Решение № 12514 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5569/2010 г.

Решение № 12514 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5569/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от ЕТ "КОЛАР - Киран Коларов" - гр. София чрез процесуалния му представител адв. Радева срещу решение № 20 от 15.02.2010 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 5793/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 2000800013 от 10.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1335/3.09.08 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, изводите на съда не кореспондират с доказателствата по делото. Неправилно съдът е приел, че не са представени доказателства за реалността на доставките. Съдът не е обсъдил заключението на СТЕ, което е прието без възражения от страните и не е изложил мотиви в своето решение, защо не приема това заключение. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Господинова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Административният съд подробно е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства и е приел, че нито в ревизионното производство, нито в съдебното производство са представени достатъчно доказателства, установяващи реалността на доставките по процесните три фактури. От фактическа страна по делото се установява следното: Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по три фактури, издадени от "Акордтранс" - ЕООД, а именно: Ф. № 165/25.11.05 г. с предмет "Осигуряване на звукова постпродукция на игрален филм "Бунтът на ЕЛ"; Ф. № 166/28.11.05 г. с предмет "Осигуряване на монтажно студио, генериране на специални ефекти в компютър". Ф. № 289/30.01.06 г. с предмет "Плащане съгласно договор за изработка на рекламни материали". Представен е договор от 4.01.06 г. за изработване на рекламни материали по заявка на възложителя и приемо-предавателен протокол от 30.01.07 г. за приемане на следните рекламни материали: проекти на печатните рекламни материали, ТВ-трейлъри; плакати, рекламни листовки, покани за премиера, фланелки, ключодържатели, аудио-клип, билбордове, карета за прес-реклама; трансперанти, уеб сайт на филма. Установено е, че не е налице плащане на данъчната основа по фактура, а само на ДДС. Според настоящия съдебен състав, правилен е изводът на съда, че по Ф. № 289/30.01.06 г. с предмет "Плащане съгласно договор за изработка на рекламни материали" представените доказателства не установяват реално осъществяване на доставката. При липса на извършено плащане и недоказано изработване и предаване на рекламните материали към датата на фактурата, същата не установява реално настъпило данъчно събитие - от една страна. От друга страна, не са представени доказателства за направени разходи от страна на доставчика за изработването на тези рекламни материали. Представен е договор от 22.09.05 г., според който изпълнителят се задължава да осъществи саунд дизайн на игралния филм "Бунтът на ЕЛ", запис на насинхронни ефекти, запис на надсинхронен диалог, запис и монтаж на оригинални музики, премикс и изработване на мишунг; премикс и изработване на международна фонограма; генериране на специални ефекти в компютъра, осигуряване на тонстудио и монтажно студио. От заключението на СТЕ се установява следното: При видеомонтажа първо се изчистват видимо неподходящите по различни причини дубли. Одобрените дубли се навързват по хронология. Следва фин монтаж, който се осъществява от творческия екип. Изчистват се детайлите и се добавят специални ефекти и връзки между епизодите, докато се стигне до финалната монтажна версия. Звуковата обработка /саунд дизайн/ започва с обработка на оригиналния звук, направен по време на снимките. Този сигнал се изчиства от паразитни, излишни шумове и сигнали и се записва на отделен аудио-канал. След обработката остават говор и допълнителни звукови ефекти, направени по време на снимките. На друг канал се добавят "атмосфери" - основен звуков фон /градски шум, звукове от улицата или от селото/. На трети канал се нанасят надсинхронни ефекти - гръмотевици, дъжд, звук от чупене на стъкло и пр. На четвърти канал се записва музикален фон, съпътстващ действието на филма /авторска музика/. Звуците и звуковите ефекти се вземат от библиотеки, съпътстващи специализирания софтуер за аудио дизайн или от интернет. След окончателното завършване на процеса на звуковия дизайн, отделните канали се записват на електронен носител и се предават на специализирана лицензирана лаборатория за извършване на смесване /Мишунг/. В България има две такива лаборатории - ODA VISION и NEW IMAGE ВULGARIA. Според вещото лице, дейностите по видеомонтажа и аудио обработката, изброени по-горе, могат да бъдат осъществени с прякото участие на творческия екип в помещения без особени технически и технологични изисквания, оборудвани с компютър от среден или