Решение № 1480 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 693/2019 г.

Решение № 1480 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 693/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Д. Йорданова от [населено място], подадена адв. Петров срещу решение № 1911 от 15.10.2018 г. по адм. д. № 3288/2017 г. на Административен съд - Варна. В касационните жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът кмет на район "Младост" при Община Варна не ангажира становище по жалбата. Ответницата М. Драганова не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка досежно точните параметри на разпоредения за премахване незаконен строеж, които сочат на незаконосъобразност на процесната заповед. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил оспорването на настоящата касаторка на заповед № 187/28.06.2017 г., издадена от кмета на район "Младост", Община Варна, с която по реда на чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ е разпоредено на извършителя /възложител/ М. Драганова премахване на незаконен строеж "преустройство на апартамент 11, ет. 6 в жилищна сграда" в УПИ VI-275, кв. 1087 по плана на 26-ти микрорайон на [населено място], изразяващ се в приобщаване на две тераси към жилищните помещения спалня и трапезария с описаните параметри в т. 1 и т. 2 от мотивната част на заповедта. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на заповед № 4794/25.11.2015 г. на кмета на Община Варна във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ административен орган и при спазване на изискването за изготвяне на констативен акт. За безспорно е прието обстоятелството, че липсват строителни книжа по чл. 148 ЗУТ и незаконния строеж не се ползва от режим на търпимост по § 16 и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ с оглед на периода на изграждането му. Жалбоподателката е определена като лице по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ /възложител/, тъй като е придобила собствеността върху жилището в хода на административното производство по установяване и премахване на незаконния строеж. Обжалваното решение, преценено по реда на чл. 218, ал. 2 АПК е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила по чл. 172а, ал. 2 АПК, от категорията на съществените, което е довело и до неизяснена фактическа обстановка по делото досежно допустимостта на първоинстанционното производство. Липсва произнасяне по преюдициалния в производството въпрос за наличие на активна процесуална легитимация на оспорващата заповедта Д. Йорданова, която не е адресат на обжалваната заповед и не е участвала в административното производство по установяване и премахване на незаконния строеж. Същата е придобила собствеността върху апартамента, в който е извършен незаконния строеж на 2.06.2017 г. по силата на покупко-продажба /нот. акт. № 120 по нот. дело № 430/2017 г. /, от установения в производството извършител на незаконното строителство М. Драганова, която е адресат на процесната заповед № 187/28.06.2017 г., издадена от кмета на район "Младост", Община Варна. Следователно, обратно на приетото от Административен съд-Варна, оспорващата няма качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В тази връзка е неправилен и извода, че в нейна полза и по нейна инициатива е следвало издаване на разрешение за строеж по чл. 148 ЗУТ, тъй като процесното незаконно строителство е било установено като фактически извършено и довършено преди придобиване на собствеността от оспорващата –Констативен акт № 02/10.04.2017 г. Неизяснен е останал въпроса и за датата на влизане в сила на заповед № 187/28.06.2017 г., издадена от кмета на район "Младост", Община Варна, за което обстоятелство има индиректни данни по делото. Самата жалбоподателка твърди в жалбата и в приложената по административната преписка нейна молба /заявление/ от 8.11.2017 г. до кмета на район "Младост", Община Варна, че е узнала за издаване на процесната заповед, когато е намерила на вратата на апартамента залепена покана за доброволно изпълнение на заповедта – на 6.11.2017 г. Следователно към този момент е било образувано изпълнително производство по дял. V, глава 17 от АПК, което предполага наличие на годно изпълнително основание по чл. 268 АПК. В съпроводителното писмо към административната преписка се съдържат именно такива доводи – заповедта е влязла в сила, като необжалвана от адресата й М. Драганова и е изпратена покана за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК. Обследването на обстоятелствата за надлежно, респ. ненадлежно съобщаване на процесната заповед и образуване на редовно изпълнително производство са от съществено значение за наличието на правен интерес и активна процесуална легитимация за жалбоподателката Д. Йорданова, с оглед нормата на чл. 274, ал. 2 АПК. Следва да се има предвид и това, че съгласно чл. 225, ал. 6 от ЗУТ във връзка с § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица - извършител, възложител или собственик, а разпореждането за премахване на незаконния строеж касае пряко строежа /предмета на заповедта/ и обвързва правоприемниците при изпълнението. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение, тъй като е налице съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК – липса на мотиви, в случая като последица и от неизяснена фактическа обстановка, което е основание за отмяна по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид изложеното, Върховният административен съд, второ отделение