Решение № 13919 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4216/2010 г.

Решение № 13919 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4216/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от ю. к. Десислава Данаилова - пълномощник на Кмета на община Варна Кирил Йорданов, срещу решение № 641/7.12.2009 г. по адм. дело № 464/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е постановено тълкуване на влязлото в сила решение № 979/18.12.2007 г. по същото адм. дело № 464/2007 г. Касационният жалбоподател счита тълкувателното решение за неправилно - не е съобразено с материално-правните и процесуално правни норми и с приетите по делото доказателства и не е обосновано. Твърди, че с това решение не се тълкува решението, чието тълкуване е поискано, а по същество се подменя волята на съда по тълкуваното решение. В тълкуващото решение съдът е излязъл извън пределите на тълкуването и се е опитал чрез тълкуване да подмени волята си, обективирана в тълкуваното решение. Според касатора той се опитва да "възстанови" на жалбоподателите освен 723 кв. м, които безспорно са им възстановени с решение № 979/2007 г., допълнително 157 кв. м, за които волята на съда е недостатъчно ясно изразена в същото решение, и още допълнително 11 кв. м, за да стане площта на имота вече 891 кв. м, каквато е площта на имота по КП 2003 г., основание за което не се съдържа нито в тълкуваното решение, нито в приетия по делото доказателствен материал, нито в закона и в крайна сметка обжалваното решение не тълкува действителната воля на съда, изразена в тълкуваното решение. Касаторът счита, че в частта му, в която съдът е оставил без уважение искането за тълкуване на решението по отношение на масивната сграда, решението също е неправилно, като заявява, че в диспозитива на решение № 979/2007 г. сградата не е описана - не е ясно дали се възстановява отчуждената едноетажна сграда, представляваща една малка част от сградата, построена в имота или се възстановява триетажна сграда - във вида и след надстрояването и пристрояването й. Моли обжалваното решение № 641/07.12.2009 г. да бъде отменено и вместо него да се постанови тълкуване на цялото решение № 979/18.12.2007 г. по адм. дело № 464/2007 г., в посочен конкретно смисъл. Допълнително е постъпило и писмено Становище с подробни съображения. Ответниците - Димитър Василев Видинлиев, Вяра Василева Попова, Борислав Любенов Димитров, Катя Петрова Кънчева, Цветанка Кънчева Василева, Емилия Йорданова Иванова и Асен Георгиев Стоманяков, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е правилно и е съобразено с материално - правните норми и с приетите по делото доказателства, обосновано е и следва да се остави в сила. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че правилно е приел съда, че следва да се възстанови имота, ведно със сградата както е бил отчужден и правилно е отменен отказът на жалбоподателя. А наличието на спор относно факта дали се касае за реституиране на едноетажната сграда или на тази, която към момента на отмяната е вече надстроена, е ирелевантен в настоящия спор, тъй като в тази част с молбата се иска преразглеждане на вече решен спор. Страните могат да предявят претенциите си по гражданско правен ред, но не и по реда за тълкуване на процесното решение. Поради изложеното прокурорът счита, че следва да се отхвърли молбата за тълкуване. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното: С решение № 641/7.12.2009 г. по адм. дело № 464/2007 г., в производство по реда на чл. 45 от ЗАП (отм.) вр. чл. 194 от ГПК (отм.), Варненски окръжен съд, Административно отделение, Втори състав, постановява тълкуване на влязло в сила решение № 979/18.12.2007 г. по адм. дело № 476/2007 г. (след извършена поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 19/28.01.2010 г. в диспозитива на решението, да се чете адм. дело № 464/2007 г.) по описа на ВОС като се счита, че се отменя отчуждаването на имот, който съставлява към момента на отчуждаването имот пл. № 16 в кв. 6 по КП от 1965 г. на гр. Варна с площ от 880 кв. м и който имот е идентичен към момента на възстановяването с ПИ 1064 по КП от 2003 г. на гр. Варна с площ от 891 кв. м. С втори диспозитив съдът оставя без уважение молбата в останалата й част относно тълкуване по отношение на масивната сграда в процесния имот. Първоинстанционният съд е приел, че следва да извърши тълкуване на решението в частта му за дворното място, а по отношение на сградата е приел, че не следва да прави тълкуване, защото постановеното от него решение е ясно. Посочил е, че отчуждаването се отменя така както то е било осъществено и следва да се възстанови имотът, ведно със сградата, както е бил отчужден. При тези абсолютно верни съображения, необоснован се явява постановения резултат по тълкуването, че се отменя отчуждаването на имот, който съставлява към момента на отчуждаването имот пл. № 16 в кв. 6 по КП от 1965 г. на гр. Варна с площ от 880 кв. м и който имот е идентичен към момента на възстановяването с ПИ 1064 по КП от 2003 г. на гр. Варна с площ от 891 кв. м. По този начин чрез тълкуването съдът подменя първоначалната си воля, изразена в решение № 979/18.12.2007 г., че се отменя отказът на Кмета на Община Варна да отмени отчуждаването и че се възстановява на правоимащите правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. "Шейново" № 18, съставляващо имот пл. № 16 в кв. 6 по плана на 8-ми подрайон на града, с площ от 723 кв. м, а по план от 880 кв. м (ведно с находящата се в мястото масивна сграда). В противоречие на собствения си извод в решение № 641/7.12.2009 г., че имота се възстановява ведно със сградата, както е бил отчужден и затова е и отменен (с решение № 979/18.12.2007 г.) административния акт - отказът на Кмета на Община Варна за отмяна на отчуждаването на процесния имот и находящата се в него масивна сграда, в същото тълкуващо решение съдът е посочил, че според трайната съдебна практика, при липса на подробно описание, предмет на собственост е сградата, такава, каквато съществува. Във връзка с постъпилата пред Варненския окръжен съд от община Варна, представлявана от Кмета Кирил Йорданов, чрез пълномощника юрисконсулт Десислава Данаилова молба за тълкуване на съдебно решение № 979/18.12.2007 г., постановено по адм. дело № 464/2007 г., следва да се отбележи следното: Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно. А то е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на съдебния акт, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства или от новопредставени доказателства. В противен случай може да се замени волята на съда и да се пререши правният спор по същество, което е недопустимо по реда на тълкуването. Дори и да е неправилно, след като няма ред за последващо обжалване, или решението не е било обжалвано, или по каквато и да е друга причина съдебният акт е влязъл в сила, не може чрез института на тълкуването да се цели постигането на друг, различен правен резултат. Освен това, по реда на тълкуването не могат да се дават указания как да се приложат правните последици на влезлия в сила съдебен акт. Тълкуването не е и средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила решение. С оглед тези общи принципни правила, в конкретния случай постановеното от Варненския окръжен съд на девет страници решение № 979/18.12.2007 г. по адм. дело № 464/2007 г., не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в трите диспозитива е ясно изразена и базирана на безспорно установената по делото сложна фактическа и правна обстановка. Искането за тълкуване на влязло в сила решение не е ограничено със срок както по разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от отменения ГПК, така и съгласно действащия към настоящия момент чл. 251 от ГПК. Единствената предвидена забрана е да се тълкува решение, което вече е изпълнено. В случая няма данни решението, на което се иска тълкуване да е изпълнено, което предпоставя процесуалната допустимост на молбата. Същата обаче се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е отбелязал в мотивите на първото си решение, че предмет на производството е изследване на предпоставките за отмяна на отчуждаването, така както същото е осъществено и в тази връзка не са релевантни площите на имота, описани в нотариалните актове, а разликите в отразеното между плана, одобрен със Заповед № 13/26.02.1962 г. на Председателя на ИК на ГНС, и протокол № 30/3.06.1972 г. на комисията по § 85 от ППЗПИНМ, назначена със заповед № 38/10.01.1972 г. на Председателя на ГНС - Варна, доколкото именно чрез тези два акта се осъществява отчуждаването на процесния имот. Затова е приел, че доколкото и двата акта са правнорелевантни за възникване на факта на отчуждаване и оттам на отмяна на отчуждаването, то площта на имота следва да бъде описана така, както е отразена в тях. Въз основа на тези свои съображения съдът отменя отказа на Кмета на Община Варна, обективиран в Решение № 1073/14.12.1992 г., да отмени отчуждаването на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. "Шейново" № 18, съставляващо имот пл. № 16 в кв. 6 по плана на 8-ми подрайон на града, с площ от 723 кв. м, а по план от 880 кв. м, (ведно с находящата се в мястото масивна сграда) и възстановява на Димитър Василев Видинлиев, Вяра Василева Попова, Борислав Любенов Димитров, Катя Петрова Кънчева, Цветанка Кънчева Василева, Емилия Йорданова Иванова и Асен Георгиев Стоманяков, правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. "Шейново" № 18, съставляващо имот пл. № 16 в кв. 6 по плана на 8-ми подрайон на града, с площ от 723 кв. м, а по план от 880 кв. м, (ведно с находящата се в мястото масивна сграда). Това е волята на съда в тълкуваното решение и тя не може да се променя в тълкуващото решение. Отчуждаването се отменя и се възстановява собствеността само върху това, което е било отчуждено. Обема на реституцията се определя от отчуждителните документи. В случая цитираната от съда Заповед № 13/26.02.1962 г. на Председателя на ИК на ГНС не се намира в кориците на изпратеното във ВАС във вид ксероксно копие адм. дело № 464/2007 г., нито сред документите в останалите приложени в същия вид дела - № 159А/1993 г. по описа на Варненския окръжен съд (ВОС), № 3592/1995 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), № 4775/2004 г. по описа на ВАС, № 2126/2004 г. по описа на ВОС, № 5139/2007 г. по описа на ВАС, № 2276/2008 г. по описа на ВАС, поради което не може да се коментира от настоящия състав. Още по първото дело с № 159А/1993 г. има Служебна бележка от 17.11.1993 г. със съдържание, че в архива на Община - Варна не се намира заповед № 13 от 26.02.1962 г. на Председателя на ИК на ГНС. Площта на отчуждения имот е посочена в оценителния Протокол № 30 от 3.06.1972 г. на комисията по § 85 от ППЗПИНМ, и тя е описана така "дворно място от 723 кв. метра". Оценката на тази площ не е променена със съдебното решение от 30.10.1972 г. на Варненския градски съд, гражданска колегия по гр. дело № 2158/1972 г., а е прието, че дворното място от 723 кв. метра е правилно оценено. Следователно това е площта на отчуждения имот и само тя подлежи на възстановяване (като не се коментира въпросът дали изобщо са били налице предпоставките за това). Волята на съда във влязлото в сила съдебно решение е ясна и не се е нуждаела от допълнително тълкуване, каквото е направил съдът в тълкуващото си решение. Затова същото ще трябва да бъде отменено в тази му част и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли подадената от кмета на Община Варна молба за тълкуване в тази й част. По отношение на втория диспозитив от тълкуващото решение № 641 от 7.12.2009 г., настоящият състав намира, че в тази си част решението следва да бъде оставено в сила, но като краен резултат. Правилно съдът е отбелязал, че в първото си решение ясно е визирал волята си, че следва да се възстанови имотът, ведно със сградата, както е бил отчужден, но впоследствие е развил такива съображения, от които може да се направи извод, че се възстановява сградата в съществуващия й вид, а е безспорно обстоятелството, че тя е надстроена и пристроена, за да бъде пригодена за мероприятието, за което е била отчуждена - за "Детски дом". Принципно е положението, че може да се отмени отчуждаването само на това, което е отчуждено и респективно да се възстанови правото на собственост само в рамките на този обем. В конкретния случай отчуждената сграда е описана в оценителния протокол № 30 от 3.06.1972 г. на комисията по § 85 от ППЗПИНМ като масивна жилищна сграда строена 1923 г., електрифицирана, водоснабдена, с канализация, дюшеме - от 136з м, а според съдебното решение от 30.10.1972 г. на Варненския градски съд по гр. дело № 2158/1972 г., с което е изменена оценката й - масивната жилищна сграда, измерена от вещото лице е 1392з. Само в този вид сградата може да бъде предмет на реституция, независимо от последващите промени в строително отношение. Недопустимо е да се върне имот, повече от притежавания към момента на отчуждаването. Доколкото съдът в основното си решение е обсъждал въпроса за характера на пристрояването и надстрояването и дали то представлява промяна на вече съществуваща сграда, присъединяване на нови обекти без самостоятелно значение към главна вещ, или изграждане на нова сграда, то това има отношение към извода му за квалифицирането на случая по чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността), а не към извода му по искането за тълкуване в смисъл дали се отменя отчуждаването и възстановява собствеността върху едноетажна или триетажна масивна сграда. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,