над среден клас и специализиран, който може да бъде безплатен, софтуер. Отново, според вещото лице, посочените в сметка 204 на доставчика: машина за каширане, 3 бр. компютри, флексопечат устройство, скенер, цветен лазерен принтер и 2 бр. лазерни принтери са достатъчни като оборудване за изпълнението на услугите. При извършената насрещна проверка на доставчика в офиса му, находящ се на ул. "Цар Самуил" № 124-128, вх. А, ап. 1, резултатите от която са обективирани в протокол № 2217-2782/20.10.06 г., органът по приходите е констатирал, че данъкът по процесните фактури е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). По Ф. № 165/25.11.05 г. и по Ф. № 166/28.11.05 г. разплащането на данъчните основи е извършено в брой. ДДС е платен по "ДДС-сметка на доставчика". Фирмата разполага с кадрови потенциал с квалификация за извършването на услугите - четирима дизайнери и системен администратор. Според констатациите в протокола, обаче, не са представени доказателства за наличието на собствено или наето тонстудио и монтажно студио, нито документи за наличие на необходимата техника. Според протокола, това е офисът на фирмата, в която се води и нейното счетоводство. Това обстоятелство, както и констатациите, че в оборотната ведомост на доставчика не фигурират сметки от група 20 за заведени ДМА, не са начислявани амортизации за активите, фактурите от доставчиците за закупуването на техниката не са включени в техните дневници за продажбите, фактурите и извлечението от сметка 204 е представено впоследствие, са дали основание на органът по приходите и на съда да приеме, че тези документи са недостоверни. Отново според съда и органа по приходите, твърдението на жалбоподателя, че услугите са извършени в офиса на дружеството-доставчик, което е наето по договор за наем, не са доказани. Представен е договор за наем, чийто срок е изтекъл на 15.04.03 г. и анекс към него, който е с дата 20.10.06 г. Липсват доказателства за това, че през периода м. септември - м. ноември 2005 г. дружеството-доставчик е имало договорни наемни отношение за този офис. Следва да се посочи, че в договора от 22.09.05 г. изпълнителят се е задължил да осигури тонстудио и монтажно студио. Ако действително посочените услуги могат да бъдат осъществени в неговия офис, то поемането на такова задължение за осигуряване специално на тонстудио и монтажно студио се обезсмисля. Освен това, нито работещите в офиса, нито счетоводителя, за които се твърди, че са присъствали при насрещната проверка, не са обяснили, че услугите са извършени от тях именно в този офис и с наличната техника. Протоколът е връчен на управителя Иван Александров Грозданов лично и от негова страна бележки, обяснения или възражения относно констатациите за непредставяне на доказателства за осигуряването на тонстудио и монтажно студио, както и за липсата на доказателства за наличието на собствена или наета техника, не са направени. Ако услугите действително бяха извършени в офиса на фирмата и с техниката, която е била налична, тогава логично е това да е обяснено от управителя и да се представят документите, установяващи закупуването на тази техника и завеждането й по сметка 204 още при връчването на протокола. Отделно от това, следва да се посочи, че според договора, изпълнителят е поел задължението да извърши и изработване на мишунг. Според заключението на вещото лице, след окончателното завършване на процеса на звуковия дизайн, отделните канали се записват на електронен носител и се предават на специализирана лицензирана лаборатория за извършване на смесване /мишунг/. В България има две такива лаборатории - ODA VISION и NEW IMAGE ВULGARIA. Следователно, това смесване не може да се извърши от доставчика в неговия офис, с посочената техника и персонал, а доказателства за предаването на електронния носител в някоя от двете специализирани лаборатории не са представени, нито пък доказателства за направени от доставчика разходи във връзка с осъществяването на тази услуга от специализирана лаборатория. Това, че, според вещото лице, принципно част от услугите могат да се извършат в помещение, което не е необходимо да отговаря на специални технически и технологични изисквания, от компютърни специалисти и с компютри и софтуер, който може да се свали безплатно от интернет, е възприето от съда, но преценката на останалите доказателства не води до категоричен извод, че услугите действително са извършени от посочения доставчик по посочения от жалбоподателя начин. С оглед на изложеното, решението на АС-София-град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде оставено без уважение. Такова му е присъдено за първоинстанционното производство, а в чл. 161, ал. 1 от ДОПК не е предвидено присъждането на юрисконсултско възнаграждение на администрацията за двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,