Решение № 242 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2010 г.

Решение № 242 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на М. М. М. от [населено място] против решение № 977/01.07.2010 г. по гр. дело № 1192/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 73/04.02.2010 г. по гр. дело № 999/2009 г. на Карловски районен съд и е допусната делбата на процесния имот-представляващ дворно място от 795 кв. м. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба М. П. М. и В. Н. М. от [населено място] изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение. Ответниците Г. И. Ч. и С. Г. Ч. от [населено място] не изразяват становище по касационната жалба. В производството по чл. 288 ГПК е постановено определение № 305/22.03.2011 г. по гр. дело № 1459/2010 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., с което е допуснат касационен контрол на въззивното решение, защото е констатирано противоречие със съдебната практика в Постановление № 2/1982 г. на Пленума на ВС, както и противоречие с останалата съдебна практика на ВКС по въпроса допустима ли е делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и принадлежат на отделни съсобственици на парцела, както и по въпроса допустима ли е делба на парцели, в които е изградена етажна собственост. За да отмени първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск за делба, по отношение на недвижим имот: дворно място, цялото застроено и незастроено от 795 кв. м., находящо се в [населено място], съставляващо УПИ № * кв. * по плана на града и да постанови въззивния си акт, с който е допуснал делбата на същия имот, при съответни квоти, съобразно правата на съсобствениците - * ид. ч. общо за ищците при режим на СИО, * ид. ч. за М. М. и * ид. ч. за ответниците Г. и С. Г. също при режим на СИО, въззивният съд е приел неотносимост към казуса на задължителните указания в Постановление № 2/1982 г. на Пленума на ВС. Констатирал е, че са налице отделни четири жилищни обекта, собственост на различни лица и намиращи се в две самостоятелни сгради, всяка една при режим на етажна собственост, но дворното място не било неразделно свързано с всяка една от сградите, за да е обща част и към двете сгради, а това бил основният смисъл на задължителното постановление на Пленума на ВС. К. съд счита, че въззивното решение противоречи на Постановление № 2/1982 г. на Пленума на ВС, както и на съдебната практика, според която е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са обект на собственост и принадлежат на отделни съсобственици на парцела, както е недопустима и делбата на парцели, в които е изградена етажна собственост. Установено е по делото, че процесният имот, представляващ дворно място УПИ-* кв. * по плана на [населено място] е съсобствен между страните, видно и от представените нотариални актове, легитимиращи ги, както следва: М. и В. М. - на * ид. ч. в режим на СИО, М. М. - на * ид. ч. и Г. и С. Ч. - на * ид. ч. в режим на СИО. В дворното място са изградени две жилищни двуетажни сгради и други две сгради, представляващи гараж и търговски обект. Ищците М. притежават и самостоятелен първи жилищен етаж от 110 кв. м. от двуетажната масивна жилищна сграда, заедно с построените в имота гараж от 20 кв. м. и търговски обект-сграда с обслужваща функция-вулканизатор, с площ от 45 кв. м. Ответницата М. М. освен на ид. част от дворното място е собственик и на целият втори етаж, * ид. ч. от таванско помещение и помещение от избения етаж, а ответниците Г. и С. Ч. притежават целия първи етаж, * ид. ч. от таванското помещение и три помещения от приземния етаж от втората двуетажна жилищна сграда в имота, представляваща етажна собственост, т. е. процесното дворно място, в което са изградени две жилищни двуетажни сгради, в които всяка от страните притежава отделни етажи от етажната собственост, както и други две сгради, със самостоятелен статут, представлява обща част, а съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС делбата на общи части е недопустима. По изложените съображения неправилното решение следва да бъде отменено и постановено друго, с което искът за делба, касаещ съсобствен недвижим имот, УПИ * кв. * по плана на [населено място] следва да се отхвърли и тъй като касаторката не претендира разноски по делото такива не се присъждат, затова ВКС на РБ, II-ро г. о.