Решение № 5987 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3407/2013 г.

Решение № 5987 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3407/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна, подадено от ЕТ "Хелга - Светла Стоянова" на влязло в сила решение № 12908 от 17.10.2012 г., постановено от тричленен състав на четвърто отделение на Върховния административен съд по адм. д. № 3893/2012 г. С искането за отмяна са релевирани доводи за наличие на основанието за отмяна, предвидено в чл. 239, т. 4 от АПК. Твърди, се че с решението, чиято отмяна се иска, съдът е отхвърлил жалба на едноличния търговец срещу уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта с която е наложена санкция за бъдещ период по схемата за енергийни култури. При аналогична фактическа обстановка, по адм. д. № 13264/2011 г., съдът е стигнал до различни правни изводи и е потвърдил решение, с което е отменено уведомително писмо, в частта с която е отказано изплащане на финансова помощ по схемата за енергийни култури. По развитите в искането доводи за наличие на две противоречиви решения, постановени на аналогични дела, молителят прави искане за отмяна на решението, постановено по адм. д. № 3893/2012 г. Ответникът в производството - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на искането на отмяна. Искането за отмяна е подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество искането за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНО. Производството по адм. д. № 3893/2012 г. е образувано по касационна жалба, подадена срещу решение № 299 от 17.01.2012 г. постановено по адм. дело № 4813/2011 г. от Административен съд - София град, II отделение, 32 състав. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-6500/21005/08.04.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта с която е наложена санкция за бъдещ период за декларирани от ЕТ "Хелга - Светла Стоянова" площи по Схемата за енергийни култури в размер на 82 391,50 лева. Касационният състав е отменил обжалваното решение и е постановил решение по същество на спора, с което е отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо. Производството по адм. д. № 13264/2011 г. е образувано по касационна жалба срещу решение № 3813 от 01.08.2011 г., постановено по адм. д. № 1566/2011 г. от Административен съд София - град. С обжалваното решение е отменено уведомително писмо изх. № 01-2600/315 от 19.01.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г., в частта с която на "Вивамед" ЕООД е наложена санкция за бъдещ период в размер на 92 134.31 лева е и отхвърлена жалбата на "Вивамед" ЕООД, срещу същото уведомително писмо в частта, с която му е отказано изплащане на финансова помощ по Схемата за енергийни култура, в размер на 92 134.32 лева. Касационният състав е оставил в сила това решение. Като основание за отмяна на влязлото в сила решение е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК. Съгласно този текст, страната може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Тълкуването на правната норма налага извод, че за да е налице противоречие, следва да има пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. В случая не е налице тъждество на делата нито по обективен, нито по субективен признак. Предмет на оспорване на по двете противопоставими дела са различни уведомителни писма на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с които са наложени санкции на различни бенефициенти. Различни са и оспорващите страни по двете дела. При липса на тъждество в предмета на оспорване, както и на оспорващите страни не може да се приеме, че е налице релевираното отменително основание. В този смисъл е ТР № 6 от 25.11.2010 г., постановено по т. д. № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. В него изрично се приема, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Липсата на задължителните материалноправни предпоставки, предвидени в чл. 239, т. 4 от АПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение, води до неоснователност на искането, поради което същото ще следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия