Решение № 6050 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1473/2015. г.

Решение № 6050 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1473/2015. г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бобов дол против решение № 194/23.12.2014 г. по адм. дело № 291/2014 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответницата по касационната жалба - Румяна Петрова Иванова, от с. Голема фуча, област Кюстендил изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че е правилна преценката на съда, че постановеният отказ от отпускане на целева помощ за отопление, потвърден с решение на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Кюстендил, е в нарушение на материалния закон, доколкото е основан и мотивиран с обстоятелства, които не са релевантни за възникване и упражняване на това право. В същото време, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, приемайки за установено обстоятелството, че претендиращото подпомагане лице съжителства на семейни начала с друго лице и не е извършил надлежна проверка относно материалноправните предпоставки за възникване правото на целева помощ за отопление в хипотезата на § 1, ал. 2 ДР ППЗСП. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 194/23.12.2014 г. по адм. дело № 291/2014 г. Административен съд - гр. Кюстендил е отменил като незаконосъобразна заповед № 0171/12.09.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бобов дол, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2014 - 2015 г. на Румяна Петрова Иванова, от с. Голема фуча, Община Бобов дол. Изпратил е преписката на административния орган за произнасяне по молба-декларация вх. № 0171/22.08.2014 г. на Румяна Петрова Иванова, от с. Голема фуча, Община Бобов дол при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Румяна Иванова е подала молба-декларация вх. № 0171/22.08.2014 г., в която е декларирала изискуемите по закон обстоятелства във връзка с искането за получаване на социална целева помощ за отопление с твърдо гориво. Посочила е, че съжителства с лицето Асен Алексиев Юруков, като обитава неговото жилище в с. Голема фуча. Изготвеният на 12.09.2014 г. социален доклад е потвърдил този факт и социалният работник е направил предложение за отказ за отпускане на социална помощ, мотивирайки го с това, че лицето не отговаря на чл. 8 от ППЗСП във вр. с § 1, ал. 2 от ДР на ППЗСП. Тези изводи са материализирани като мотиви към първоначалния индивидуален административен акт и потвърдителното решение на горестоящия административен орган. В съдебното производство Иванова отрича, че живее на съпружески начала с Асен Юруков, но признава, че обитава неговото жилище, тъй като няма собствено. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че тези обстоятелства са надлежно установени в производството пред административния орган и че промяната в позицията на лицето се дължи на негова защитна позиция в опит да бъдат преодолени съображенията на административния орган. Налице са основанията по § 1, ал. 2 от ДР на ППЗСП, според които съжителстващите на семейни начала се подпомагат като семейство. Ирелевантни в случая са обстоятелствата, че лицето, с което съжителства Иванова е с различен постоянен адрес. Правилно съдът е отбелязал, че нито законът, нито приложимите разпоредби на чл. 2 от Наредба № РД - 07 - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление съдържат изискване, лицата живеещи при хипотезата на § 1, ал. 2 от ДР на ППЗСП да имат един и същ постоянен адрес, а когато това не е налице да бъде основание за отказ за отпускане на помощта. Съгласно § 1, т. 3 и т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за българските лични документи "постоянен адрес" е адресът в населеното място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението, а "настоящ адрес" може да бъде постоянният адрес или друг адрес на който лицето живее. Постоянният адрес при социалното подпомагане има значение за определяне на териториално компетентния орган, но не е сред материалноправните основания, детерминиращи наличието на правото на социално подпомагане. Законосъобразно съдът е отбелязал, че за да се отпусне или откаже отпускането на целева помощ за отопление на Румяна Иванова, следва да се установи освен съжителството на семейни начала с друго лице, но и отчитайки този факт да се изследват материалноправните основания по чл. 2 от Наредба № РД - 07 - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Втората категория обстоятелства, не са обсъждани от административния орган при издаване на оспорения индивидуален административен акт и като е постановил неговата отмяна административният съд законосъобразно е върнал преписката за издаване на нов акт съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания. По изложените съображения атакуваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209 АПК и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение