Решение № 6988 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4113/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от С. А. Б. с адрес гр. Неделино, [улица], против Решение № 72 от 20.01.2026г. на Административен съд- Смолян по адм. дело № 401/2025г. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение № 21-53-20-37/06.11.2025г. на директора на ТП на НОИ – Смолян, оставящо в сила разпореждане [номер]/1/ от 20.08.2025г. на Ръководителя на ПО – Смолян в обжалваната част, в която е определена начална дата 22.07.2025г. на отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно с искане за отмяната му. Не сочи касационни отменителни основания, но от съдържанието на жалбата се извеждат като такива необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът, директорът на ТП на НОИ-Смолян, чрез процесуален представител юрисконсулт, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. А. Б. против цитираното решение на директора на ТП на НОИ- Смолян, оставящо в сила разпореждане от 20.08.2025г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Смолян, с което е отпусната пенсия за ОСВ на С. А. Б., считано от 22.07.2025г., началната дата на която е предмет на спор в настоящето съдебно производство. Не се спори, че през 2023г. е подадено заявление от Б. за отпускане на пенсия за ОСВ, по което е постановен отказ с разпореждане от 02.11.2023г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Смолян, поради недостигащ осигурителен стаж. Разпореждането е влязло в сила като не обжалвано, след което по съдебен ред е установен осигурителен стаж, който не е достигал за отпускане на пенсията. Такъв стаж е установен по съдебен ред с влязло в сила решение на Районен съд- Златоград, след което отново е подадено заявление за отпускане на пенсия, отпусната с обжалваното разпореждане, считано от 22.07.2025г. По формираната претенция за началната дата съдът е приел, че началната дата е 22.07.2025г., както е приел административният орган, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Спорът в касационното производство е относно приложението на материалния закон за началната дата на отпускане на пенсията. При подадено заявление през 2023г. от Б., материалните предпоставки се преценяват към този момент на упражненото право на лична пенсия. Към този момент не е достигал осигурителен стаж, поради което правото не е било налице и правилно е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е влязло в сила като не обжалвано. Правоотношението с ТП на НОИ- Смолян по това заявление е приключило, както правилно е приел и съдът в мотивите си към обжалваното решение. След установяване на трудов стаж по съдебен ред и подадено заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като отново се преценяват предпоставките за упражненото право на пенсия към момента на новото заявление, прието е, че е налице правото и е отпусната пенсия, но с дата, следваща от момента на подаване на новото заявление. Това е правилното приложение на материалния закон, като е без значение по рано подаденото заявление за отпускане на пенсия, по което е постановен отказ и е влязло в сила. За да има правно значение заявлението, подадено през 2023г. е следвало да бъде спряно производството пред административния орган или пред съда до влизане в сила на съдебното решение за установяване на трудов стаж по съдебен ред, каквито действия не се установяват да са се осъществили. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като се споделят мотивите на съда към обжалвания съдебен акт. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 102.26 евро на основание чл. 143 АПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение