Решение № 13439 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10582/2017 г.

Решение № 13439 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10582/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Г. С. - управител и представляващ "Многопрофилна болница за активно лечение С. Н. Ч." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Л. срещу решение № 255 от 21.06.2017 г. на Административен съд М. по адм. дело № 597/2016 г. С него се отхвърля жалба на дружеството против заповед за налагане на санкции № 12/29-2-386/8.11.2016 г. на директора на РЗОК М. в частта по т. 1. 1 и т. 1. 2 по 200 лева всяка. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК М. чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед за налагане на санкции по точки 1. 1 е 1. 2 от заповедта. В останалата част производството е отделено в друго производство и не е предмет на настоящето. Възраженията са били за незаконосъобразност с искане за отмяна. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна и я отхвърлил. За да изведе такъв извод от правна страна, от фактическа страна е установено от заключение на назначена съдебно медицинска експертиза, че са били спазени изискванията за хоспитализация съгласно изискванията на приложение № 11 от решение на Надзорния съвет на НЗОК № РД - НС-04-24-1/29.03.2016 г. и че не са били спазени изискванията на за дехоспитализация в частта "установена ли е типична е етиологична диагноза на острото разстройство на мозъчното кръвообращение. В съдебно заседание вещото лице е потвърдило заключението си на л. 183 и л. 184 от делото. При така установеното съдът е извел извод за неоснователност на жалбата и я е отхвърлил. Решението е правилно. С касационната жалба се въвеждат като спорни въпросите, относими към предмета на първоначалния спор на които съдът е отговорил в мотивите си с подробни изводи относно установените факти и правните изводи. Съдът е назначил съдебно медицинска експертиза относно техническата страна на технологията на лечението по спорните истории на заболяване, послужили като основание за констатиране на нарушение и налагане на санкции. Вещото лице е било категорично и еднозначно в констативно съобразителната част и в заключението си. В съдебното заседание, когато е прието заключението представител на касатора е заявил, че няма доказателствени искания а заключението да са приеме. При това положение в касационната инстанция възражението против констатациите на експертизата не може да бъде ценено, при пропуск в първата инстанция да се оспори заключението и не е поискана нова експертиза, или не е оспорена квалификацията или безпристрастността при изготвяне на заключението. Спорните въпроси от медицински характер относно технология на лечение по алгоритъма на клиничните пътеки са извън компетентността на съда и правилно съдът е основал изводите си на констатациите от експертизата. При касационната проверка се констатира от приложената заповед на л. 13 от делото, че санкциите са посочени с цифри в размер на 200 лева всяка, като в скоби с думи е изписано /петдесет/ лв., но явно това обстоятелство не е породило съмнение в страните в административното производство и пред съда, че размера на всяка санкция е по 200 лева, тъй като няма никакви възражения, спорове и доводи по този факт. Предвид изложеното не се констатират пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение