. от А. И., като водач на автобус марка "Мерцедес" с рег. № СТ5762ВС, собственост на "Видиан -1" ЕООД превоз, е възмезден превоз на пътници по определени маршрут и график, което го определя като обществен превоз на пътници, под формата на специализиран автобусен превоз. За извършвания с посоченото МПС обществен превоз на пътници, превозвачът "Видиан- 1" ЕООД е следвало да притежава изискуемите съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП документи. Не се спори по делото, че за автобус марка "Мерцедес" с рег. № СТ5762ВС, собственост на "Видиан 1" ЕООД, към датата на извършената от контролните органи на Областен отдел "Автомобилна администрация" - С. З. проверка и констатирането на нарушението - 27.07.2016 г., превозвачът не е разполагал нито със заверено копие от лиценз на Общността, нито с удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Р. Б., нито превозното средство е било включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. С оглед на това е направен извод, че е изпълнено материалноправното основание по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, за прилагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, без основа на безспорните фактически обстоятелства, че е налице основанието по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, за прилагане на принудителната административна мярка. Правилно за неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за липса на конкретизация на коя от предвидените в закона материалноправни предпоставки за налагане на ограничението се основава заповедта. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, на основание на която е издадена оспорената заповед, изисква кумулативното наличие на две условия: 1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Прието е, че административният акт е обоснован с фактите и обстоятелствата, възприети от административния орган като релевантни за наличието на нормативно регламентираните материалноправно предпоставки, с които законът свързва прилагането на мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП - извършен на 27.07.2016 г. от А. И. И. обществен превоз на пътници с автобус марка "Мерцедес" с рег. № СТ5762ВС, собственост на фирма " Видиан-1" ЕООД и липсата на изискуем от закона документ за осъществяване на дейността. Следователно изпълнено е както общото изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и специалното такова по чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП за постановяване на мотивиран административен акт. В мотивите на заповедта са записани всички хипотези на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтТ, касаещи липсата на изискуем документ за осъществяване на дейността, в случая липсва удостоверение за обществен превоз на пътници, какъвто фактически е извършван и тази хипотеза е посочена в заповедта. Правилно за неоснователно е прието и възражението на жалбоподателя, че в нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК, не е посочен адресатът на оспорения административен акт. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП предвижда налагането на принудителна административна мярка по отношение на МПС, с което се извършва обществен превоз без съответните документи. От съдържанието на правните последици на приложената мярка, свързани с възпрепятстване движението на ППС, за което е установено, че с него се осъществява обществен превоз на пътници или товари без изискуемите се документи за извършване на дейността, следва извода, че адресати на наложената мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, са водачът на МПС и неговият собственик. В случая в оспорената заповед са посочени както водачът на МПС - А. И. И., така собственикът на автобус марка "Мерцедес" с рег. № СТ5762ВС, с което МПС се е осъществявал обществен превоз на пътници без съответните документи - "Видиан-1" ЕООД, на които лица е разпоредено да се доведе до знанието обжалваната заповед. Законът не е посочил изрично спрямо кого се налага принудителната административна мярка. Твърденията на касационния жалбоподател, че мярката е наложена преди да бъде издадена заповедта, поради което административния акт е нищожен са неоснователни. Проверката е извършена на 27.07.2016 г., когато са свалени и отнети табелите с регистрационния номер, а заповедта е издадена на 28.07.2016 г. Със свалянето и отнемането на табелите с регистрационен номер се изпълнява заповедта за спиране от движение на моторното превозно средство, която подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, поради което обстоятелството, че заповедта на налагане на принудителната административна мярка издадена на следващия ден на 28.07.2016 г. не води до нищожност. Към момента на издаване на заповедта е налице основанието за налагане на принудителната административна мярка. Представеното в касационното производство решение № 129 от 20.04.2017 г. по адм. д. № 63/2017 г. на Административен съд С. З., с което е отменено наказателното постановление, издадено във връзка с оспорената заповед, не води до други изводи, тъй като основанията за законосъобразност на издаденото наказателно постановление в административнонаказателно производство по реда на ЗАНН са различни от основанията за законосъобразност на наложената принудителна административна мярка по АПК. Наказателното постановление е отменено поради това, че не е ясно дали водачът не притежава изискуемите документи или че не ги е представил при проверката. В настоящото административнопроизводство по прилагане на принудителна администативна мярка по реда на АПК е посочено и установено, че жалбоподателя не притежава изискуемия от закона документ за извършване на дейността по превоз на пътници. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение