Решение № 4701 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14892/2012 г.

Решение № 4701 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14892/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Производството по делото е образувано по касационна жалба на Величко Кирилов Вецев от с. Казичене против решение № 5633 от 26.10.2012 г. по административно дело № 6436/2012 г., с което Административен съд София - град е отхвърлил жалбата му против решение № РО-378 от 23.05.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 3711277045 от 24.02.2012 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в СУСО. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се претендира отмяна на оспореното съдебно решение. Ответникът по касация - директорът на СУСО, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петрова, моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. С медицински протокол № 117 от 30.08.1957 г. на Величко Кирилов Вецев е призната военна инвалидност, като му е определена трета група инвалидност, на което основание с решение № 83956 от 12.09.1957 г. на същия е отпусната пенсия за военна инвалидност, считано от 23.07.1957 г., която е получавана от него до 01.01.1958 г. По предложение за пенсиониране от 16.12.1992 г. с разпореждане № 581775 от 29.12.1992 г. на Величко Кирилов Вецев е отпусната пожизнено лична пенсия за изслужено време и старост, считано от 01.12.1992 г., определена с разпореждане от 03.07.2000 г. за осигурителен стаж и възраст, многократно преизчислявана и осъвременявана. По негово заявление от 18.02.2011 г. въз основа на представено решение на ТЕЛК от 02.02.2011 г. (необжалвано, в което липсва определен процент за военна инвалидност) му е отпусната лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО. Със заявление № 01006033 от 01.08.2011 г. Вецев е депозирал искане за пенсия за военна инвалидност. С писмо № П 65-03/09.08.2011 г. жалбоподателят е уведомен, че за отпускане на исканата пенсия е необходимо да представи актуално ЕР на ТЕЛК с определен процент трайно намалена работоспособност и с призната причинна връзка военна инвалидност. В изпълнение на дадените указания Величко Кирилов Вецев е представил ЕР № 2403/17.11.2011 г. с дата на инвалидизиране 15.06.1957 г. досежно военната инвалидност и с определена трайно намалена работоспособност 50% за военната инвалидност. С процесното разпореждане № 3711277045 от 24.02.2012 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в СУСО - НОИ на основание чл. 97 от КСО е възобновена (възстановена) личната пенсия за военна инвалидност на Величко Кирилов Вецев, за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70.99 на сто от 17.11.2011 г. пожизнено по заявление, подадено на 01.08.2011 г. Оспорено по административен ред от Вецев с претенцията, че пенсионният орган неправилно е определил началната дата на пенсията му, която следвало да се отпусне от 15.06.1957 г., когато се е инвалидизирал при изпълнение на наборната си военна служба, това разпореждане по същество е потвърдено от главния директор на СУСО с решение № РО-378 от 23.05.2012 г., предмет на съдебна проверка в производството по чл. 145 - 178 от АПК във връзка с чл. 118 от КСО пред Административен съд София - град. За да не уважи сезиралата го жалба срещу решението на главния директор на СУСО първоинстанционният съд е приел, че ако и Величко Вецев да е военноинвалидизиран от 15.06.1957 г., длъжностното лице по пенсионно осигуряване правилно е определило за начална дата на личната пенсия за военна инвалидност на жалбоподателя датата на придобиване на правото - 17.11.2011 г., когато с експертно решение на ТЕЛК за първи път му е определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане с причинна връзка военна инвалидност 50 на сто. Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото и трябва да бъде споделен. Решаващият съдебен състав е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, изложените съображения за които в мотивите на проверяваното съдебно решение се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно са тълкувани приложимите за казуса норми на чл. 13 и чл. 14 от отменения вече Закон за пенсиите (ЗП), влязъл в сила на 01.01.1958 г., на чл. 46 и чл. 116 от Правилника за неговото прилагане (ППЗП, отм.), на чл. 85, ал. 1-2, чл. 86, ал. 1, чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, и на чл. 1, ал. 1, чл. 2 и чл. 65 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Неоснователно е касационното оплакване за материална незаконосъобразност на съдебното решение, с оглед на това, че отмененият вече Закон за пенсиите е влязъл в сила на 01.01.1958 г., а първоначалната пенсия за военна инвалидност на Вецев е отпусната по-рано (през 1957 г.). Касаторът не държи сметка, че дори в хипотезата на вече отпусната военноинвалидна пенсия, какъвто е неговият случай, именно влезлият в сила на 01.01.1958 г. ЗП и ППЗП от 15.01.1958 г. (и двата нормативни акта са отменени понастоящем) са приложими досежно преизчисляването й и определянето на групата инвалидност и размера й - чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от ЗП (отм.), защото съгласно чл. 49, ал. 4, изр. първо от същия закон заварените пенсионери с военноинвалидна пенсия, при преосвидетелстване се привеждат към група инвалидност и получават пенсията си при определените в този закон размери. Именно с влизането в сила на новия закон, който по категоричен начин е определил инвалидността от трета група като срочна, е преустановено изплащането на тази пенсия, предвид което фактът, че в медицинския протокол от 1957 г. липсва посочена дата за преосвидетелстване, не следва да се тълкува като пожизнено определена военна инвалидност, и съответно при липсата на законово изискуемото преосвидетелстване не е било налице правото на получаване на такава пенсия. Вецев е сезирал компетентните органи с ново искане за получаване на лична пенсия за военна инвалидност едва през 2011 г., когато според действащата уредба в КСО, за отпускане на пенсия за военна инвалидност вече не е достатъчно лицето да е пострадало по време на военна служба, а се изисква трайно намалената работоспособност вследствие на това увреждане да бъде 50 % и над 50 %, което да е удостоверено с експертно решение на ТЕЛК. За първи път 50 % ТНР по причина военна инвалидност е призната на Вецев на 17.11.2011 г., с което е изпълнено условието на чл. 86, ал. 1 от КСО, следователно едва на тази дата той е придобил правото на лична пенсия за военна инвалидност. При наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за отпускане на лична пенсия за военна инвалидност с начална дата 17.11.2011 г., законосъобразно пенсионният орган му е отпуснал такава от същата, съобразявайки приложимата редакция на правилото по чл. 94, ал. 1 от КСО, според което това следва да се случи от датата на придобиване на правото. Пенсиите за инвалидност (раздел II "Пенсии за инвалидност" на глава шеста от КСО) са няколко вида. Основните групи са две: пенсия за инвалидност, свързана с трудова дейност, и пенсия за инвалидност, несвързана с трудова дейност (аргумент от наименованието на раздел IV на същата глава шеста от КСО). В първата група се включват пенсия за инвалидност поради общо заболяване (чл. 74 от КСО) и пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване (чл. 78 от КСО). Във втората група се включват пенсия за военна инвалидност (чл. 85 от КСО), пенсия за гражданска инвалидност (чл. 87 от КСО) и социална пенсия за инвалидност (чл. 90 от КСО). В процесният случай пенсията е от втората група - пенсия за военна инвалидност (чл. 85 от КСО). Съгласно посочената норма право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на наборната военна служба. Единственият спорен въпрос между страните по настоящото дело пред първата съдебна инстанция е бил коя е началната дата, от която следва да бъде отпусната личната пенсия за военна инвалидност на Величко Кирилов Вецев, и той разрешен правилно от Административен съд София - град. Предвид горното, като е отхвърлил подадената до него жалба, Софийският градски административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че представеното от касатора доказателство (фотокопие от военна книжка), с което подкрепя твърдението си за предсрочното си уволнение от военна служба поради претърпяното увреждане, не следва да се обсъжда от настоящата инстанция, която не може тепърва да установява доказателствени факти от значение за законосъобразността на атакуваното пред първата инстанция решение на главния директор на СУСО. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство, като повелява, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,